Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица ndash; левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности – като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има право да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти.
След финансовата криза от 1899-1902 г. банката преминава от златен към сребърен стандарт.
Българската народна банка (БНБ) е централната банка на Република България. Тя е една от най-старите централни банки в света.
БНБ е независима институция, отговорна: за издаването на банкноти и монети в страната, за надзора и регулацията на банковия сектор и за управлението на международните валутни резерви на страната.
Статутът й̀ е уреден със Закона за Българската народна банка, приет през 1997 година. От 1 юли 1997 г. БНБ функционира в условията на паричен съвет (широко известен като валутен борд). Тя е независима от правителството и се отчита само пред Народното събрание.
От 1 януари 2007 г. БНБ е част от Европейската система на централните банки. Настоящ управител на БНБ е Иван Искров.
nbsp;
nbsp;
