София е известна с богатството си на минерални води още отпреди Христа. Вероятно някъде от ония времена хората са съумявали и да печелят от тези дадености. Което надали може да се каже за управниците на града от последните поколения. Не че липсват идеи, но дори и най-добрите от тях много често се препъват в хаоса на законодателната и управленска немощ.
По време на обсъждането на бюджета на Столичната община за настоящата 2012-а главният архитект на столицата Петър Диков представи идеи за развитието на столицата, които оптимистично бе обобщил под мотото година на публично-частното партньорство.
Според него, ако законът за публично-частното партньорство най-сетне стане факт, обновяването на София може да потегли на пълни обороти. Реализацията на няколко вече готови сериозни и далновидни проекта ще донесат внушителни средства за развитието на столицата. Дори повече, отколкото градската администрация и държавата могат да отделят, смята главният архитект.
Но има едно условие – тези проекти да не се препънат в липсата на
закон за публично частното партньорство
А той от месеци се подмята из парламентарните комисии.
Очевидно някой в Народното събрание здраво (и може би тежко) е възседнал проекта. Предложеният от Министерството на финансите проект не срещна особена подкрепа в средите на депутатите. Според опозицията той просто не издържал правния тест. Вносителите обаче обясняват бавенето на норматива с това, че определени кръгове работят за лобиски цели и със стремежа да се пречи на прозрачните инвестиции. Приетите в края на лятото от правителството текстове, които трябваше да уредят отношенията между държавата и бизнеса, катастрофираха фатално при челен удар с правната комисия на Народното събрание. Нейната оценка е, че текстовете му са юридически неиздържани и дават възможност за злоупотреби. Според критиците му в този вид нормативът не би могъл да заработи. И остава да се чудим на какво основание го е одобрил Министерският съвет, и то без забележки. А финансовият министър Симеон Дянков гарантираше пред обществеността, че в подготвянето му са участвали експерти от всички министерства и че крайният му вариант е бил предварително дебатиран и показан в Европейската комисия.
За разлика от тях, реакцията на опозицията беше безкомпромисна – тя го определи като недоносче. Странното е, че подобна бе и оценката на председателката на правната комисия в парламента Искра Фидосова. Тя каза, че ако бъде приет в този си вид, правителственият законопроект ще предизвика хаос в редица закони, тъй като отменял текстове в законите за държавната и общинската собственост, без да е определено какво става с отнетите правомощия. Не е лошо, че има различни мнения. Лошото е, че повече от половин година несъвършенствата в текстовете все още не са отстранени, а така важният закон за страната ни продължава да отлежава… за някои по-добри дни.
Вън от съмнение е, че Законът за публично-частното партньорство трябва да бъде изчистен от спорните текстове и гласуван от законотворците в най-кратки срокове, тъй като липсата му слага непреодолими прегради пред инвеститорите у нас. Но депутатството ни запазва лежерното си отношение към проблема. Това е доста необяснимо поведение, като се има предвид, че комбинирането на ограничените публични средства с финансовите възможности на частния сектор и на еврофондовете чрез сътрудничество, стъпило на здрава законодателна основа, несъмнено ще помогне за привличане на инвестициите в техническата и социалната инфраструктура, в услугите от обществен интерес, в научноизследователска дейност и много други сфери. Нека не забравяме, че обикновено дългосрочните инвестиции при публично-частното партньорство гарантират и по-добро качество на дейностите и услугите по една много проста причина – този, който дава парите, се стреми да си възвърне вложенията. Необяснимо е, че хората, претендиращи, че проявяват компететност и далновидност в политиката на държавата, сякаш не могат да осмислят всичко това и не разбират, че публично-частното партньорство е един от най-лесните начини за намаляване на бюджетните разходи чрез привличане на частен капитал в публичната сфера…
За илюстрация на казаното ще се върнем към някои от проектите, за които стана дума.
Парковете на столицата
Първият приоритет (след две години забавяне) ще бъде Западен парк, където според арх. Диков все още има възможност да бъде реализирана първата концесия на парк в София. Предвидено е тук да бъде изграден атракционен детски комплекс, какъвто градът няма, след като София ленд беше затворен.
Вторият обект, който ще разчита особено на публично-частното партньорство, е парк Възраждане. След купищата съдебни дела за собствеността на земята тук (за които в. БАНКЕРЪ е писал) най-сетне е дошло времето да бъде използвано едно от основните му притегателни качества, а именно че на територията на парка извира минерален извор с гореща вода със сериозен дебит. Идеята е тук да бъде изградена градска къпалня (след като гражданството безславно загуби централната баня) и спортно рехабилитационен комплекс.
Една от най-атрактивните идеи на екипа на главния архитект е
съживяването на бившите градски бани
nbsp;
След повече от двадесет години забвение най-сетне някой се сети, че възстановяването на минералните бани, които в голямата си част са и архитектурни паметници, освен че ще подобри общата градоустройствена среда, може да привлече и доста инвестиции за столицата. Нека не забравяме, че всъщност София е може би единственият град в света, който е възникнал именно благодарение на минералните си извори. Два са обръчите с такива извори, които го опасват. Хладният включва селищата Железница,Симеоново, Овча купел, Княжево и Кладница, а горещият – Панчарево и Горна баня.
Още през 40-те години на миналия век това богатство е било оценено и в София започват да се строят обществени бани, най-вече заради лечебните качества на водата. След 1989-а обаче плеяда градоначалници зарязаха тези обекти, обсебени от възможността да разпределят по-апетитните терени на столицата. Временно минералните извори бяха забравени, а сградите – архитектурни паметници, оставени на разрухата на времето.
Имат ли обаче потенциал да привлекат някакви инвестиции тези места?
Баня Овча купел
Легендата разказва как на 18 септември 1858-а по обед земята в софийското поле заподскачала със страшен тътен, а Витоша се разпукала и по билото и зейнал процеп. От пукнатината се показали гъст дим и син пламък. Според описанията в дневника на възрожденеца Сава Филаретов бумтенето, което идело под краката на софиянци, напомняло на гърмежа на хилядо хиляди топове. Всички мислели, че е дошъл краят на света. Трусовете срутили до основи повече от 30 каменни сгради, една джамия и 20 минарета. Градът се покрил с тъмен гъст облак от прах. До вечерта земята се разтресла 26 пъти, а на следващия ден още 15 пъти. При това ужасно земетресение софиянци станали свидетели и на едно невиждано чудо – в полето между София и Горна баня, в днешния квартал Овча купел, изригнал мощен топъл гейзер. Водата била толкова много, че можела да подкара три воденични камъка, отбелязва Филаретов. Хората нарекли новия извор Жежката вода, или Гьоло. След няколко години водата намаляла и на мястото й останал един голям извор, в който овчарите започнали да се къпят, да топят крака и тела. Така открили и че в тая вода има някаква божествена сила, способна да премахва стари и досадни телесни болежки. Мълвата за лековитата вода се разнесла надалеч. Към извора заприиждали хора отвсякъде. Около гьола били вдигнати дъсчени кафенета, гостилница и хан. Земята около него започнала да поскъпва и да се изкупува. В началото на миналия век общината изградила първо два басейна – мъжки и женски. По време на правителството на Александър Стамболийски се взело решение до извора да се построи и модерна балнеолечебница. През 1933-а на мястото на някогашния гьол се появил балнеолечебен комплекс, обкръжен от голям парк с ценни дървесни видове.
Днес сградата на някогашната модерна баня е неузнаваема. Изоставена, олющена, обрасла с мъх, обвита в лепкави паяжини, тя се руши бавно и необратимо. През годините имаше няколко припламвания между държавата и общината, очевидно и единствено с цел мястото да бъде изгодно изтъргувано. През 2000-а се разрази истинска битка между здравното министерство, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и община Овча купелза това чия е собствеността. Имотите са публична общинска собственост. От районното кметство тогава показаха акт за публична държавна собственост с дата от 1951 година.
Дебатите продължиха, след като Министерството на здравеопазването учреди дружество Специализирана болница за физиакална терапия и рехабилитацияпрез 2000 година. В качеството му на правоприемник на Националния център по физиакално лечение и рехабилитация в капитала му влязоха три столични бани – в Овча купел, в Банкя и в Горна баня. Основанието бе, че през последните 50 години е стопанисвало сградния им фонд. Но архивни документи говореха, че сградата в Горна баня е строена с парите и труда на местните жители, така че по презумпция тя би трябвало да е общинска собственост. Градската легенда по това време гласеше, че мерак на атрактивните имоти са хвърлили хора, близки до лидера на ДПС – Ахмед Доган, и искат да прилапат огромните терени с още по-привлекателните паркове около тях и да изградят болници. Баните пък трябвало да се превърнат в модерни и привлекателни СПА центрове. Това не можа да се случи и днес идеята за този тип комплекси се подновява, но по правилата на прозрачността. Поне така твърдят хората от Московска 33.
Що се отнася до споровете около собствеността на баните и дали тя е общинска или държавна, очевидно този проблем днес не стои. Пред в.БАНКЕРЪ областният управител на София Данаил Кирилов заяви, че изцяло подкрепя идеята всички бани да бъдат прехвърлени във владение на общината, независимо че някои се водят държавна собственост, за да бъдат развързани ръцете на столичното кметство да направи търгове за концесия на тези обекти. Още повече че Министерският съвет вече прехвърли минералните извори на Столичната община.
Справка в Географските информационни системи (ГИС) показва, че баня Овча купел се намира в терен от 51 311 кв. м, а самата сграда е с разгърната площ от 1321 кв. метра. Със сигурност за този атрактивен обект би могъл да се намери истински инвеститор, а не просто някой, който се опитва да отхапе парче от общинската баница, и то на полуплатен купон.
Колкото и да е неблагоприятна финансовата среда в момента, едва ли рехабилитационният комплекс и банята в
Горна Баня
nbsp;
ще останат незабелязани от инвеститорите. Особено ако концесионирането им стане по нормална процедура. Тук до сградата на банята (770.43 кв. м) е изградена и болница за рехабилитация. Те заемат два терена – единият от 6167.83 кв. м. и другият от 9 хил. метра. Според градоустройствения план тук се предвижда разгръщането на СПА комплекс и рехабилитационен център и запазването на доста голям и атрактивен парк.
Липсата на нормално законодателство очевидно е пречка вече втора година символът на Банкя – минералната й баня, да не бъде възстановена и ремонтирана, макар че Столичната община имаше желание да я отдаде на концесия. Това е първата сграда за водолечение в България, проектирана от немския арх. Карл Хохедер и издигната преди повече от 100 години – като далечен предшественик на модерното днес спа-лечение. И макар, че и за нея имаше готов идеен проект за реставрация. От него стана ясно, че няма да бъде разрешено тук да се строи МОЛ например, а възстановяването на района трябва да стане в автентичния му вид. Засега инвеститор не се е появил, а имотът е доста апетитен. Сградата е на два етажа с площ от 1675 кв. м., а прилежащият и терен е 19073.79 кв. метра.
Не е чак толкова голям и атрактивен теренът, на който е
Баня Банишора
Сградата е разположена на 550 кв. м, а теренът около нея е 2720 кв.метра. От години тя е превърната в търговски център и на практика е унищожена. В трагично състояние и баня Подуяне. Ако тя бъде превърната в СПА център, той може да привлече доста посетители не само от София. Да не говорим, че може да се оживи районът, ще се открият нови обекти в сферата на търговията и обслужването. Тази баня може да се превърне в една от перлите на София. Освен това паркът около нея може да бъде запазен и облагороден. Преди години се говореше дори за разработване на екологичен проект. Това също остана в сферата на илюзиите. На този етап неин собственик по документи е Министерството на културата и тя се ползва от Театрална работилница Сфумато.
Банята в столичния квартал Княжево, която е строена е още по турско време, за да се ползват лечебните средства на водата. В последните години тя напомни за себе си единствено с това, че е била пристроявана, а не е ремонтирана. Застроената й площ е на 506.57 кв. м, а целият терен е 2503.81 кв. метра. Мястото се е спасило от ликвидиране и продажба през годините заради градоустройствения статут на терена – той може да бъде ползван само за сграда с комунално-битово предназначение.
Един от имотите, за който
със сигурност ще се намери инвеститор
е баня Ситняково. Разположена е на терен в централната част на столицата от 3 359.96 кв. м и е на два етажа по 876.25 кв. метра. Мястото е изключително атрактивно за изграждане на СПА комплекс и това едва ли ще бъде подминато от изкушените в този бранш играчи. Безспорно една от перлите на столицата е баня Мадара . Теренът на пъпа на града има площ 3734.46 кв. м, а сградата, която сама по себе си е интересна от архитектурна гледна точка, заема 867.18 кв. метра. По незнайно какви съображения луксозният имот в момента се ползва от общинска фирма Егида, която, както се говори, е със затихващи функции.
Бляскаво бъдеще може да се осигури и банята в Панчарево. Тя също е разположена на изключително атрактивен терен от 11 440.86 кв.м., в непосредствена близост до езерото. Панчаревската баня има многовековна история. Тукашните минерални извори и местността около тях били оценени високо още от траките, които основали селището Риляник, което означава изобилен извор. По-късно римската аристокрация си построила крайградски имения в местността Лозето. Римляните вероятно използвали района на минералните извори за ритуално място и погребения на знатни личности. Красотата и размерите на римските надгробни паметници, както и на самата римска баня недвусмислено говорят за високото ниво на панчаревските бани още по това време и за тяхната известност. От това време датират и експонираните в Националния исторически музей оброчни плочки, изобразяващи барелефите на трите нимфи – символи на влагата, плодородието и продължителниия дъжд, както и на бога лекар Асклепий.
През 1894-а по инициатива на дългогодишния общественик и кмет на Панчаревската община (Петър Панчев – дядо Пешо) панчаревци започнали да копаят около единствената позната до това време чешма с лековита вода при скалата, под тогавашния коларски път София – Панчарево, където имало само едно корито за пране на дрехи и за къпане нощно време. Селяните намерили извора и открили седем малки и големи басейна, отличаващи се с изключително изящество и красота, които били съградени с характерните римски тухли. Веднага след това измазали с цимент два от басейните и върху тях изградили дъсчени бани.
През 1908-а от територията на панчаревската баня в Археологическия музей на София постъпват изключително ценни експонати, а няколко години по-късно е построена и масивна каменна постройка, която просъществувала до 1943 година. Също по това време в селото започнали да идват на курорт много софиянци, което подобрило и материалното положение на домакинствата в селото. Изключително благоприятно за Панчарево се отразява дейността на назначения за участъков лекар на общината украинец д-р Александър Сметанин. През 1945-а е завършена днешната сграда на банята върху старите римски основи, при строежа на която също са открити много ценни експонати, намиращи се сега в НИМ.
Панчаревската баня е единствената все още функционираща общинска баня в София, но големият потенциал на изворите й не се използва пълноценно.
nbsp;
И какво от това
На територията на столицата могат да се обособят 35 балнеоложки центъра. Това стана ясно още през пролетта на миналата годинапо време на конференция за възобновяеми енергийни източници и технологии за енергийна ефективност на територията на град София, проведена по проект cRRescendo, инициатива CONCERTO – шеста рамкова програма на Европейския съюз.
Имаше предложение да бъдат изградени градски водолечебни центрове в Банкя и в Панчарево, в Надежда (в Северен парк) и на други места и новите проекти да бъдат направени в унисон с архитектурата на старите минерални бани на столицата, за да се запази техният автентичен вид.
Беше представено проучване за ползването на хидротермалните ресурси на София и за рехабилитация на общинските минерални бани, от което стана ясно, че на територията на столицата има девет типа минерални води, които оформят осем хидротермални зони. Има възможност за производство на 2-3 млн. литра бутилирана минерална вода и напитки всекидневно, както и за геотермално отопление.
