Правителството получи санкцията на Народното събрание да се присъедини към Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, който лидерите на държавите от ЕС ще обсъждат на 30 януари в Брюксел. Решението бе подкрепено от 128 народни представители от общо 178 присъстващи, като освен от депутатите на ГЕРБ то получи и гласовете на Синята коалиция и на независимите народни избраници. Против бяха от Коалиция за България.
Всъщност договорът е пети вариант на едно предстоящо споразумение, чието изготвяне премина през различни етапи и получи различни наименования. Само преди две седмици то носеше заглавието Договор за усилен икономически съюз. А според някои от депутатите по него има и допълнителни редакции, които обаче не засягали България.
Както заяви финансовият министър Симеон Дянков, страната се присъединява към изискванията за фискална стабилност и няма да подписва глава четвърта от договора, която засяга политиките за конкурентност и икономически ръст. Дянков изрично подчерта, че България няма да участва в каквито и да е начинания както на ЕС, така и на МВФ за финансово подпомагане на закъсали европейски държави.
Този договор е напълно излишен. Той не решава нито един настоящ проблем, а в най-добрия случай има превантивно действие към бъдеща криза, каза депутатът от Коалиция за България и бивш финансов министър Пламен Орешарски. Той обърна внимание на факта, че европейските лидери на някои държави съзнателно бягат от фискални ангажименти, които техните държави не изпълняват. Факт е, че дълговете на Германия, Франция, Великобритания, Италия и Белгия отчетливо надхвърлят 60% от техния брутен вътрешен продукт. Това обяснява защо в последния вариант на проектодоговора липсва клаузата за санкция на държавите, чиито задължения са над 60% от техния БВП. Дава се срок от пет години, смятано от началото на 2013-а, през който страните трябва да вместят държавния си дълг в изискванията за 60 процента.
Ползите за България от този договор не са много ясни. Той не решава важните въпроси за дълга и за икономическия растеж. Илюзия е също така, това което се опитват да насаждат управляващите за финансовата дисциплина на България. От 2008-а насам структурният дефицит на страната ни е много по-голям, от тези 0.5%, които са предвидени в проектодоговора , коментира за БАНКЕРЪ депутатът от Коалиция за България Румен Овчаров.
Въпросният структурен дефицит, който се изчислява по доста сложен начин, наистина може да се окаже проблем. Прави впечатление, че в новия вариант на проектодоговора въобще не се споменава директно и за максимално допустимия бюджетен дефицит от 3% от БВП. В него се казва, че бюджетите на държавите трябва да са балансирани или на излишък. Годишният им структурен дефицит не бива да е над 0.5% от БВП, а за страни, чиито задължения са под 60% от БВП (тук влиза България), максимално допустимият му размер е 1% от БВП. Само че през последните две години структурният дефицит на държавата ни надхвърля този 1% от БВП.
Депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Димитър Главчев заяви, че Народното събрание е гласувало един оптимален вариант на договора, към който правителството да декларира, че България се присъединява. Той не отрече, че страната ни засега не се вмества в изискванията за структурен бюджетен дефицит. Това правило обаче ще влезе в сила от 2013-а и от ГЕРБ се надяват, че дотогава няма да има проблеми с изпълнението му.
От Коалиция за България са убедени, че България така или иначе ще бъде принудена да поеме всички финансови ангажименти, произтичащи от сегашния проектодоговор , когато тръгне да се присъединява към еврозоната .
Дали ще трябва да плащаме 3 млрд. евро, или друга сума накуп (или разсрочено няма значение. Факт е че за да влезем в еврозоната , макар и след време) ще трябва да извадим тези пари, акцентира Овчаров .
Народните представители от ГЕРБ също не спорят по въпроса, че присъединяването ни към еврозоната ще е свързано със задължителна вноска в стабилизационния фонд. Това обаче е изискване към всяка държава, която смята да се присъедини към еврозоната , и не можем да избягаме от този ангажимент, независимо дали ще подпишем сегашния проекто договор, или не, смята Главчев.
Червените депутати смятат, че е недопустимо България да отказва да подпише глава четвърта. В проекта, който разгледахме и гласувахме в петък, в глава четвърта не става дума за данъчни политики, а за конкурентоспособност. В нея не са разписани и санкции. Защо трябва да се отказваме от дискусиите за мерките за икономически растеж, които да възстановят ЕС, недоумява Овчаров.
Независимо че текстове за данъчна политика в глава четвърта вече не съществуват, ние няма да я подпишем, за да се презастраховаме, че за в бъдеще от ЕС няма да ни притискат за хармонизация на данъците, обясни Главчев. А финансовият министър Дянков бе още по-категоричен. Поискахме от обсъжданията да падне глава четвърта, докато не стане ясно какво означава обща икономическа политика и какво означава координация и сближаване в тази посока, заяви Дянков от парламентарната трибуна.
От продължителните и разгорещени дебати в петък се разбра, че на предстоящата среща в Брюксел България ще отстоява позицията, че се присъединява единствено към изискванията за фискална дисциплина. Въпросът е дали тази частична подкрепа на проектодоговора след време няма да изиграе на страната ни много лоша шега.
