Очевидно България се движи със сто години закъснение. Ние се намираме не във второто десетилетие на 21 век, а в първите десетилетия на 20-и век – времена, в които американската мафия върлуваше безнаказано, а бандити като Ал Капоне и Джон Дилинджър не бяха престъпници, а медийни величия. Не сме за Шенген, не сме за Европа, не сме дори и за Балканите. Трябва да ни оградят от всички страни с бодлива тел и да ни оставят в лапите на нашенската мафия, претъпкана от бандити, държавни чиновници, подкупни прокурори и съдии.
На тези мрачни мисли ни навеждат последните фарсови събития около най-шумното дело за последните двадесет години, популярно като Октопод. Процесът се води срещу организирана престъпна банда за рекет и изнудване с лидер бившия съветник от ДАНС и бивш кандидат за президент Алексей Петров.
Делото се развиваше сравнително спокойно до момента, в който на сцената като свидетел не се появи бившият главен прокурор Никола Филчев. Всъщност експосланикът ни в Казахстан неведнъж е бил обвиняван, включително и пред съда – че е замесен и в убийство – това на адвокатката Надежда Георгиева. Да чуят показанията му и да свидетелстват тази седмица бяха дошли и двама от неговите най-върли критици – бившият шеф на Националната служба за сигурност (НСС) Атанас Атанасов и Едвин Сугарев. Те неведнъж са настоявали той да бъде разследван, сега го направиха за първи път пред съда. Генерал Атанасов заяви, че Алексей Петров е назначен в контраразузнаването с протекциите на бившия главен прокурор. Сугарев пък заяви, че бившата барета е организирал убийството на прокурора Николай Колев.
Поведението на бившия обвинител № 1 обаче беше от значение нетолкова за хода на процеса срещу Алексей Петров, колкото че се превърна в красноречива илюстрация за състоянието на съдебната власт у нас – от началото на прехода до днес. То щеше да бъде карикатурно, ако Филчев беше просто поредният свидетел. Фигурата му обаче е зловеща, като се има предвид, че държа съдебната власт в ръцете си цели седем години.
Съдия Румяна Ченалова и останалите магистрати се опулиха, когато още в началото Филчев нагло заяви, че няма представа за какво е делото и че за първи път чува имената на подсъдимите – Алексей Петров, Антон Петров – Хамстера, Марчело Джотолов, Цеко Йорданов, Янко Попов и Кирил Топалов. Гаврата на важния свидетел с Темида продължи с друг майтап – че не си спомнял кога точно е бил главен прокурор и дали въобще е бил такъв.
Ролята си на хахо Филчев продължи да играе така вдъхновено, че човек неволно почва да си мисли колко огромна е загубата за българския театър. Ако си припомним годините му начело на прокуратурата, когато от ухо на ухо се предаваше информацията за психическото му освидетелстване, обаче разбираме всъщност колко е загубила съдебната власт и е спечелил персоналът на Четвърти километър. Бившият дипломат се опита да преметне съда, че не познава Алексей Петров. Управителят на ресторант Златният телец обаче припомни, че Филчев и Петров много често са посещавали кръчмата. Свидетелят тогава отговори с усмивка, че в първия момент просто не е познал Петров.
Филчев се видял с Трактора за първи път през 1999 г. на среща в поделението на баретите, организирана от покойния главен секретар на МВР Божидар Попов. От този момент до 2004 г. той не се бил засичал с подсъдимия. Прокурорът Светлозар Костов се опита да изясни по какъв повод и като какъв свидетелят е присъствал на срещата, на което той отговори, че бил на гости като главен прокурор. Значи все пак сте бил главен прокурор, захапа веднага обвинителят, а Филчев заключи иронично: Така излиза. След това Костов се поинтересува от взаимоотношенията между свидетеля и Петров и дали са поддържали близък контакт във времето. За поддържане никога не съм поддържал. А за срещи – и да съм се сблъсквал някъде с него на улицата, не съм го видял, но в прокуратурата не е идвал, продължи да отговаря фриволно бившият главен прокурор.
Свидетелят Едвин Сугарев зададе един доста уместен въпрос, който от години виси във въздуха: защо Никола Филчев все още не е привлечен като подсъдим? Въпрос, който старателно отбягват и всички политици на прехода, и сегашният главен прокурор, който изглежда няма да намери време да отговори в края на мандата си.
Не е луд този, който яде зелника, а онзи, който му го дава, твърди народната мъдрост. Тя е валидна с пълна сила и в случая с правещия се на шут бивш главен прокурор. Мълчат обаче всички онези представители на родния политически елит, които гласуваха доверие на бившия боксьор, и през 1997-1999 г. той зае поста на заместник-министър на правосъдието, а впоследствие облече и червената тога на обвинител ‘b9 1 в републиката. Очевидно още тогава Темида е приела незавидната роля да бъде маша в ръцете на политически кукловоди, каквито избутаха нагоре Никола Филчев. И не е случаен упрекът, че нереформираната още съдебната власт днес крие отломките от онази империя, изградена по времето на боксьора обвинител. В една от грамите на бившия американски посланик Джон Байърли до държавния департамент на САЩ, публикувани в Уикилийкс е цитирано изказване на днешния главен прокурор Борис Велчев: че прокуратурата, която е заварил след Филчев, е като терористична организация. Всичко обаче е приключило с края на цитата, не са търсени доказателствата за дейността й. Нищо чудно тогава, че дори и като бивш главен прокурор и настоящ комедиант свидетелят Никола Филчев продължава гаврата с Темида. Не е хахо този, който осъзнава силата си.
