Работата по поръчка за външни клиенти, или познатото ни ldquo;ишлемеrdquo;, продължава да е основната дейност на шивашката ни промишленост. Прави впечатление, че в условията на криза през 2011-а има леко покачване на обмена с шивашки, текстилни и трикотажни изделия. По неофициални данни то е около 7 процента. Запазва се и делът на този вид изделия в износа – очаква се те да съставляват 8% от него, както и при вноса – около 5 на сто. В експорта традиционно преобладава облеклото, като за осемте месеца на миналата година то формира 82% от изнесените стоки, а текстила – 18 на сто.
Проблемите в сектора са познати отдавна и се запазват същите. Например въпреки високата безработица в регионите, където са големите шивашки предприятия, добре подготвени работници и специалисти се намират трудно. А и желаещите да работят в тази сфера са сравнително малко, при все че от средата на 2010-а се наблюдава известно раздвижване при увеличения брой поръчки. Липсват не само работници в цеховете, а и добри ръководители на средно ниво, които да организират процеса, отбелязват шефове на фирми. От браншовата асоциация отчитат като своя грешка за сегашната ситуация на пазара на труда, че не са предложили програми, които да се внедрят в специализираните училища и университети.
Другият голям проблем за шивашката индустрия е вносът на дрехи втора ръка и на евтини облекла от Китай. Една мъжка риза, произведена у нас, струва около десет лева, докато китайската се внася за около лев, а при втора ръка струва и по-евтино. Свитото вътрешно потребление затруднява още повече развитието на вътрешния пазар и компаниите разчитат основно на износ. Към европейските страни са насочени 95% от изнасяните стоки. За вътрешния пазар днес работят много малко предприятия, които имат утвърдени ниши и контингент от постоянни клиенти.
Що се отнася до експорта, там промени няма. Според анализ на браншовата асоциация най-голям дял в него – 32%, или 375 млн. евро, имат костюмите,nbsp; саката, роклите, полите, панталоните. С най-малък принос в износа на българско текстилно производство към чужбина – 2%, са горните облекла за спорт, комбинезоните, ансамблите за ски и банските костюми.
Партньорите ни също са относително постоянни. Италия продължава да е на първо място с дял от 24% на сто. Следват Германия с 23% и Гърция с 13 на сто. По този начин в тези три държави се реализират над половината от изнасяните български текстилни изделия. След тях се подреждат съответно Франция, Англия и Испания.
Традиционно експортът ни е насочен към Европейския съюз и по-малко към съседните страни. Освен Гърция основните ни балкански партньори са още Турция и Румъния, в които през осемте месеца на 2011-а е реализирана продукция за 188 млн. евро.
Характерното при вноса пък е, че Китай възстановява изгубените позиции отпреди няколко години. Така през 2011-а шест държави – Китай, Италия, Германия, Гърция, Турция и Франция, формират 74.8% от импорта на текстилни изделия, който е за 687 млн. евро и нараства спрямо 2010-а сnbsp; 16.4 на сто.
