Не само температурите са се устремили надолу, но и лихвените проценти, на които се договарят депозитни сделки на междубанковите пазари, клонят все по близо до нулевите стойности.
Централните банки на САЩ и Европа наляха предостатъчно парични средства в банковите системи, стремейки се да облекчат ликвидните затруднения, обсебили банките в резултат на вече хроничното недоверие между тях. А и вече достатъчно дълго време поддържат основните си лихвени проценти на исторически ниските нива от 0.25% за Щатите и 1% в еврозоната. Повсеместните им масирани усилия дадоха резултат и лихвените проценти на междубанковия паричен пазар се стопиха до 0.12% на годишна база по щатските долари и до 0.22% по еврото.
У нас лихвите по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки се понижиха до 0.15% годишно, след като месец по-рано овърнайт депозитите се договаряха при 0.22 процента. Банковата ни система все още е в състояние на отлична ликвидност и това е основната причина лихвите у нас да са винаги по-ниски от тези по еврото. Едноседмичните сделки се сключваха в тесните граници от 0.2 до 0.5% на годишна база. Едномесечните контракти като че ли липсваха на пазара, но единични сделки се договориха при 0.9% годишно. Среднодневните обороти се запазват на относителни ниските нива от 130 млн. лв., а не е далеч времето, когато те гравитираха около 450 млн. лева. Допълнителна ликвидност в системата вляха преведените към банките 700 млн. лв. по разплащания на бюджета с крайни контрагенти. Така авоарите на фиска по единната бюджетна сметка, поддържана при Българската народна бнака , се стопиха до едва 3.4 млрд. лв., докато наличностите по сметките на търговските ни банки достигнаха 6.5 млрд. лева. Този сума е предостатъчна както банките да изпълнят задълженията си за поддържане на минимални задължителни резерви, така и за обезпечаването на междубанковите разплащания.
Наличието на предостатъчно свободни средства в системата доведе до засилено търсене на държавни ценни книжа, които за момента са единственната алтернатива за влагане на излишните средства на банковата ни система. Като естествен резултат цената на книжата се повиши, т.е. доходността им се понижи, тъй като взаимовръзката между цена и доходност е обратнопропорционална.
През седмицата сделки се сключваха с книжа с най-различен падеж. Тези с падеж след 2.5 години и 4 години се търсеха при 3 и 3.35% годишна доходност. Тези с остатъчен срок до падежа от 5 години и 6 години пък се договаряха съответно при 3.9 и 4.25% на годишна база. Сделките с книжа със срок след 8.5 години и 9.5 години също не бяха рядкост и се осъществяваха при 4.8 и 5% годишна възвръщаемост.
На 6 февруари Българската народна банка ще проведе аукцион за продажбата на държавни съкровищни облигации с 20 млн. лв. номинална стойност. Това е двегодишна емисия, от която Министерството на финансите сега предлага за първи път. Тя е лихвоносна, номиналът й ще се олихвява при 2.25% годишно, но лихвите ще се изплащат на всеки шест месеца.
На международните финансови пазари глобалните ни облигации, деноминирани в евро, чийто остатъчен срок до падеж е вече по-малко от една година, се търгуват при 105.5 евро за 100 евро номинал. Тази цена осигурява на купувача възвръщаемост от 1.55% годишно.
Сделките с другата ни глобална емисия от облигации, деноминирани в долари и с падеж януари 2015, се случваха при 113.25 долара за 100 номинал. Носената от нея доходност е 3.47% годишно.
Последните данни показват, че Министерството на финансите успешно се справя с намаляването на бюджетния дефицит, който, измерен като отношение спрямо БВП, се е понижил от 4% за 2010 г. до 1.9% за 2011 година. Казвам това, защото при едно предстоящо емитиране на облигации на международните финансови пазари страната ни би могла да се финансира при по-ниска лихва.
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит Булбанкrdquo; АД
