Еврото остана под 1.32 щ. долара през седмицата заради несигурността около преструктурирането на гръцкия дълг и евентуалното участие на Европейската централна банка в това решение. Не бяха розови и икономическите вести от еврозоната.
Доверието
в икономическата перспектива на еврорегиона е нараснало по-слабо от прогнозите на икономистите през януари. Индексът, който отчита нагласите на бизнес лидерите и на домакинствата в общността, се е повишил от 92.8 пункта през миналия месец на 93.4 през януари при очакван ръст до 93.8 точки. Все пак това е първото увеличение на показателя от февруари 2011-а насам. Данните подсказват, че рецесията в еврорегиона е изчерпала низходящия си потенциал, въпреки че все още е прекалено рано да се обявява краят й.
Безработицата
в еврозоната през декември е била 10.4% – най-високата за последните 14 години. Около 16.5 млн. души са били без работа в общността – с 20 хил. повече отколкото през ноември. За целия Европейски съюз безработицата се е задържала 9.9 процента.
Най-много безработни през последния месец на миналата година е имало в Испания – 22.9% от трудоспособното население на страната. В Италия безработицата е скочила до 8.9% – най-високата стойност, откакто през януари 2004-а започват да се събират статистически данни.
Белгия изпадна в рецесия
след като през четвъртото тримесечие на 2011-а БВП на страната се понижи с нови 0.2%, последвали спада от 0.1% през третото тримесечие. Белгия е третата страна от общността след Португалия и Гърция с две поредни тримесечия на намаление на БВП, което по дефиниция е признак за техническа рецесия.
Основен принос за проблемите на страната има задълбочилата се криза на държавния дълг на еврорегиона плюс изборът на ново правителство след 18 месеца на политическа парализа, понижението на кредитния рейтинг от Стандард енд Пуърс и национализацията на Dexia Bank Belgium.
Португалия също създава проблеми
с космическата доходност на десетгодишния си дълг, която спадна леко след намесата на ЕЦБ на 31 януари. Общият дял на Португалия и Гърция в БВП на еврозоната е 4%, а на дълга им – 16 процента.
Официалните прогнози на икономистите са за спад на португалския БВП от поне 3% през 2012-а. Финансовият министър на страната Витор Гашпар обаче увери, че това няма да отклони кабинета от обещаните реформи за увеличение на производителността и конкурентоспособността, които трябва да гарантират стабилен дългосрочен растеж. В планираните за тази година инициативи са включени мерки за подобрение на ефективността на португалската правна система с цел ускоряване на гражданско-процесуалните процедури и създаване на нови съдилища за защита на конкуренцията и на правата върху интелектуалната собственост. В ход са и мащабни реформи на трудовия пазар и увеличаване на работните дни чрез премахване на четири публични празници, два от които – църковни.
Приватизацията също върви по план, включително и продажбата на 21% от енергийния конгломерат Energias de Portugal на китайската Three Gorges Corporation срещу 8 млрд. евро инвестиции и кредит.
В резултат публичният дълг на Португалия ще достигне 112% от БВП през тази година.
Централната банка на Ирландия
намали прогнозата си за тазгодишния стопански растеж на страната от 1.8 на едва 0.5 процента. Брутният национален продукт, който в повечето случаи се смята за по-коректен измерител на икономическата активност, защото в него не влизат дивидентите и печалбите, репатрирани от местните поделения на чуждестранните компании, се очаква да падне с 0.7 процента.
Ирландия се върна към растеж през първото полугодие на 2011-а след продължила три години рецесия, но кризата в еврозоната заплашва възстановяването й и затруднява правителството да изпълни поетите ангажименти към кредиторите от ЕС и МВФ. Дъблин се надява да снижи тазгодишния бюджетен дефицит до планираните 8.6% от БВП, но забавянето на растежа застрашава изпълнението на фискалните цели за 2013-а, когато се очаква около 2.1% ръст на БВП.
Ирландската централна банка прогнозира по-слаб растеж на износа през тази година и увеличение на безработицата до 14.6% с последващ спад до 14.1% през 2013-а.
Шокът на Саркози
Френският президент Никола Саркози обяви реформи на трудовия пазар в германски стил. В замяна той получи обещание от германския канцлер Ангела Меркел да му помага активно чрез съвместни появи в предизборната кампания през пролетта.
Саркози смята, че ситуацията в еврозоната се стабилизира и обяви, че бюджетният дефицит на Франция през 2011-а вероятно е бил 5.4% или 5.3% от БВП – доста под планираните 5.7 процента. Той обеща да ореже разходите за работна сила с 13 млрд. евро, като понижи социалните вноски на работодателите. През октомври (доста след изборите) ще има увеличение на ДДС от сегашните 19.6% на 21.2% плюс допълнителен данък на доходите от финансови активи.
По примера на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер Саркози предлага да се разреши на френските компании по-свободно да договарят гъвкави работни часове и ниво на възнагражденията с профсъюзите, което още повече ще обезличи задължителната за Франция 35-часова работна седмица. Сред другите мерки са принуждаването на големите френски фирми да приемат повече стажанти, създаването на държавна индустриална банка и насърчаване на жилищното строителство.
Френският президент смята да въведе едностранно от август дълго обещавания данък върху финансовите транзакции, с което да провокира шок и да даде пример на останалите европейци.
Индивидуалното потребление във Франция се е понижило през декември 2011-а с 0.7% спрямо ноември, отчасти защото растящата безработица е повлияла неблагоприятно върху търсенето.
В Германия
годишната инфлация се е ускорила в четири провинции през януари заради по-високите разходи за гориво и храна. В Северен Рейн-Вестфалия тя е нараснала от 1.7% през декември и с 1.8% през този месец, в Бранденбург – от 2.1 на 2.2%, в Саксония – от 2.2 на 2.3% и в Хесе – от 1.7 на 1.9 процента.
Безработицата в страната е спаднала до най-ниското си равнище за последните две десетилетия през януари – 6.7% спрямо 6.8% през декември 2011-а. Броят на лицата без работа е намалял със сезонно коригираните 34 хил. души – до общо 2.85 милиона. По оценка на анализатори пазарът на труда в Германия продължава да се развива в положителна посока, въпреки че през идните месеци низходящият тренд на безработицата ще свърши. И все пак страната ще продължи да отчита по-добро икономическо развитие от останалите страни членки на еврозоната.
В брифинг за пресата на 31 януари шефът на германската агенция по труда Франк-Юрген Вайзе поясни, че са налице реални рискове и от вътрешен, и от външен характер, но той и колегите му очакват безработните в Германия на некоригирана база да са малко под 2 млн. души средно през тази година.
Продажбите на дребно са намалели неочаквано през декември 2011-а с 1.4% в сравнение с ноември, защото коледното пазаруване е било помрачено от несигурността за стопанската перспектива на еврорегиона.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2699 млн. евро (5279 млн. лв.). Сделките в щатски долари заемаха 1.1% от купената и продадена валута.
nbsp;
nbsp;
