Като се обърне колата, пътища много.Тази стара българска поговорка, за пореден път доказа непреходността си, що се отнася до нашенския бит след катастрофалното наводнение в село Бисер. Триметрова приливна вълна заля харманлийско, след като стената на язовир Иваново се скъса и взе 11 човешки жертви. Отделно огромните щети на десетките пострадали домакинства.
Вярно е, че реакцията на премиера Бойко Борисов беше светкавична и той на мига нарита почти цялото си правителство към мястото на инцидента. В първия ден кохортата от министри се щураше безпомощно при ужасяващата гледка на бедствието. Висшите държавници бяха тотално объркани и естествената им реакция ( пък и за да спасят кожите си) беше да започнат да прехвърлят отговорността за случилото се един към друг. В крайна сметка в потока от обяснения, залял ефира, се доказа, че единственият виновен за ситуацията може би ще е …кметът. В голямото надприказване сякаш се подминаваше въпросът, че той все пак е сигнализирал за опасността. Да не говорим, че местните жители са изпращали сигнали и са правили подписка за пропуканата стена още през 2006 година.
Кметът на община Харманли Михаил Лисков от своя страна направи опит да докаже, че още от 2003-а повече от две трети от язовира, включително и стената му, са на военните, а общината притежава само една малка част – около 28 дка от общо 405-те. Освен документите и скиците в добавка Лисков представи и писмо, което е написал още през ноември 2010-а и с което уведомява бившия областен управител Румен Данев за опасността стената да се скъса. Той на свои ред уведомил военното министерство за опасността още на следващия месец. Хората на Аньо Ангелов се втурнаха да го опровергават, но и за слепия е ясно, че в действителност нито местната власт, нито държавата си е свършила работата.
На фона на трагедията в с. Бисер подобни разпри бяха, меко казано, цинични.
Добре е, че независимо от тази трагикомична битка между институциите правителството наистина се впусна да
да спасява неспасяемото
И веднага с пълна сила лъсна нова грозна истина – за тежката управленска непригодност на правителствата, гастролилари на политическата сцена през последните две десетилетия. И съсредоточени да реализират предичмно собствените си амбиции и не на последно място да напълнят собствените си джобове. А водоемите – масово малките язовири, бяха прехвърлени на общините и така държавата се отърва от отговорността си за тяхното стопанисване. А кметовете пък получиха възможността да ги изтъргуват в сделки с правилните хора срещу правилните суми. През всичките тези години на практика по-голяма част от водоемите бяха експлоатирани от знайни и незнайни бизнесмени, но никой не се интересуваше дали някой ги поддържа и въобще проверява ли тяхната безопасност. Нещо повече, оказа се, че контролът над тях дори не е задължителен. А наводнения, и то бедствени, даде Господ…
Инак сегашното правителство, както и всичките си предшественици, преди инцидента също не пропусна да афишира, че се разработва стратегия за водния сектор, за която със сигурност
похарчи и торби с пари
Все пак осигуряването на експерти и консултанти не е безплатно… Нека припомним, че само преди месец, в последните работните дни на миналата годината, Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че е подготвило нова порция промени в един от най-ключовите нормативни актове – Закона за водите. Основната му цел, естествено, беше да се реформира отрасълът Водоснабдяване и канализация. С измененията се целеше да се улесни и изпълнението на проекти за изграждане, рехабилитация и модернизация на ВиК мрежите и съоръженията чрез държавни инвестиции. Предходната мащабна реформа във водния сектор беше направена в средата на 2009-а и тогава бе оповестена цялостна реорганизация и структурна реформа на отрасъла. Тъй като нормативът бе изготвен в извънредно кратки срокове и очевидно нескопосано, повече от година регионалното и ековедомство не можаха да стигнат до съгласие по текстовете. В крайна сметка бяха създадени асоциации по ВиК, които да управляват на териториален принцип тези дейности в отделните региони. В тях влязоха кметовете на всички общини, обслужвани от дадено водно дружество, и представителят на държавата – областният управител, като решенията какви обекти да се изграждат по мрежата се вземат при съотношение на гласовете 65:35 в полза на общините.
Както обикновено става у нас – докато държавните чиновници пишеха стратегии на хартия, никой не се интересуваше какво всъщност се случва с водните съоръжения по места. След трагедията тези дни стана ясно, че кметовете пропускали да подават в ековедомството необходимата информация за състоянието на водните обекти. Излезе наяве, че всъщност никой у нас дори не знае колко са на брой язовирите. В общественото пространство зазвучаха различни цифри: от 2200 до 2700. Специалисти от бранша обаче твърдят, че те са близо 4 хиляди. Освен информация за големите водоеми, които са под управлението на различните държавни ведомства, около статута на малките общински язовири е пълен хаос, призна дори екоминистър Нона Караджова. Тя обясни, че няколко пъти до кметствата са пращани предупредителни писма да следят водоемите си, тъй като се прогнозира опасност от преливане. Напомняло се на местните градоначалници да вземат предпазни мерки, да правят контролирано изпускане на язовирите и да прочистват коритата на реките, тъй като водните запаси били единадесет пъти по-големи от миналогодишните. Те обаче, оказва се, не взели никакви мерки.
От думите на Караджова се разбра още нещо ужасно:
никой не контролира как общините стопанисват малките язовири
Още по-малко пък да се следи какво правят частните дружества, които са сключили договори за концесии за общинските водоеми. А още по-парадоксалното в случая е, че на практика липсва орган, който да следи какво се случва с всички водни съоръжения – до настъпилата криза те бяха разпръснати между четири ведомства. МОСВ и регионалното министерство отговарят за големите язовири, земеделското ведомство – за водоемите, използвани за напояване, а икономическото – за язовирите, които участват в производството на електроенергия. Огромна част от водоемите обаче не са паспортизирани, никой не знае нито какво е реалното им състояние, нито дори колко са те. Дето се казва, човек кола даже като си купи, е длъжен да мине на редовен технически преглед и ако бъдат открити дефекти, не получава кетап, за да се движи с нея. А за сигурността на язовирите подобни екстри не са предвидени.
Абсурдността на тази ситуация
nbsp;
очевидно изкара извън нерви премиера Борисов и той предприе кардинални мерки. Спешно се взе решение (във вторник 7 февруари) всички язовири, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и за енергийни цели, да станат публична държавна собственост. Те минават под управлението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, чрез Националната електрическа компания и държавното предприятие Язовири и каскади. На тях се вмени отговорността да осъществяват контрол върху състоянието и безопасността на всички язовири и микроязовири, независимо от тяхната собственост.
За пръв път законодателно ще бъде въведен и задължителен контрол върху техническото състояние и годността на водоснабдителните съоръжения. В момента има законово задължение собствениците да осигуряват технически съоръженията, но няма институция, която да следи дали това се случва, нито пък ред за принудителни мерки и санкции. Занапред с тази дейност по подобие на ДНСК ще бъде натоварено именно предприятието Язовири и каскади към НЕК, което ще има право включително да разрушава принудително технически непригодни съоръжения. В случаите, когато язовирите са отдадени на концесия, ще се издава задължително предписание за привеждането им в съответствие с изискванията за безопасност.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова дори заплаши, че ако частник откаже да изпълни предписанието, договорът му може да бъде анулиран.
А в срок от един месец общините трябва да се откажат от собствеността върху язовирите, които сега са вписани в техния патримониум . В случаите, при които те не го направят, оператор на съответния язовир по право става подопечното на земеделското ведомство предприятие Напоителни системи.
Министерството на регионалното развитие и благоустройство пък трябва да създаде единна информационна база за съществуващите в България водоснабдителни съоръжения, за капацитета им и може би там най-сетне ще има актуални данни и за собствеността им.
… И да се молим да не стане, както винаги – че взетите в екстремна ситуация решения са само пушилка, а до финалната им реализация почти никога не се стига.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
В момента водоемите се делят на големи и значими – за питейни и енергийни нужди, на поливни и на общински микроязовири.
Петдесет и три са значимите язовири и те са разпокъсани между различни собственици – седемнадесет са в патримониума на държавното предприятие Язовири и каскади, собственост на Националната електрическа компания, осемнадесет са в държавното дружество Напоителни системи, подопечно на земеделското ведомство, малка част са на ВиК оператори, но има и частни случаи като язовир Мандра – Бургас, който е предоставен за управление на ЛУКойл Нефтохим. Общинският язовир Бели искър е предоставен на Софийска вода.
nbsp;
Нито едно от ведомствата, които имат отношение към защитата на населението при бедствия, така или иначе не пое ясна отговорност както за незапълнените към този момент законодателни дупки, нито за конкретните обстоятелства около късането на стената на язовир Иваново.
На хартия според Националния план за защита при бедствия вътрешният министър е длъжен да осъществи взаимодействието между органите на изпълнителната власт, юридическите лица и неправителствени организации при бедствия.
Той е и този, който организира събирането, анализирането, оценката на информацията и прогнозира рисковете от бедствия и поддържа в готовност сили и средства и осигурява участието на подчинените си структури като съставна част на единната спасителна система, в съответствие с плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи. Вътрешният министър организира и контролира извършването на превантивни дейности за недопускане или ограничаване въздействието на рисковите фактори, предизвикващи бедствия, е записано в Националния план.
(Още по темата – на стр. 6 в Параграф 22)
nbsp;
nbsp;
