Година след гражданските протести от Тунис до Египет и Либия, които свалиха управлявалите десетилетия династии, белязаният от насилие преход не успя да разреши икономическите затруднения.
В Египет
почти две трети от населението смята, че икономиката е най-голямото предизвикателство пред страната. БВП се е повишил с 0.2% през третото тримесечие на 2011-а (срещу 5.5% ръст през същия период на предишната година) заради сблъсъците между силите на реда и протестантите, искащи незабавно предаване на властта от военните на цивилно правителство. Обещаната помощ от Запад още не е дошла, спестяванията на хората в чуждестранна валута са се увеличили, както и разходите на кабинета за обслужване на държавните задължения. Собствениците на местни компании са започнали да искат от клиентите си да плащат в щатски долари за ползваните стоки и услуги. Много граждани пък обмислят да купят недвижими имоти с парите от депозитите си в местния египетски паунд, уплашени, че топящите се резерви на страната ще доведат до девалвацията му. В резултат египетският паунд е поевтинял с 3.8% от началото на миналата година досега и се очаква да загуби още 16% от стойността си през следващите 12 месеца.
По информация на Египетската централна банка депозитите в чуждестранна валута в местните кредитни институции са нараснали с 15% през 2011-а след отстраняването от власт на президента Хосни Мубарак. През първите девет месеца на миналата година чуждестранните инвеститори са продали египетски ДЦК за 7.5 млрд. щ. долара, за разлика от 2010-а, когато са купили държавен дълг за 8.6 млрд. долара. Чуждестранните валутни резерви на страната са се стопили наполовина през 2011-а – до 18.1 млрд. щ. долара. През януари е последвал нов спад до 16.4 млрд. долара по данни на централната банка на Египет.
От началото на 2012-а обаче се наблюдава известно стабилизиране. Базовият борсов индекс на страната EGX 30 е поскъпнал с 30% след 49% срив през 2011-а. Кабинетът поиска заем в размер на 3.2 млрд. щ. долара от МВФ и планира да привлече поне 2 млрд. долара от продажбата на ислямски облигации и депозитни сертификати на граждани извън страната през следващите две седмици, съобщил в телефонно интервю за агенция Блумбърг на 6 февруари финансовият министър Мумтаз Ел-Саид.
Туниският динар
чиято стойност е фиксирана към кошница от валути, е загубил 3.9% от стойността си след свалянето на президента на страната Зин ал Абидин бен Али. Дефицитът по текущата сметка на Тунис – от около 7% от БВП, може да предизвика натиск върху валутния курс, заяви в интервю на 27 януари по време на Световния икономически форум в Давос председателят на централната банка Мустафа Камал Набли.
Срочните спестявания и депозитите в чуждестранна валута в Тунис са нараснали с 8.3% през първите 11 месеца на 2011-а по данни на МВФ. Базовият борсов индекс на страната е паднал със 7.6% през миналата година – първата му годишна загуба от 2002-ра насам. В момента пазарната капитализация на местното фондово тържище е 9.6 млрд. щ. долара срещу 353 млрд. долара в Саудитска Арабия – най-голямата арабска борса, сочи събраната от Блумбърг статистическа информация.
Икономисти отчитат ръст на доверието на дългосрочните инвеститори в Тунис след парламентарните избори и постепенно възстановяване на политическата стабилност. Властите планират да постигнат 4.5% икономически растеж през тази година, информира Набли. Създаването на нови работни места обаче ще е дълъг процес. В момента безработицата в страната е над 18%, а тя беше една от основните причини за народните вълнения, довели до промените.
Тунис ще търси външно финансиране в размер на около 5 млрд. щ. долара през тази година, 500 млн. от които могат да дойдат от продажбата на деноминирани в американски пари държавни ценни книжа на правителството на Катар.
Чуждестранната помощ, обещана на Тунис и Египет от Г-8 през май 2011-а, все още не е получена, заяви на 30 януари временният египетски премиер Камал ал Ганзури. Саудитска Арабия и Катар пък са изпратили едва 1 млрд. щ. долара от обещаните поне 7 млрд. долара от арабски донори.
В Сирия
където вълненията срещу президента Башар ал-Асад не престават, търсенето на щатски долари е толкова голямо, че валутните търговци купували зелени пари в съседен Ирак и ги продавали нелегално на сирийския черен пазар, твърди заместник-председателят на Иракската централна банка Мудхар Салих.
Либийският динар
е поевтинял с 20% към щатския долар на черния пазар през 2011-а заради невъзможността на Централната банка на Либия да продаде достатъчно количество чуждестранна валута, са констатирали експерти на МВФ в доклад, публикуван на 26 януари след посещението им в страната. Към 15 януари разликата между официалния и паралелния черен курс на местната към чуждестранните валути се е свил до под 10%, след като западните правителства започнаха да размразяват задграничните вложения на Триполи.
nbsp;
nbsp;
