На 15 февруари през 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България.
Стефан Софиянски е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС), а след 2001 г. – членува в основания от него Съюза на свободните демократи (ССД). От 12 февруари до 21 май 1997 г. той е начело на служебно правителство, назначено от президента Петър Стоянов.
Валутният борд е система, при която дадена парична единица е конвертируема при фиксиран курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.
Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ – ако резервната валута е долар, Еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилна международна валута.
Валутният борд в България е въведен през 1997 г. от правителството на Обединените демократични сили, след тежката икономическа криза през 1996-1997 година. Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза. Икономическата криза предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство след оставката на Жан Виденов (декември 1996 г.). Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума при кабинета на БСП и Андрей Луканов през 1990 г.) прекратяване на плащанията по външния дълг. Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси, Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при въвеждане на валутен борд.
След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори, валутният борд е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни 1997 година. Функциите на валутен борд са поети от Управление Емисионно на Българска народна банка. Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка (след въвеждането на еврото през 1999 – 1955,83 лева за 1 евро) (след деноминацията на лева на 5 юли 1999 – 1.95583 лева за 1 евро).
