Катастрофичният пул е любима дъвка на политиците след всяко бедствие с големи материални щети и човешки жертви. След трагедията в с. Бисер политиците дадоха и примери, които би трябвало да покажат, че изоставаме. За да поддържа високите опозиционни тонове, дори лидерът на БСП и на ПЕС Сергей Станишев се намеси. Той обяви, че при неговото управление бил даден начален тласък на идеята за пула, но сегашното правителство я забатачило.
Такива пулове обаче успешно работят в Турция и Румъния например. В югоизточната ни съседка участието е доброволно, но много турци се възползваха от възможността и в пула има вече милиарди. В Румъния пък участието е задължително за всички собственици на жилища. Те плащат сравнително ниски суми, но ще получат сериозни обезщетения, ако нещо се случи с дома им. Подобна идея сериозно се обсъждаше у нас преди няколко години по Инициативата за национална програма за управление на катастрофични рискове. Председателят й Румен Гълъбинов дори разработи законопроект, който предвиждаше жилищата у нас да се разделят на две групи – паянтови и масивни. Той е написал и монография за катастрофичните рискове, която представи преди дни. При масовото застраховане на имотите цените на полиците рязко ще паднат.
За застрахователите също се отваря мегдан – да лобират за тази инициатива. Случилото се в Бисер обаче ги разедини. Техните предпочитания са цяла палитра – за пулове, за въвеждане на задължителност при застраховките на дома или разчитане единствено на невидимата ръка на пазара.
Част от застрахователите смятат, че както има задължителна застраховка Гражданска отговорност за автомобилистите, така собствениците на жилища трябва да бъдат задължени да застраховат недвижимото си имущество.
Председателят на надзорния съвет на Еврохолд Асен Христов изтъква, че ако имаше изискване за задължително застраховане на имуществото, то на държавата нямаше да се налага да плаща щетите на хората от село Бисер. Ако се въведе задължителна застраховка Имущество, тя би струвала около 25-30 лв. и ще покрива щети за 30 000 лв., изчисли Христов. На месец това прави 2 лв., или цената на два билета за трамвай, на ден е около 7 стотинки.
И други застрахователи подкрепят Христов. Ако се направи катастрофичен пул, размерът на обезщетенията може да се вдигне поради кумулативния ефект, мотивира се Стефан Софиянски, шеф на Лев инс. Така пострадалият ще може да получи пари не само за ремонт, но и за цялостно построяване на съборена къща. Пулът, според него, трябва да покрива рисковете наводнение, пожар, свлачище и земетресение, в което не всички негови колеги са убедени. За 20 лева сега се покриват щети по дома за около 20 хил. лв., за още 3-5 хил. лв. се застрахова домашното имущество.
Задължителната застраховка на имуществото ще доведе до по-висок процент защитени активи, каквато е практиката в много страни по света, сочи Стоян Проданов, изпълнителен директор на Бул инс. У нас в момента е застраховано едва 7-8% от имуществото, като след всяко природно бедствие има краткосрочен ръст на сключените договори, но това никога не се превръща в тенденция, разказа експертът.
Не всички застрахователи обаче са фенове на пула и на задължителната полица.
Според Недялко Чандъров, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ДЗИ – Общо застраховане, катастрофичният пул е труднопостижим , защото и държавата трябва да участва финансово, а тя няма намерение да го прави. Той поддържа мнението, че застраховката на дома е на изключително достъпна цена и хората трябва да бъдат убедени от застрахователите да я сключват.
В този хор на пазарниците е и Румен Георгиев, председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД Армеец. Според него първо трябва да се борим за всеки гражданин с метода на убеждението и да разчитаме единствено на пазара да урегулира процеса. Другото би било връщане в социализма, когато застраховката на дома беше неделима част от данък сгради, каза той.
Според Цветанка Крумова, изпълнителен директор на Армеец, пък задължителната полица е нож с две остриета. Огромният проблем е свързан с незаконните постройки, тъй като те няма как да бъдат защитени, категорична бе тя.
Според Асен Христов трябва да се изисква и задължителна застраховка отговорност към трети лица на всички съоръжения с обществено ползване. Никоя компания нямаше да застрахова например язовир с пукнатина, мотивира се той.
Междувременно обикалящият пиар, земеделският министър Мирослав Найденов, вече излезе с едни гърди напред.
Работи се по създаването на застрахователен фонд, който да послужи за възстановяване на щетите от природни бедствия, съобщи той. Назначена била експертна комисия, която да изготви подробна схема за задължително застраховане на селскостопанската продукция и животните. По думите му идеята на министерството е, че срещу минимално застраховане от 50 стотинки на декар при налични около 30 млн. декара площи, подлежащи на държавно подпомагане, само земеделците ще вкарат в подобен фонд приблизително 15 млн. лева. Според министъра засега не се планира фондът да е с държавно управление.
Не коментирам подобни идеи. В последните 10-15 години след всяко бедствие се обсъжда възможността за задължителна имуществена застраховка. Създаваха се работни групи, но така и не се стигна до законодателна инициатива. Само едно искам да кажа – ако се прави нещо без Асоциацията на българските застрахователи, то ще бъде обречено на неуспех, коментира Данчо Данчев, председател на АБЗ.
nbsp;
nbsp;
Седем против
– Годишната вноска е задължителна за всички граждани, което нарушава принципа на свобода на избора.
– Щетите, които ще се покриват от катастрофичния пул, са при наводнения, земетресения или свлачища, а много хора не биха се застраховали точно срещу тези събития, тъй като не смятат, че са заплашени от тяхното настъпване. Живеещ на седмия етаж в най-високата точка на Лозенец в София едва ли го грози наводнение.
– Независимо от конкретния размер годишната вноска в пула си е чисто принудително изземване на доход както от тези, които притежават недвижима собственост, така и от тези, които не притежават и живеят под наем.
– Вноските в пула ще са като причудливи банкови депозити, за които не се изплащат лихви и които не могат да бъдат получени обратно, освен ако не настъпи точно определено събитие (наводнение, земетресение, свлачище).
– Деструктивен, вместо градивен ефект може да има пулът, тъй като създава стимули за морален хазарт. След като някаква централна институция поема отговорността и обещава реконструкция при бедствие, няма да е чудно, ако някои граждани в по-рискови райони дори съзнателно спомогнат техните собствени къщи да бъдат наводнени или срутени от свлачище, като занемарят или преустановят иначе предприемани от тях действия по обезопасяването на имотите.
– За стартирането на фонда е необходим първоначален капитал, с който да се изплащат първите обезщетения, а държавната помощ е забранена в ЕС. Идеята парите да се вземат от Световната банка, на пръв поглед частен заем, опира всъщност до външен държавен дълг, тъй като те ще се инвестират в държавни ценни книжа и общински облигации.
– За да функционира предвиденият пул, със сигурност ще трябва да се направят определени непроизводствени разходи, както и да се създаде администрация, парите за която или ще дойдат от държавния бюджет или от годишните такси, които всички ще плащат.
nbsp;
nbsp;
Челен опит
Френското законодателство предвижда стандартната имуществена застраховка да включва покритие и за катастрофичните рискове. Във връзка с това покритие застрахователите следва да събират от застрахованите допълнителна премия в размер, определен от правителството, който към настоящия момент е 12% от премията по имуществената застраховка. По данни на френското правителство 95-98% от населението е сключило тази всеобхватна застраховка и по този начин се ползва от покритието срещу катастрофични рискове.
nbsp;
Покритието на катастрофични рискове в Испания се осигурява от специален консорциум, притежаван от държавата. Консорциумът покрива катастрофични рискове, които не са покрити от застрахователите в частния сектор, или в случаите, когато застрахователна компания не може да изпълни свое задължение за заплащане на обезщетение, свързано с катастрофичен риск. Съгласно испанското законодателство покритието на катастрофични рискове задължително се включва в стандартни застрахователни полици. Въпреки че испанското законодателство не изисква задължителното сключване на такива стандартни застрахователни полици, повечето хора имат такива поради изискванията на банките като условие за предоставянето на ипотечен заем. В резултат на това по-голямата част от недвижимото имущество в Испания е застраховано срещу катастрофични рискове.
nbsp;
Швейцарското законодателство изисква от застрахователите да включват покритие на катастрофични рискове в допълнение към покритието по сключваните в Швейцария застраховки срещу пожар. В Швейцария съществуват и специални законови разпоредби за начина на извършване на строителството на сгради в райони, застрашени от природни бедствия. Повечето собственици на недвижимо имущество в Швейцария са задължени да имат застраховка срещу пожар на притежаваните от тях недвижими имущества. В резултат на това задължение по-голямата част от сградите в Швейцария са застраховани и срещу катастрофични рискове.
