Почти безлична бе седмицата за българските акции, след като нито обемите им на търговия, нито цените им отчетоха някакво забележимо движение. След сравнително силния натиск на продавачите през последните две седмици натрупаната инерция продължи да оказва влияние върху търговията и още в понеделник борсовите индекси отчетоха нови спадове. Ситуацията се влоши още повече на следващия ден (14 февруари), когато повечето индикатори завършиха с около 1.5% загуби и дори индексът, следящ компаниите от сектора на недвижимите имоти, не успя да настрои инвеститорите на празнична вълна. И все пак комбинацията от Трифон Зарезан и Деня на влюбените подейства стимулиращо на апетита за риск и в сряда купувачите определено преобладаваха, макар и нетолкова категорично, колкото отчитаха официалните индекси – много от публичните компании отбелязаха ръст в този ден, но всъщност някои от тях сключиха сделки с комично нисък обем от едва няколко лева…
Независимо от поредицата обрати скуката и пасивността на важни за пазара участници бяха отличаващо за миналата седмица. Търсенето остава слабо, а местните спекуланти изглеждат разколебани в очакванията си. Устремният ръст на цените от края на декември успя да източи част от ликвидността, с която краткосрочните инвеститори оперират, а някои хитови напоследък компании направиха всичко възможно да привлекат и останалата част от свободните пари. Не че край страничната линия няма готов за инвестиция ресурс, но с оглед на ниската ликвидност на пазара цената на тези пари е доста висока и едва ли ще бъде хвърлен в огъня преди евентуално по-сериозно оттласване от декемврийските дъна. И сякаш за да опровергае критиките към индустрията на взаимните фондове за тяхната пасивност, през седмицата излезе информация за сравнително голямо количество обратно изкупени дялове от няколко фонда. Едва ли са нужни специфични познания, за да може всеки да пресметне мащаба на риска, който фондовете трябва да управляват ежедневно – изтегленият от пазара ресурс е десетина пъти по-голям от среднодневния оборот на БФБ напоследък…
През седмицата не липсваха и важни макроикономически данни за икономиката ни. Тяхното отражение върху пазара обаче бе ограничено или, в най-добрия случай, трудно различимо. Според данните на Националната статистическа служба (НСИ ) икономиката на страната ни нараства с 0.4% за последното тримесечие на 2011-а и с общо 1.5% спрямо същия период на 2010-а. Анемичният ръст е, меко казано, притеснителен. Тези числа се разминаха значително с прогнозите на правителството и на редица анализатори и все още е рано да се каже дали предвидените в държавния бюджет буфери са издържали, или правителството е посегнало и на някои военновременни запаси. Това, което ме притеснява от много време обаче, е доколко потребителската кошница на НСИ е добър измерител за нивото на цените в икономиката. Тъй като не разполагам с необходимия ресурс и възможности за проверка на данните, в такива случаи обикновено търся потвърждение от друг източник или изследване. Така например обявените също през седмицата данни за доходите, разходите и потреблението на домакинствата в България очертават интересно противоречие – общият разход на едно лице нараства със 7.3% спрямо 2010 година! Освен това в изследването ясно е посочено, че почти всички основни разходи са нараснали със значително по-висок процент от този на официалната инфлация… Така че, ако направим ревизия на данните за БВП, като използваме консервативна нова оценка за действителната инфлация през 2011 г., току-виж се оказало, че растеж няма.
Но това са само догадки и не бих могъл да оспоря с факти официалните данни на статистиката. В крайна сметка всеки може сам да определи, чисто субективно естествено, колко са се повишили цените и колко по-добре се развива икономиката ни. И след това да избере на кого да вярва.
Гено Тонев,
портфолио мениджър,
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
