На 21 февруари през 1878 г. Великият руски княз Николай Николаевич предава ултиматум на Високата порта за влизане на руски части в Сан Стефано.
Сан Стефано (след 1926 г. Йешилкьой, на турски: Yeşilkouml;y, на гръцки: Άgamma;iota;omicron;sigmaf; Sigma;tau;έphi;alpha;nu;omicron;sigmaf;, Айос Стефанос) е квартал в Истанбул (Турция). Разположен е на брега на Мраморно море, на около 10 километра западно от историческия център на турския мегаполис. До преди бързото разрастване на Истанбул през 70-те години на ХХв. Йешилкьой е малко рибарско селище.
Оригиналното му име – Айос Стефанос, е гръцкото наименование на Свети Стефан, светец от византийско време.
През 1203 г. латинската армия на Четвъртия кръстоносен поход акостира на брега на Сан Стефано, за да превземе година по-късно Константинопол.
По време на Кримската война, тук са разположени френските сили.
Сан Стефано е населеният пункт, при който руснаците спират настъплението си по време на Руско-турската война (1877-1878 г.), и е мястото, където Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил) / 3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор.
През 1912 г., по време на Балканската война, хиляди войници се разболяват от холера и са доведени в Сан Стефано. Около 3000 от тях умират и са погребани близо до гарата.
В началото на 20 век селото има предимно християнско население – гърци и арменци, което се изселва в Гърция след Гръцко-турската война (1919-1922 г.).
Селото получава настоящото си име Йешилкьой (Зелено село) през 1926 г. съгласно тогавашното законодателство, изискващо всеки населен пункт в Турция да има турско име.
