Правителството подкрепя отварянето на досиетата на кредитните милионери, банкерите, ректорите на ВУЗ-овете и висшия адвокатски състав за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Това обяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов по време на форум, на който беше представен 5-годишен отчет на дейността на Комисията за досиетата.
Цветанов не се поколеба и дори благодари на предишния парламент, че през 2006 година е приел Закона за досиетата.bdquo;Най-ценна за комисията по досиетата бе 1997 година, когато започна истинското разсекретяване на досиетата, коментира Цветанов и допълни, че МВР е успяло да предаде огромна информация, които да подпомагат дейността на комисията.
От своя страна председателят на комисията Евтим Костадинов представи и 5-годишния отчет за дейността й. Според него от 2007 до 2012 година са унищожени 144 235 досиета. До декември 2011 са проверени 112 445 души, като при 6387 души е установена принадлежност към бившите служби. От тях имената на 5782 са обявени публично.
Евтим Костадинов изтъкна и причините, поради които е създадена самата комисия – общественият интерес и предстоящото ни приемане в ЕС. Той обясни, че натиск от страна на Брюксел не е имало, но е било повече от ясно какво е щяло да бъде отношението в страната ни, ако връзките ни в ДС се използват за дискредитация на едни или други личности.
Ключова роля пък за приемане на Закона за досиетата са имали тогавашния премиер Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, като най-активен е бил лидерът на ДПС.
Костадинов е изготвил и предложения за изменения в закона за досиетата. Според него е нужно да се повишат проверките и на лицата, заемали публични длъжности или изпълняващи публични дейности, след влизане на закона в сила. Също така трябваnbsp; да се направи проверка и след извършването на кадрови промени, да се представи списъка за обявяване на лицата , заемащи публична длъжност и изпълняващи публична дейност и да се посочат кредитните длъжници.
По време на форума на Комисията по досиетата бяха изнесени и социологическо изследване на НЦИОМ, направено в началото на месеца, в което са участвали 1000 души. Според половината анкетирани, бившата ДС е била репресиран апарат. Едва 10% са на обратното мнение. 16 на сто от запитаните са против огласяването на информация за принадлежност към бившите служби. Това са предимно възрастни хора с леви убеждения. Цели 80 на сто от анкетираните посочват, че оповестените данни се използват за разчистване на политически сметки.
