Дянков смята да похарчи Сребърния фонд. Това призна самият той по време на парламентарния контрол в петък – 24 февруари: „Смятаме да променим законовите ограничения на Сребърния фонд и тези изменения ще бъдат готови до седмица, за да дадем възможност средствата на фонда да бъдат пренасочени в инвестиции в нискорискови дългови инструменти, включително и в държавни ценни книжа. Действащият закон незаслужено игнорира възможността за инвестиции в български дългови инструменти както на национално, така и на общинско ниво“, безцеремонно поясни финансовият министър, отговаряйки на въпросите на депутатите Пламен Орешарски, Димитър Горов и Кирчо Димитров.
Орешарски обаче разшифрова намеренията на Дянков: „Когато резервите на една страна (бел. ред. – а Сребърният фонд е част от фискалния резерв на държавата) се инвестират в дълга на същата тази страна, това означава харчене на резерви. Сребърният фонд ще бъде похарчен, като преди това бъде инвестиран в ДЦК.“
Сегашният ни финансист №1 сам показа дрипавия хастар на лъскавата дреха, изтъкана от „загриженост“ за ниската доходност на парите за бъдещи пенсии. „За периода 2008-а 2011-а средствата са се обезценявали годишно с между 1 и 5.5 процента. Това е постигнатата номинална доходност, коригирана с процента на годишната инфлация. Излиза, че фондът е губил от водената консервативна политика около 40 млн. лв. средно годишно. В този смисъл смятам, че е нужно да се търси по-висока доходност от активите на фонда при запазването на ниска степен на риска“, обяви Дянков.
Орешарски обаче му напомни, че когато изчислява доходността от парите на фонда, трябва да има предвид и годишната вноска, която БНБ прави в бюджета от превишението на приходите над разходите си.
(Става дума за това, че Сребърният фонд стои в пасивите на БНБ при ниска доходност, но така Централната банка формира по-голямо превишение на приходите над разходите си, а 75% от него тя отправя в бюджета.Така че, казано накратко, крайната сметка излиза на плюс.)
Министърът увери, че тази особеност е взета предвид, но въпреки това доходността от парите на фонда средногодишно е 0.93 процента. „И тук задавам следния въпрос: ако домакинствата имат някакви пари, те дали ще си ги държат на сметка с доход от 0.93% в най-добрия случай, при положение че инфлацията е 2-2.5 процента? Или ще искат да ги управляват по активно? Със сигурност ще искат да ги управляват по-активно“, каза финансовият министър. Точно тази му реплика е чиста проба манипулация. Първо, в тези 0.93% доходност инфлацията вече е отчетена. А вложенията на домакинствата, ако са в размер до 197 хил. лв., са защитени с държавна гаранция, а парите в Сребърния фонд не разполагат с такава. Така че сравненията на министъра са твърде произволни…
Истината е, че „белите пари за черни дни“, прибрани в Сребърния фонд (а в него има 1.8 млрд. лв., които до пролетта ще станат 2.1 млрд. лв.), са нужни на Дянков, за да оварди стола си (а и тези на колегите си) до края на мандата си. Под благовидния предлог, че ще вдига доходността на парите за бъдещи пенсии, Дянков ще натъпче Сребърният фонд с „хартийки“, които ще пълнят портфейлите на бъдещите пенсионери, а на наследника си ще завещае нов дълг.
Финансовият министър подреди държавните финанси така, че пари за плащанията по външния дълг, които предстоят през 2013 г., няма. Времето за адекватно решение на този проблем бе пропуснато. Сега изборът е – нов външен или вътрешен дълг? И двете решения са доволно скъпи. Според редица експерти за емисия на облигации на външните пазари вече е късно. Пускането й изисква не само технологично време, но и демонстрация на добро финансово здраве, а то вече е разклатено. Впрочем това призна и самият Дянков по време на последния парламентарен дебат в петък. „Другата алтернатива е да излезем на външните дългови пазари, които са силно подвижни и да вземем оттам пари. Аз като финансов министър и моите експерти сме много внимателни, когато разгледжаме тази алтернатива. Моето мнение е, че това ще е много по-лош вариант и съм готов да го докажа“, заяви Дянков, като се съгласи да проведе парламентарен дебат по темата.
Според бившия министър на финансите Муравей Радев цената на нова емисия външен дълг едва ли ще е ниска при наличието на европейска дългова криза и повишено недоверие към финансовите пазари. При емисия нови облигации на стойност около 500 млн. евро цена до 6% може да се смята за добра, заяви Радев.
На вътрешния пазар емисията държавни ценни книжа също не е алтернатива. Едно е да отваряш и затваряш една емисия, което прави в момента Дянков, и на гладните за инвестиции пазари да пускаш „захранки“ от 20 до 50 млн. лв., друго е да излезеш да търсиш 2 млрд. лева. Според редица финансисти рекордно ниските лихви – вече под 4% – на които в МФ се радват като деца, биха се качили до нормалните си нива. По такива емисии Дянков не може да очаква лихва под 6.5-7%, категоричен бе пред „БАНКЕРЪ“ Стоян Мавродиев шеф на екипа, разработил икономическата програма на ГЕРБ.
Друг предшественик на Дянков – Милен Велчев, също е против превръщането на реалните пари за пенсии (от Сребърния фонд) в ценни книжа. Той обаче смята, че поради високата ликвидност на банките и пенсионните фондове у нас това може да стане на ниска цена, защото тези инвеститори нямат особен избор, но предупреждава, че размерът на ресурса им не е безграничен. Самите банкери обаче са на мнение, че при една по-голяма емисия облигации цената ще се вдигне, независимо какъв свободен ресурс има на пазара. Основната опасност, която вижда Велчев, е в това, че „изсмуквайки парите от местните финансови институции, държавата ще затрудни нормалното финансиране на бизнеса и ще докара икономическата стагнация“.
Късно е и за пари от МВФ. Времето на този вариант, които да вкара евтини и неподозрителни за пазарите оборотни пари в държавата, мина преди две години. Сега вече световният кредитор от последна инстанция няма да ни даде транш с лихва 0.5%, обяснява бившият главен ревизор на БНБ Кольо Парамов. „Когато един финансов министър посегне към парите за пенсии, за да финансира дълг, това значи, че стопанинът на къщата изравя гърнето с жълтиците, за да купи хляб“, каза Парамов пред „БАНКЕРЪ“.
Грубият фискализъм на министъра, който направи България едва ли не световен лидер по финансова стабилност при продължаващо потъване на икономиката и отчайваща бедност в страната, доведе до този момент. Пари в държавата няма. По-лошото е, че няма и кой да ги произведе. Цялата монетарна конструкция потъва. Капитан Дянков вижда спасението само в „сребърната сламка“ – фондът за бъдещи пенсии. Въпросът, според повечето икономисти, е дали да оставим капитанът сам да слезе от потъналия кораб и, както казва Станишев, да ни остави 10 млрд. лв. финансова пробойна, или да слезе веднага и да остави проблемът със спасението на давещите се на самите давещи се. Какво ли си мисли Бойко – че по принцип няма незаменими хора, а Дянков е единствен на света?
Макар че външният ни дълг е много малък дял от БВП, може да стане така, че да не можем да си обслужваме външния дълг, заяви и лидерът на НДСВ Христина Христова. Тя отбеляза, че „никое правителство не е имало този разкош и този лукс с толкова готови сухи пари, каквито това правителство имаше с фискалния резерв от 8 млрд. лева“.
Депутатът от БСП и бивш финансов министър Пламен Орешарски направи сметка, че за последните две години и половина резервът е намалял с 3-4 млрд. лева.
„Когато останете без резерв, рисковият компонент на фискалната позиция става много висока и малки сътресения са в състояние да обърнат гладкото функциониране на икономическата система. За последните две години и половина вътрешният дълг се е увеличил с 2 млрд., а резервът е намалял с между 3 и 4 милиарда. Общо между 5 и 6 млрд. е похарчило правителството на ГЕРБ напълно безцелно, да финансира текущи разходи, а не някакви специални антикризисни програми, и според мен това е голямата беда“, заяви Пламен Орешарски. Икономиката продължава да върви надолу, резервите намаляват, дългът расте. Ето това е основанието, което колегите от НДСВ са ползвали за тревожните констатации, добави той.
Само от Нова година досега фискалният резерв на страната е намалял с 1.2 млрд. лв., призна и парламентарният „адвокат“ на Дянков Менда Стоянова. Тя оправда деянието му с предварително разчетени авансови плащания за земеделските стопани и по външния дълг, които ще бъдат компенсирани през следващите месеци. В момента резервът е 3.8 млрд. лв., заяви председателят на бюджетната комисия в парламента. Дянков пък твърди, че по последни данни той е 4.1 млрд. лева. Нямало проблем в края на тази година фискалният резерв да се качи на 4.5 млрд. , колкото е неснижаемият му остатък по закон.
Стоянова влезе в противоречие със себе си, като обяви, че държавните ценни книжа са най-добрият вариант за постигане на по-висока доходност на средствата в Сребърния фонд. Тоест от 4.1 млрд. лв. да извадим 1.8 млрд. лв. и да си мислим, че кредитният рейтинг на страната без резерви ще остане същият само заради обещанието, че ще се поправим, и в края на годината ще удвоим тези пари. Възможно ли е така да мислят и международните рейтингови агенции? Категорично не.
Стоянова потвърди и съмненията на дянковите критици, като директно заяви, че „постигнатите по този начин (б.а. – чрез похарчването на Сребърния фонд срещу ДЦК) доходи могат да бъдат използвани за частично погасяване на външния дълг през януари 2013 година. Замяната на вътрешен дълг за външен във времена, когато правителството трябва да се буди нощем заради това, че икономиката е в застой, е най-лошото нещо, което може да ни се случи, коментират икономисти.
Синдикатите също скочиха срещу Дянков. Точно те, които той успява като че ли да приобщи в битката си с „лошите банки с високите лихви“, единствени могат да го спрат. Премиерът пък се респектира единствено от масовост на протестите и бил взел страната на недоволството. Пламен Димитров, шеф на КНСБ, застана зад позицията, че не е толкова важно как точно се управляват парите, важното е да ги има, а не да са превърнати в „хартийки, ДЦК, които не са пари“. Да се купят ДЦК с резерва означава в крайна сметка да се извадят пари от икономиката, точно когато тя има нужда от тях, обясни Димитров. Той застъпи позицията на предшествениците на Дянков, че външният дълг трябва да се плати с „нова емисия външен дълг“.
Достатъчен пример е гигантът „Дженеръл Мотърс“, който, изправен през фалит, не посмя да посегне на парите за бъдещи пенсионери в собствения му пенсионен фонд, категорична в примера си бе Христина Христова.
Кольо Парамов заяви пред „БАНКЕРЪ“, че бъркането в Сребърния фонд продължава, защото „на 20 февруари, преди броени дни, държавата не е имала пари да плати заплатите на военните и полицаите, но все пак някак си ги плати“.
Най-лошият сценарий предрича финансистът Андрей Пръмов. Според него Дянков търси начин да ликвидира Сребърния фонд. Безумието на това деяние той обяснява с житейска случка – все едно с пари, спестявани за апартамент, да си купуваш закуски.
А когато свършат парите в резерва, ще възникне въпросът за валутния борд, а оттам – защо не вземем отново да си печатаме пари и най-после да заживеем добре? Но преди това ще трябва напуснем ЕС, защото там такива номера не минават.
Каре със снимка на Иван Нейков 60644
Особено мнение
По закон парите от Сребърния фонд могат да се инвестират в седем инструмента, а сега се инвестират само в един – в БНБ, коментира Иван Нейков, бивш социален министър в кабинета „Костов“ и бивш общински съветник в София. „В резултат на което за всичките години на съществуването имаме натрупани тези 2 млрд., имаме приходи около 40 млн. от лихвите по депозитите, а през този период инфлацията – с натрупване, е 28 процента. Тоест ние вече в резултат на управлението, което имаме досега, сме загубили горе-долу една четвърт от парите“, приглася Нейков на Дянков. Този начин на управление е най-безрисков за тези, които управляват фонда, но отговорността ни вече е пред хората, които ще ползват парите след 30-35 години. Ако продължим по този начин, целият Сребърен фонд ще си е заминал заради инфлацията, каза Иван Нейков и запита риторично: „Какво ще им отговорим тогава на хората – къде отидоха парите?“
ТПС
Приемственост – това остана в историята. Дянков подхвана такъв финансов волунтаризъм, че не само предшествениците му като Пламен Орешарски, но и повечето български финансисти се разграничиха от него.
