В последно време с топенето на снеговете състоянието на столетницата постепенно се променя от зимна летаргия към бодър предпролетен кипеж и полусъбуждане. Миналата събота беше организиран пленум, на който бе прочетено писмо на Георги Първанов, във вторник – семинар за социалисти, в сряда при посещение в Монтана Сергей Станишев отрече появилите се слухове, че ще се откаже от битката за председателското място в БСП, а в четвъртък бившият президент и неговият вицепрезидент дадоха пресконференция. Успоредно с това пък от своя страна управляващите създадоха суматоха с уволненията в агенции и министерства. Пушекът около тези събития скри любопитен политически детайл, свързан с особеното място, което заема писмото в богатата историческа традиция на вътрешната комуникация в лявата партия.
Редовете на Първанов
Усетил, че поради особеностите в устава на БСП няма да бъде поканен на съботния пленум, Първанов изпрати писмо до ръководството на партията, в което им съобщи, че ще участва активно в отчетно-изборната кампания на партията. Така той за пореден път недвусмисмислено и неделикатно напомни за участието си в борбата за лидерското място вляво. Опитните политически апаратчици в червената партия предвидливо прочетоха писмото в края на събирането, за да пресекат възможността за дебати около него.
В обръщението си към Националния съвет на БСП Първанов обяви проблемите, върху които ще се спре: как партията да спечели убедително парламентарните избори, как да се справи с наследството на ГЕРБ и с кризата, обеща да очертае и параметрите на новата лява алтернатива. Бившият президент щял да повдигне и въпроса дали БСП е в състояние да постави темата за преодоляването на неравенството в обществото. Важен акцент за него е и какви биха били границите на управленските компромиси при евентуално лявоцентристко коалиционно управление, които трябва да се дискутират предварително, а не постфактум. В този контекст той посочва, че сред въпросите, които е поставил за вътрешнопарийно допитване, е и плоският данък. Първанов влезе в шумен спор по темата с финансовия министър Дянков и групата от лица, известни и като независими икономисти още през 2009 г. – първата година от управлението на ГЕРБ.
Писмото е кратко, написано е по административному сухо, но посланието му е ясно и крещи: Пазете се! Идвам!
Изповед чрез текст ала Ламбо
То се появява почти половин година след епистоларното творение на Стефан Данаилов, с което той обяви съгласието си да участва в кандидатпрезидентската надпревара. Изпратено на 9 септември, то е емоционално и лично и подсказва за дългогодишните топли чувства между новия кандидат-вицепрезидент на левицата и партията майка, жена и любовница. Дали писмото е писано от самия Данаилов, от пресслужбата на БСП или от друг творчески колектив читателят, уви, никога няма да узнае.
Драги Сергей,
Познаваш ме добре и знаеш, че съм човек, който винаги е имал лична позиция и съм я заявявал открито. Никога не съм се крил, не съм се съобразявал с конюнктурата, не съм предавал. Целият ми живот мина пред очите на всички.
По-нататък се продължава с уточнението, че много от организациите на БСП са издигнали името на Стефан Данаилов за кандидатура за президент. Следва коментар, че партията не е стадо, което върви след личност месия и не се нуждае от жертвен агнец и респондентът (Станишев ) бива уверяван, че пишещият (изповядващият се) не е нито едното, нито другото.
Когато преди заседанието на конгреса не отговорих положително на предложението, не беше нито необмислено, нито безотговорно. Тази моя позиция беше резултат на дълбоко премислени мотиви и оценки. Повярвай ми – не ставаше дума за бягство от отговорност или за страх от битката! Винаги съм бил честен към теб и към моята партия.
В писмото на Данаилов се припомня и източна притча, според която след всяко падане човек отново трябва да се изправи. Тя много подходящо илюстрира вътрешния мотив на хора като Георги Кадиев и Стефан Данаилов да се кандидатират за избори, които предварително знаят, че ще загубят. Социалистическата партия изисква периодично от изявени свои представители да се жертват демонстративно по такъв начин. И те най-често го правят, защото личната им идентичност е обвързана в изключително голяма степен с партийната – нещо, по което лицата на БСП се отличават от всички останали.
Писмото на 19-те
Епистоларният жанр се развива и в други периоди, като най-кървавото писмо в по-новата история на БСП пишат 19 видни членове на партията на 4 ноември 1996 година. По време на най-страшната криза след началото на промените то звучи като преброяване на онези депутати, които заплашват с бламиране министър-председателя Жан Виденов при евентуален вот на недоверие. Сред подписалите т.нар. писмо на 19-те са ортодоксални социалисти като Александър Лилов, Георги Пирински, Филип Боков, но и Николай Камов и Елена Поптодорова, които по-късно създават евролевицата. Освен тях подписите са си сложили и Ивайло Калфин, Нора Ананиева, Александър Маринов и Чавдар Кюранов. Седемнадесет дни по-късно на конгреса на партията Виденов обявява, че си подава оставката като министър-председател и като лидер на БСП. По-късно през декември следващата година изгрява звездата на младия тогава Георги Първанов, който е избран на негово място начело на партията.
Преди 10-ти ноември 1989 година
Ако върнем лентата още по-назад – до 1 юни 1960 г., в архивите ще открием и едно писмо, адресирано до ЦК на БКП от група уважавани партийни членове, станали известни като т. нар. група на Куфарджиев. Секретарят на НС на профсъюзите Никола Куфарджиев, бивш партизанин, журналистът Веселин Дашин, Георги Милев, Бенжамен Варон, Христо Проданов, Илия Гатев и Иван Дионисиев са дръзнали да изпратят писмо до най-висшето ръководство на компартията, в което критикуват дейността на нейни високопоставени фигури. Варон е бивш политически затворник, останалите са участвали в антифашистката борба. Групата споменава критично Тодор Живков, Вълко Червенков, Митко Григоров, Борис Велчев и Георги Цанков и описва ситуацията в България по следния начин:
В страната и партията назряват условията на необратими деформации и трайни икономически затруднения. Натрупаха се достатъчно доказателства, че социализмът се изражда в своя карикатура, твърдят седмината. Нашето поколение не може да стане виновникът за погубване на надеждите на нашия народ и на милиони хора по целия свят за социализма като хуманна и демократична алтернатива на капитализма. Страх е сковал страната и партията. Стават доминиращи двуличието и двойствения живот на хората.
Групата на Куфарджиев се надява и вярва, че в Централния комитет има достатъчно смели и честни хора, които ще разберат нашата тревога и ще се обединят, за да тръгнем по спасителния път на обновлението, докато все още не е погубено всичко.
Това писмо се различава от останалите изброени с това, че не е написано от политици, но все пак е адресирано до такива. След изпращането му реакцията на режима е очаквана: авторите са лишени от софийско гражданство, уволнени са и са изселени.
Писането на писма и общуването чрез тях, за разлика от останалият тип изразяване на политическа позиция, предполага и присъствие на по-личен елемент. Почти всички партийни писма, станали обществено достояние, обаче минават през пресцентровете, а понякога се и пишат там. Те се появяват обработени за масова консумация и искреността и автентичността им обикновено са сведени до минимум. За съжаление онова, което е публично достъпно, почти винаги се пише с предварителната цел да се хареса, а не да информира. Изключенията от правилото са редки и ценни.
