Само за седмица трима висши държавни чиновници отлетяха от постовете си. Формалните причини, които бяха изтъкнати пред обществото, бяха, че двама от тях: Нели Нешева – изпълнителният директор на Здравната каса, и Виолета Николова от Агенцията по вписвания, са си самораздавали тлъсти бонуси. Третият – началникът на държавното дружество Напоителни системи, бе отстранен с мотива до изясняване на случая около повдигнато от прокуратурата обвинение от 2011 година. Според някои по-информирани кадровици всъщност е започнало пролетното почистване на правителството. Зад тези изсмукани и популистки по своята същност формулировки за отстраняването на тримата началници (ако се свърши с тях) обаче със сигурност се крият
доста по-дълбоки причини
Още в края на месец ноември миналата година в своя бр.47 под заглавие Търговският регистър пред режисиран срив в. БАНКЕРЪ подробно описа проблемите в Агенцията по вписвания и странната незаинтересованост от тях на бившата вече нейна началничка Виолета Николова. Тогава предупредихме, че е възможен срив в Търговския регистър, който може да залее съдебната система със стотици дела, заведени от потърпевши от чиновническото безхаберие (или пък не точно безхаберие). Без да придаваме на фактите, които изнесохме, нюансите на поредната апокалиптична картина от съвремието, родена в болен мозък, предупредихме за реална опасност, пред която беше и все още е изправена електронната система на Агенцията по вписвания.
Десетки сигнали за тежки дисциплинарни нарушения, родени от пробивите в системата на регистъра, чрез които фирми сменят собствениците си, без те да знаят, залежаваха върху бюрата на началниците на Търговския регистър, но никой не се кахъреше, че междувременно акционерни дружества се сдобиват със съдружници, които никога не са имали, извършва се цялостна подмяна на партидните номера на различни компании, които вече са изгорели с имущество и собственост. Да не говорим пък за липсата на каквито и да било опити да бъдат предприети мерки срещу подобни посегателства.
Вече е известно, че срещу страната ни е
започнала наказателна процедура от Европейската комисия
nbsp;
е поради неизпълнение на сроковете, заложени във внедряването в информационната система на Търговския регистър. Не са въведени новите функционалности, които са в съответствие с изпълнение на измененията на Закона за Търговския регистър и адаптирането на информационната система към изискванията на българското и реципираното европейско законодателство, които са заложени в изпълнение на проблемите със софтуера на агенцията.
Случаите, за част от които в. БАНКЕРЪ алармира, и трупащите се ден след ден проблеми в институцията принудиха още през ноември миналата година част от хората там да информират дори премиера Бойко Борисов. Последва проверка на изнесените в този сигнал факти – че поради некомпетентните действия и откритите корупционни практики на определен кръг хора се случват все повече безобразия в агенцията. По всяка вероятност заключенията са били в тази посока, защото последва освобождаването на Николова.
В сигнала (с който в. БАНКЕРЪ разполага) имаше и други смущаващи данни – за конкретните техники, чрез които се трият досиета на цели фирми, променят се търговски партиди, поддържат се престъпни схеми за източване на компании и в крайна сметка поради тази причина много чуждестранни инвеститори напускат България и сезират органите на Европейската комисия (ОЛАФ), се посочваше в писмото до премиера.
Очевидно
информацията е била достатъчна
за да се стигне до направената през изминалата седмица смяна в ръководството на агенцията.
Доста показателни са първите думи на новия директор на Агенцията по вписванията Юлиян Митев, който обеща ясни правила и ускоряване на процедурите за обществени поръчки. Тези му думи кореспондират с една докладна записка, която отлежаваше на бюрото на предишната началничка и в която бе описана належащата нужда от спешни действия за укрепването на системата (б. а. – става дума най-вече за администрирането на базата данни) на Търговския регистър. Пълното неглижиране на световните практики и стандарти за управление на процесите и операциите в нея, според външни организации, ангажирани с гарантиране на сигурността на системите, беше част от играта да се протака изграждането на система за прекъсване на нерегламентирания достъп до регистъра на различни нива (Change Management Sistem). Също така поради наложени от предишното ръководство корупционни практики бе провалена миграцията на базата данни на Търговския регистър, както и самото стабилизиране на системата, смятат специалисти.
Незнайно защо някой бавеше въвеждането на системата за стабилизиране на регистъра, макар че в нея отдавна имаше пробиви, чрез които отделни заинтересовани лица успяваха да се доберат до т. нар. портали за достъп на информацията (VPN -достъп). Така големи клиенти бяха в състояние да забавят или да ускорят промени във вписванията, да подменят фирмени партиди, дори да организират срив в цялата система.
Пак според специалисти електронната система на агенцията е изградена с
много озадачаващи пропуски
които съдържат възможността длъжностните лица по регистрацията да нанесат неправомерни промени в отделни фирмени партиди и въпреки това да не могат да бъдат разкрити именно поради липса на система, която дава информация кой и как е направил тези промени. Подобна гарантирана анонимност ги прави податливи на изкушения и те лесно могат да бъдат мотивирани да злоупотребяват с едно или друго вписване, разказаха пред в. БАНКЕРЪ експерти. И именно въвеждането на системата Change Management Sistem ще прекрати подобни изкушения.
Дали новият началник на Агенцията по вписвания ще успее да се справи с проблемите, ще се види скоро. Юлиян Митев досега е управлявал дирекция Съдебна дейност и информационни технологии във Висшия съдебен съвет. Това очевидно ще бъде една от първите му задачи.
По думите на правосъдния министър Диана Ковачева
една от причините за отстраняването на Николова
е именно че тя е забавила внедряването в информационната система на Търговския регистър на новите функционалности, заради което чуждестранните търговци не могат да се регистрират в Търговския регистър и съответно да работят у нас. Този й гаф е станал причина ЕК да открие срещу страната ни наказателна процедура.
Що се отнася до прозата с тлъстите бонуси, които Николова си е саморазрешила (8 хил. лв. месечно), докато подчинените й получавали по 500 лв., това наистина е, меко казано, безочливо, но едва ли е основното й провинение. Стана ясно, че Николова е осигурявала тези допълнителни средства от санкциите, от глобите и таксите, които агенцията събира. Всъщност по наредба структурата има право да разпределя до 25% от тези пари, като 10% от тях отиват по три направления – за обучения на служителите, за купуване на нова техника и за допълнително материално стимулиране. Според доклад на инспектората към правосъдното министерство, който беше основание за освобождаването на Николова, тя е получила около 48 хил. лв. над основното си трудово възнаграждение за периода юни-декември 2011-а, но без разрешението на министъра. В същото време инспекторите са дали изключително ниска оценка за нивото на работа в агенцията.
В момента в агенцията е назначен одит, който трябва да приключи през март, а резултатите от него ще покажат дали ще бъде потърсена наказателна отговорност от Николова, или всичко отново ще се окаже законно.
