България е най-бедната страна в Европейския съюз и по повечето показатели заема последното, 27-мо място, като изключим няколко почетни предпоследни позиции. Независимо от умопомрачителните резултати от най-новите предпазно-стабилизиращи механизми на брюкселската бюрокрация, според които заплатите на българите нараствали недопустимо бързо, нашите доходи остават на ниво около 26 на сто от средното за съюза. Но това съвсем не означава, че българската държава харчи малко пари (по-точно нашите пари). Много често ще чуете наивното твърдение, че вече не е останало какво да се краде например, защото всичко ценно е приватизирано. Напротив, източването на нашите пари
от левия джоб в десния
nbsp;
а после в някой чужд продължава с неотслабващо темпо. Под разнообразни форми от държавата винаги има какво да се източи. Най-широко разпространеният модел е имитирането на честни обществени поръчки, но в това отношение изобретателността е толкова впечатляваща, че ако бе впрегната за по-добри цели, България със сигурност щеше да изглежда по-иначе.
Любимо и доста доходно начинание е обявяването на поръчки за редица свръхиновативни дейности, които може и да са работещи в някои държави, но у нас са актуални, колкото бански през февруари. Столичната община от години не може да се справи с изненадите на зимата, чистят се само основните трасета, а всички останали улици и територии (заедно с нещастните обитаващи ги граждани) са оставени на естествените природни процеси. Лошото е, че от небето падат не
чудеса, а ледени блокове
nbsp;
и висулки.
Обикновено като причина за това се сочи недостигът на средства, независимо от ноторната истина, че цялата система е конструирана в интерес на концесионерите (и техните патрони) за сметка на милионите софиянци. Въпреки това, вместо да отделят допълнителни средства за нормализиране на живота в големия град, т.е. за удовлетворяване на най-неотложните всекидневни потребности, общинарите решиха да направят скок в бъдещето и заделиха почти 20 млн. за столично електронно правителство.
Вярно е, че в някои страни предоставянето на множество административни и публични услуги по интернет носи големи ползи и на гражданите, и на бизнеса, и на управлението. Но това не става за сметка на нормалните условия на живот. Най-красноречивият пример е често посочваната за еталон в това отношение Естония. Столицата на страната е перфектно почистена дори при най-лоши метеорологични условия, и то на много прилична цена. Просто е създадена
работеща система
чиято цел е да се върши работа, а не да се отклоняват големи публични средства. Градът Талин е райониран на десетки участъци, всеки от които се почиства от малка фирма. И най-важното, не се налага да се дават милиони за монтиране на джипиеси на снегорините, защото контролът се извършва от самите граждани. Всяка местна общност знае кой отговаря за почистването на снега, познава поименно длъжностните лица, поддържа постоянна връзка с тях. Именно на гражданите, а не на зависими от политиците инспектори принадлежи последната дума за оценката свършена ли е възложената работа, респективно трябва ли да се заплати възнаграждението на почистващите фирми. Разбира се, и естонските концесионери са доста по-различни от софийските – тяхната първа грижа е не да си купят Бентли-та, а да печелят добре, служейки честно на обществото.
Основната поука е, че преди да се засили да скочи в интернет пространството, естонската държава си е свършила работата във физическото такова. Естонците са разбрали, че всяко ново, по-високо (в социално и технологично отношение) ниво на управление стъпва на основата на предходните. Ако политиците и обслужващият ги персонал гледат на гражданите като на крепостни селяни, електронното управление няма да помогне особено. Манталитетът, чиято обобщена формула е неутолима жажда за кражби плюс надменно отношение към хората, ще порази и виртуалното управление, както е развратил материалното. Може би затова обществените поръчки за разпределение на задачите по
софийското електронно правителство
nbsp;
предизвикаха скандали и политически трусове, като в края на краищата струваха главата на непоклатимия доскоро и смятан за кмет в сянка председател на общинския съвет Андрей Иванов.
Много често прилагана хватка е чрез обществени поръчки да се възлагат на външни (частни) изпълнители задачи, които самата държава, органите на държавната власт и подпомагащата ги администрация би трябвало да свършат, и то на ниво. Голямата вреда от тази философия е, че умишлено се задържа развитието или направо се унищожава капацитетът на публичното управление за решаване на подобни задачи, тъй като в противен случай аутсорсването им би било очевидно необосновано.
Пример в това отношение е планирането и реализирането на дейностите по оперативна програма Административен капацитет. Това е една отлична илюстрация как управляващите се сменят, но
технологията за източване
nbsp;
на държавата става все по-перфидна. През 2008-2009 г. вече несъществуващото Министерство на държавната администрация и административната реформа раздаде десетки милиони левове на приближени фирми и фасадни неправителствени организации. Ако се направи един обективен и професионален анализ на стотиците финансирани проекти, ще се види, че те с нищо не са допринесли за развитието на капацитета на администрацията да изпълнява възлаганите й задачи, нито за способността на неправителствения сектор да партнира на публичното управление. Нещо повече, най-важните аспекти на административната реформа, които задължително трябваше да бъдат обезпечени с кадрови, финансови и информационни ресурси в самата администрация, бяха умишлено и целенасочено пренасочвани към външни изпълнители. Затова днес държавната администрация и особено администрацията на централната изпълнителна власт са още по-тежко обезкръвени откъм компетентни и мотивирани служители и екипи.
Но това светло дело остана в сигурни ръце и след смяната на властта. Под вещото ръководство на вицепремиера Дянков следите
бяха заметени под килима
nbsp;
правилните хора бяха преназначени, на другите им духнаха под опашката. Както казва героят на Лампедуза от Гепардът, направени бяха големи промени, за да остане всичко постарому.
И резултатите не закъсняха. След няколко революционни идеи за реорганизиране на заплащането на държавните служители, които бяха и не можеха да не бъдат мъртвородени поради тоталното несъобразяване с българските реалности, порочната система на бонусите на око и на верни хора остана. Вследствие на което приближени до политическите ръководители взимат незаслужени големи извънредни възнаграждения, а тези, които наистина вършат работа, биват периодично хвърляни за публично популистко обругаване.
Загрижеността на Дянков е лицемерна, защото именно негова е вината да не съществува ясна, обоснована и прозрачна за обществото система от показатели, която да определя кой, как и на базата на какви критерии ще получава допълнително стимулиране към заплатата си.
Наскоро научихме за нов шедьовър на
инженеринга на източването
nbsp;
По предложение на вицепремиера и министър на финансите правителството е обявило обществена поръчка на стойност 1.337 млн. лв. за преглед на нормативната уредба, регламентираща събирането на всички видове държавни такси. Заданието включва изготвяне на доклад за страните в ЕС, водещи по отношение на методите за формиране на държавните такси, организиране на две посещения на 12-членни екипи от държавни служители в други държави от ЕС за усвояване на опит, изготвяне на препоръки за нова политика в областта на таксите и организиране на кръгли маси по темата.
Не е трудно да се досетим, че и тази обществена поръчка е част от познатата добра практика, в дадения случай – от проект с претенциозното наименование Политика за таксите в съответствие с обществените отношения – условие за добро управление, реализиран с безвъзмездната финансова помощ на европейската Оперативна програма Административен капацитет. Любопитни са изискванията към участниците в поръчката – те трябва да са реализирали оборот не по-малко от 800 000 л.а от консултации и анализи на правни или финансово-икономически теми за последните три финансови години. Нещо, което не се връзва с компетентността в сферата на публичните политики и действителната сложност на проблема за таксите, който не е нито главно правен, нито чисто финансов.
Още по-странно е, че възлаганата обществена поръчка директно бламира утвърдената само преди месец от правителството нова методология за изчисляване на таксите. Новите тарифи вече се изчисляват и трябваше да влязат в сила през 2013-а. Сега излиза, че и тази нова методология не е окончателна, щом правителството ангажира консултант, който да му помогне в изготвянето на още по-нова. Но не това е най-порочното.
Разработването на нова държавна политика по таксите е задължение и може да бъде извършено преди всичко от компетентните специализирани администрации на държавната власт, разбира се, с подкрепата на научни експерти и в режим на пълноценен диалог с всички заинтересовани страни (а не чрез няколко имитиращи дискусия кръгли маси). Това е право и задължение на управляващите, абдикирането от което означава или че те признават своята тотална некомпетентност, или че за пореден път са решили да преточат едни наши пари в едни чужди (но близки до тях) джобове.
Или, което е най-близо до истината, и двете едновременно.
Александър Маринов
