София е на ръба на енергийна криза

Народното събрание също е сред обектите

Енергийната инфраструктура на столицата е крайно остаряла и са необходими спешни мерки и десетки милиони левове за нейното закърпване. Това е печалната констатация от провелата се през седмицата кръгла маса по темата, която събра на едно място кмета на София Йорданка Фандъкова, главния архитект Петър Диков, регионалния мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал, както и представители на изпълнителната и законодателната власт, енергийни експерти и строителни фирми.

Най-притеснително е състоянието на т.нар. диагонал Драгалевци, пресичащ града от едноименния квартал до подстанцията на НЕК в Модерно предградие. Експлоатацията на съоръженията по него е започнала още през 1975-а, вече им липсва резервна мощност и остатъчен експлоатационен ресурс. В случай на сериозна авария по този диагонал на тъмно и студено могат да останат 110 хил. души, както и няколко болници, държавни учреждения и линии на столичния градски транспорт. За цялостната му рехабилитация са необходими 29 млн. лв., но нито е ясно откъде ще се намерят, нито кога ще се вземат някакви мерки за отстраняването на заплахата.

Същото е положението и с диагонал Левски, тръгващ от ТЕЦ София и пресичащ идеалния център до националния стадион Васил Левски и подстанция Рила в близост до Борисовата градина. Там съоръженията са още по-овехтели – от 1971 г., резервната мощност е едва 15 на сто, а при сериозен инцидент ще бъдат засегнати 85 хил. клиенти на ЧЕЗ плюс най-ключовите държавни институции – Народното събрание, президентството, 14 министерства и столичното метро. Модернизацията ще струва 29.5 млн. лв., но към тях трябва да добавим и още 6.2 млн. лв. за подстанция Никола Колев, обслужваща северната част на столицата от 1967-а, която също вече е без резервна мощност и остатъчен ресурс.

Студените температури през последните дни добре показаха, че мрежата на София не е подготвена за толкова резки климатични промени. Голяма част от съоръженията са на повече от 30-40 години. Това води до слаба ефективност и по-висока аварийност. За да избегнем подобни ситуации са необходими инвестиции, които досега не са ни отпуснати от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Но дори ако можехме да започнем днес, целият процес по рехабилитация пак щеше да ни отнеме поне 4-5 години, обобщи Петър Докладал.

От своя страна Йорданка Фандъкова отбеляза, че изоставането не може да се навакса като с магическа пръчка. Изискванията ни към енергийните дружества – не само към ЧЕЗ, но и към Топлофикация София, винаги са били да се инвестира максимално, но да се запази социалната поносимост и качеството на услугата.

На практика изказванията на Докладал и Фандъкова за пореден път затвориха омагьосания кръг – трябва да се инвестира, но не може, защото ще скочи цената на тока. Конкретно за София обаче има начин да се осигурят средства за развитието на критичната енергийна инфраструктура и те са свързани с развитието на публично-частни партньорства. Парадоксално е, но електроенергия в столицата почти не се произвежда, а се пренася с километри по далекопроводи от цяла България. В същото време отоплителните централи на Топлофикация София произвеждат само пара вместо когенерация. Наред с това вече повече от шест години само се говори за изграждането на малки ВЕЦ, които да бъдат разположени на основните водопроводи в големия град и по които така или иначе непрекъснато тече вода.

Енергийната ефективност също никаква я няма. Според главния архитект Петър Диков санирането на над 200 хил. панелни жилища би спестило по 2 киловата електроенергия на домакинство и ще облекчи енергийното натоварване на София с около 500 мегавата.

Все още неоползотворена е и възможността за инсталиране на фотоволтаични панели върху покривите на големите сгради. По думите на Диков в столицата има 350 хил. кв. м покривни площи на общински училища и детски градини, както и около 2 млн. кв. м на жилищни панелни сгради, на които би могло да се инсталират подобни съоръжения. Друг е въпросът, че за да има наистина ефект от фотоволтаиците, собствениците трябва да постигнат споразумение с Топлофикация София да им намалява сметките заради спестената топла вода, което съвсем няма да е лека задача.

Всъщност за преодоляването на проблемите с енергийната инфраструктура преди всичко е необходимо ангажираните с нея институции – като ЧЕЗ, Столичната община, Електроенергийният системен оператор и НЕК, да престанат да говорят на различни езици и да координират усилията си. Проведената кръгла маса е крачка в тази насока. Участниците в нея призоваха да се подпише Меморандум за сътрудничество за изготвянето на десетгодишен план за интегрирано развитие на София. Въпросният документ трябва да бъде широко оповестен и дискутиран, като в него се включват и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, министерствата на икономиката и енергетиката, на регионалното развитие и на вътрешните работи. Иначе, при следващата сериозна авария, празните приказки пак няма да сгреят никого.

nbsp;

Тъмна хроника

-22 февруари 2012 г.

Пробив на главен топлопровод спря парното и топлата вода в центъра на София. Аварията засегна района между столичните бул.Мария Луиза, Ген. Скобелев, Пенчо Славейков, Христо Ботев и ул.Княз Борис I’.

-5 януари 2012 г.

Авария остави част от центъра на София без парно и топла вода. Жителите на два големи квартала пък осъмнаха без вода поради повреда в магистрален топлопровод. Заради нея без парно останаха сградите по основните булеварди Васил Левски, Патриарх Евтимий и Витоша, както и по улиците Княз Борис I, Парчевич, Алабин, Славянска, Раковски и Генерал Гурко.

-14 декември 2011 г.

Повреда в трансформатора на ТЕЦ София прекъсна работата и на четири подстанции на ЧЕЗ. Така няколко столични квартала останаха без парно и без ток.

-30 ноември 2011 г.

Заради ремонт на пътна настилка между бул. Андрей Ляпчев и бул. Свети Климент Охридски бяха увредени кабели и възникна пожар в кабелния колектор от подстанция Младост. В резултат на аварията без ток останаха кв. Младост 1 и част от кв. Дървеница.

-23 ноември 2011 г.

Аварийно изключване на трансформатор в подстанция Модерно предградие остави близо 50 хил. абонати в жилищния комплекс Люлин без електричество за около час.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст