На 28 февруари през 1895 г. е създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора.
Паркът Митрополит Методий Кусев е разположен на площ от 3 200 дка в северна посока от града и разполага с уникални за България дървесни видове.
До началото на XIX-ти век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер, за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм.
Към края на XIX век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди парка. От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазираният Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване на идеята си да превърне голия баир над града в модерен парк. Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло море и Мраморно море, а някои от засадените от него дървета са живи и до днес. Скоро обаче на владиката се налага да се изправи срещу гнева на хората, които осъзнават, че това ще доведе до загубване на пасищата на животните си. Повечето жители тогава считат, че залесяването и уреждането на таково безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им.
В крайна сметка митрополитът успява да създаде невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града.
Цар Фердинанд I при едно от посещенията си в града изключително много харесва мястото. Той настоява там да бъде изградена царска резиденция. Отново след бурни протести на цялата градска общественост (местните власти, интелектуалци и обикновени граждани) решението за построяването на резиденция в парка бива осуетено.
В парка растат редки и уникални за България растителни видове, голяма част лично засадени от Методий Кусев. Тези видове включват 180 местни и екзотични дървесни и храстови видове между които обикновен кипарис, черен бор, атласки кедър, алепски бор, сребрист смърч, източна туя, испанска ела и райска ябълка. От животинските видове се срещат сърни, източноевропейски таралежи, сухоземни костенурки, катерици.
Пред входа на парка в близост до паметника барелеф на метрополит Кусев се намира шадраван с кръгла форма и метални жабки по периферията. През 60-те години шадраванът е пълен с вода и от устата на всяка жабка излиза водна струя. От средата на 70-те години поради водната и енергийна криза шадраванът е по-често празен.
В парка е разположена още Старозагорската зоологическа градина, най-голямата по площ в България, в която могат да се видят камили, лами, мечки, бобри и различни птици.
Други забележителноси са Залата на смеха с криви огледала, резиденцията на Старозагорския митрополит, параклис, паметниците на метрополит Методий Кусев и Алеко Константинов, Централната астрономическа лаборатория за космически изследвания, телескопът на Народната астрономическа обсерватория Юрий Гагаринldquo;, спортен комплекс Бероеldquo;, тенис кортове, площадки за бадминтон, хижи, хотел, ресторант и летен театър, в който са изнасяли концерти Лили Иванова, Емил Димитров, Щурците, Юрая Хийп и Бони Ем.
