Ако не можеш да планираш успеха, значи планираш неуспеха. Авторите на европейския финансов пакт направиха буквално всичко, което им беше по силите, за да не се стигне до референдум в някоя от страните членки на Европейския съюз, но без успех. В крайна сметка, няколко дни преди поредния съмит, в Дъблин решиха, че договорът за фискална стабилност попада извън традиционните структури на общността, поради което ирландските гласоподаватели ще трябва да се произнесат по въпроса.
Опасенията, че вотът на Изумрудения остров може да бъде отрицателен, са реално оправдани – факт, който накара Брюксел да изкара тежката артилерия, за да вдъхне малко повече усет за европейска солидарност на обезверените политици и гражданите на съюза. Едва ли някой може да стори това по-добре от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.
В доброто старо време Европейската общност съществуваше на една планета, а националните политики бяха на 6, 9, 12, 15 други планети. Това вече го няма. Дълговата криза, трудна и болезнена каквато е, в крайна сметка показа, че съюзът това сме всички ние, каза Ван Ромпой пред събралите се в белгийската столица представители на националните правителства и европейските институции.
Президентът на ЕС изрази мнението, че решенията на един национален парламент, независимо дали в Германия, Ирландия, Словакия или Португалия, сега вече се наблюдават от цяла Европа; особено когато става дума за спасителни мерки и фондове за фискална стабилност, финансирани от местните данъкоплатци. Може би не де юре, но де факто, в политическо отношение, всички национални парламенти вече станаха един вид европейски институции, подчерта още Ван Ромпой, цитиран от специализирания новинарски портал EUObserver.
Естествено, едно подобно развитие води до отстъпване на част от суверенитета на националните държави. Което ще рече, че ако е заплашена финансовата стабилност на общността, страните членки, които имат проблеми с дефицита, сключват договор с Европейската комисия, която оттук нататък поема задачата да оправи положението. Намесата на европейските институции ще се чувства от отделните държави и когато става дума за либерализацията на трудовия пазар, който според Ван Ромпой има огромно влияние върху всички в Съюза.
Той не си спести и някои по-остри критики, заявявайки: Понякога имам чувството, че Европейският парламент и националните парламенти живеят в различни светове: първият настоява винаги за по-голяма интеграция, а останалите се фокусират само върху вътрешни въпроси и натискат спирачките. Кризата обаче е донесла със себе си едно ново ниво на взаимна зависимост и сътрудничество, което Ван Ромпой обобщава с думите: Европа вече е част от вътрешната политика.
Това може би наистина е така, но е илюзия да се мисли, че националните парламенти ще предоставят данъчното си законодателство и изразходването на бюджетните средства изцяло в ръцете на Брюксел, независимо от витиеватите слова на водещите европейски служители.
nbsp;
nbsp;
