Със стар или нов управител, Националната здравноосигурителна каса за пореден път реши да превърне прогнозните бюджети на болниците за 2012-а в най-строго пазената държавна тайна. А това е доста смущаващо, при положение че се разпределят колосалните 1.2 млрд. лв. обществен ресурс, идващ от здравните осигуровки на българските граждани. Липсата на прозрачност едва ли може да се обясни само със спешната рокада в ръководството на касата, поставила новата шефка доц. Марияна Василева в състояние на цайтнот. По-скоро в случая става въпрос за установената през последните години лоша традиция най-належащите проблеми на българското здравеопазване да се разрешават прибързано, „на закрито“ и без задължителния обществен дебат. Оттам логично се появяват и съмненията в лобизъм и умишлено облагодетелстване на едни лечебни заведения за сметка на други. Което съответно настройва едни срещу други изпълнителите на болнична помощ, вместо те да се концентрират в мисията си да предлагат качествено лечение по високи медицински стандарти.
Първият индикатор, че схемата за определяне на бюджетите не е съвсем наред, дойде от заседанието на надзорния съвет на касата, на което трябваше да бъде гласувано разпределението на въпросните над милиард лева. Представителите на синдикатите и на пациентските организации получиха дебелата няколкостотин страници папка непосредствено преди важния вот, което ги принуди да вземат ключови
решения за финансирането на болниците
буквално за минути. След скандали и взаимни обвинения бюджетите все пак бяха приети, като синдикалистът д-р Евгени Душков гласува „въздържал се“, а д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация каза, че е избрал по-малкото зло пред угрозата здравните заведения да останат без пари. Оказа се, че липсата на предварителна информираност напоследък се е превърнала в нещо обичайно за членовете на надзора на институцията. Според Душков така се нарушават закони, правила и условия за сключване на договори, а „между страниците“ безпроблемно може да премине подвеждаща и невярна информация.
Като следствие от дезорганизацията и действията „на пожар“ касата не успя да убеди никого, че средствата за някои лечебни заведения трябва да бъдат увеличени, а на други – намалени. По действащата сега методика за разпределяне на парите всяка болница представя в районните здравноосигурителни каси определен прогнозен бюджет, който те анализират, коригират и накрая утвърждават в зависимост от разрешителните за дейност и нивата на компетентност. Но по този начин в действие може да влезе „местният патриотизъм“, като районните каси и болниците съвсем съгласувано искат повече средства, отколкото им се полагат. В същото време НЗОК може да се предовери на регионалните си клонове и също да бъде подведена.
По този начин например се получава парадоксът
РЗОК в Пазарджик да иска 42 млн. лв.
за 2012-а, колкото е предвиденият бюджет и за областни центрове като Бургас и Стара Загора. Нищо че в морския град живеят около 200 хил. души повече, а и на всичко отгоре Пазарджик е на броени километри от Пловдив. Почти 2.5 млн. повече е заложено да получат общо в Добрич, Кюстендил и Хасково. За най-ощетени в сравнение с миналата година пък могат да се смятат Ямбол (-2.95 млн. лв.), Плевен (-1.41 млн. лв.) и Варна (-1.1 млн. лв.). Парите за Видин са колкото за една малка столична болница и здравеопазването там напоследък се крепи на милостта на частни дарители. Интересното е, че при разговор с представители на пациентските организации директорът на пазарджишката каса д-р Паун Начков е заявил, че „просто така си вървели нещата“. Което навежда на мисълта, че порочният кръг на финансиране на болниците се е установил отдавна. И никой не иска или не може да развали статуквото и да отнеме привилегиите, независимо дали има промяна в дейността на съответните лечебници.
Ръководните кадри на здравеопазването ни явно се справят зле със задачата адекватно да определят кой и по какви клинични пътеки може да работи. Много от добре субсидираните болници не разполагат с необходимия капацитет да извършват, да речем, сложни хирургически интервенции. Преди време те са покривали условията и са получили разрешително от здравното ведомство, но впоследствие стандартите за апаратура и екип са се повишили, а те продължават да надписват дейност по съответните пътеки и да „лапат“ пари. Впрочем, и нормативните разпоредби са далеч от съвършенството и позволяват лавиране между закони и наредби, показателен за което е скандалът с детските трансплантации в болница „Лозенец“. Така определени лечебници си вземат своето, живеейки на стари лаври. Евгени Душков изтъква, че има фрапиращи случаи на здравни заведения с 1.6 млн. лв. бюджет за миналата година, които според сегашните разчети ще разполагат със 7 млн. лв., защото парите им през последните 12 месеца неправомерно са увеличени неколкократно, и то със знанието на касата.
Липсата на прозрачност предизвика донякъде основателни съмнения дали сред облагодетелстваните не са попаднали имената на болници,
подкрепили с писма бившата управителка
на касата Нели Нешева, както и на такива, чиито директори са смятани за близки до правителството? Още повече че гласуваните „на първо четене“ прогнозни стойности вероятно са утвърдени именно в края на „царуването“ на Нешева. От „тайния“ списък, изнесен в публичното пространство, се вижда, че „Пирогов“ трябва да получи 45.5 млн. лв. (38.3 млн. за 2011-а), Пловдивската университетска болница „Св. Георги“ ще разполага с 3.8 млн. лв. повече, или 68.7 млн. лв., 2.64 млн. лв. повече са отделени за столичната „Св. Анна“ (бившата Окръжна болница), 2 млн. лв. повече се дават на Военномедицинска академия, варненската „Св. Анна“ има прогнозен бюджет от 14.6 млн. лв., което е с 1.3 млн. лв. повече от миналата година. Твърди се, че русенската, благоевградската и габровската болница, подписали второто „защитно“ писмо, също ще получат милиони отгоре.
Разбира се, увеличението на парите конкретно за „Пирогов“ или ВМА едва ли може да влезе в графата „за заслуги“, тъй като е публична тайна, че през двата мастодонта преминават половината граждани на 2-милионната столица и много пациенти от страната, голяма част от които са и здравно неосигурени. Тоест, колкото и пари да вземат те отгоре, все ще е недостатъчно. Дали обаче останалите директори на споменаваните лечебни заведения биха могли публично да защитят заделените им пари? Тъй като поне на пръв поглед не изглежда логично „Св. Георги“ да вземе с 20 млн. повече от „Пирогов“, където се приемат почти всички спешни и тежки случаи от цяла България.
Същото се отнася и за прогнозните ставки за 2012 г. на болници с директно участие на „гербери“ или смятани за ползващи се с протекциите на управляващата партия. Твърди се, че за бургаската „Дева Мария“, собственост на бившия общински съветник от ГЕРБ Семир Абумелих, са предвидени 3.4 млн. лв. отгоре, а за болницата в Дулово, където е родена шефката на здравната парламентарна комисия, били заделени с 210 хил. лв. повече. Кардиологиите във Варна и Плевен също са със значително увеличени средства, а най-голям бил ръстът на финансиране от касата за пластичната клиника „Скин системс“, повишила бюджета си до 1.22 млн. лв., което е над 1000% спрямо 2010-а. От здравната каса се заканиха, че техни инспектори ще проверяват лечебниците, но изглежда, че всичко пак ще остане „скрито-покрито“.
Доктор Динчо Генев от управителния съвет на Сдружението на общинските болници смята, че в прогнозите е налице драстично орязване на бюджетите на всички общински здравни заведения, както и на част от университетските, а същевременно тенденциозно са се покачили от 35 до 50% и повече парите за други болници. Генев изтъква, че бюджетите били разпределяни въз основа на данни от последното тримесечие на 2011-а, което е нелогично, защото заболяванията имат периодика и многопрофилните лечебници са далеч по-натоварени в първите шест месеца на годината, а не в последните три.
Въпреки всички тежки обвинения от здравната каса досега са оповестили само една,
меко казано, „бягаща встрани“ статистика
От нея става ясно, че за клинични пътеки, медицински изделия и високоспециализирани медицински дейности, както и за нови процедури в областта на онкологията и неонатологията са отделени 1 млрд. лв. за 10 месеца. Освен това 57.58 млн. лв. отиват за диализа при бъбречна недостатъчност, 40 млн. лв. за диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания, а 57. 58 млн. лв. – за лекарствена терапия. Пари щяло да има за всички. И толкова, нито дума за конкретното разпределение на парите между районните каси и отделните болници. Подобна лаконичност може да означава две неща. Или някой не иска да си свърши работата, или наистина има за какво да се страхува от публичността. Вярно е, че работна група ще преразглежда бюджетите, но резултатите вероятно отново ще останат в „зоната на здрача“.
ТПС: Може би лично премиерът Бойко Борисов трябва да проверява дали болниците заслужават бюджетите си.
каре
НЗОК вече плаща за януари
Здравната каса най-после започна да изплаща на договорните си партньори дължимите над 102 млн. лв. за болнична помощ през месец януари. Други 324 090 лв. ще бъдат преведени за акушерска помощ на неосигурени жени. Закъснението се дължи главно на забавеното подписване на договорите между районните каси и болниците заради смяната „на върха“ в НЗОК, провокирало и гневна реакция от страна на Българския лекарски съюз. След като лечебниците парафираха новите контракти, те започнаха да предават отчетите за извършена дейност, срещу които получават парите си.
Изненадващо вината за забавените плащания на касата пое шефът на столичната болница „Св. Богородица“ д-р Николай Болтаджиев. Лечебното заведение е спечелило дело срещу НЗОК, с което е запорирало сметките на всички районни каси. Чрез сайта на болницата д-р Болтаджиев се извини на колегите си и увери, че ще направи всичко възможно сметките да бъдат отблокирани.
