Възможно ли е социалистическата партия да се балканизира и да застраши представянето си на изборите през 2013 г. заради лидерски битки? Доскоро подобна хипотеза звучеше несериозно, но в последно време става ясно, че от БСП всичко може да се очаква. Натрупалото се в последните месеци предконгресно напрежение избухна шумно. Сергей Станишев даде израз на недоволството си от начина, по който Георги Първанов се включи в надпреварата за председателското място, и го обвини в прокарване на разделителни линии. Другарското поведение беше забравено, а червените томахавки – изровени демонстративно.
Най-важният въпрос за левицата сега е дали това няма да доведе до видим отлив на подкрепа сред избирателите й. Последното социологическо проучване на Алфа Рисърч , направено преди последния конфликтен епизод в партията, показа, че след като е напуснал президентството, Георги Първанов държи рейтинг от 33 процента. Одобрението за Сергей Станишев дори е нараснало от 17 на 20 процента. Според данни на държавната социологическа агенция НЦИОМ пък симпатизиращите на БСП са 17.5% – спад от предизборния и следизборния период, но повишение спрямо март и май миналата година. Едни съвсем нелоши резултати, които в съчетание с ефекта от скандалите, в които управляващите затънаха от началото на годината, можеха да помогнат на БСП да набере по-силна инерция преди парламентарния вот. Вместо това обаче явно битката, която обществото ще наблюдава с по-голям интерес, няма да е между левицата и ГЕРБ, а между кандидатите за лидери в столетницата.
Отчуждение или мобилизация?
nbsp;
Дали сблъсъкът между бившия президент и настоящия партиен лидер ще направи левицата по-мобилизирана, или ще й навреди? Засега и двата варианта изглеждат еднакво възможни. От една страна, БСП има уникална традиция да запазва единството си след лидерските борби. От друга – силният устрем към действие, който Първанов демонстрира, говори, че той няма да се спре пред нищо в опита си да си върне партията дори и пред угрозата да я разедини.
В случай че бившият президент успее да вземе надмощие на конгреса през май, на преден план ще излезе въпросът как БСП ще се реорганизира и докъде ще бъдат изтикани хората на Станишев в ръководството. Какъвто и да е изходът от лидерския двубой, съвсем не е сигурно и дали БСП ще има достатъчно време да се възстанови организационно и политически за изборната битка през 2013 година.
Още на пленума на националния съвет на партията през февруари Георги Първанов предупреди, че ще се включи в отчетно-изборната кампания. Тогава с писмо той обяви, че смята за необходимо в срещите си с хората да продължи да информира за работата на президентската институция и да отстоява политическата си линия. Недвусмисленият курс към връщане на лидерското място, което експрезидентът напусна, за да влезе в сградата на Дондуков 2 през 2002 г., смущаваше партийните редици месеци преди това, но напрежението не преминаваше границите на добрия тон.
През изминалата седмица Станишев разкритикува Първанов, че организира зад гърба на ръководството срещи с членове и симпатизанти, поставяйки по този начин местните структури в деликатно положение. Той допълни и че от разделителните линии в партията печели ГЕРБ. Като грехове на бившия президент Станишев посочи настояването му за вкарване на мажоритарен елемент в парламентарните избори през 2009 г., непоследователната му позиция спрямо Бойко Борисов и проекта АБВ. Първанов контраатакува и коментира двусмислено, че в БСП лидерска битка няма да има, но че той ще се кандидатира за председателския пост.
Гласовете на двата лагера
nbsp;
Кръгът приближени около настоящото ръководство се зае да обяснява опасностите от разделение. Михаил Миков обяви, че начинът, по който бившият президент е влязъл в кампанията, е вреден. Това, което се случва, ще отмести общественото внимание от темата за бонусите и полицейското насилие, както и от останалите неща, за които партията работи в парламента, обясни бившият вътрешен министър.
Антон Кутев също разкритикува Първанов: До вчера БСП имаше успешен президент с два мандата. От вчера насам той вече се превърна в поредния претендент за председател на БСП. Функцията на успешен президент е много по-успешна. Никой вече не разглежда Георги Първанов като успешен президент, а като човека, който претендира за място в БСП. Кутев повтори фразата на Станишев, че от разногласията печели Бойко Борисов и коментира, че премиерът вече бил разбил Атака и РЗС. Предупреди, че все още левицата не е слаба, но може да се окаже в подобно положение. Нашите баби не искат да избират между Станишев и Първанов, те искат БСП, допълни той.
От другия лагер Румен Петков възрази, че не може бившият президент да се обвинява, че цепи партията. От месеци насам се знае, че борбата оттук нататък ще бъде между него и Бойко Борисов, каза той, застъпвайки тезата, че от сблъсъка на лидерски качества в крайна сметка партията ще има полза. Какво означава – да те е страх от този, който те е взел от под водата, този, който те взе, когато на Позитано нямаше ток, нямаше телефони, практически нямаше никой и те изведе до една успешна партия, заяви той.
Майският конгрес
nbsp;
Към момента е актуален и рискът конгресът изобщо да не доведе до успокоението на броженията. Пикантната партийна борба прикрива донякъде факта, че нито един от двамата основни кандидати не е подходящ за лидерския пост, смятат наблюдатели. Сериозно обременени от властта, и Първанов, и Станишев са достигнали предела на възможностите си като политици. Първият няма шанс да стане президент или премиер, вторият също. Те представляват миналото, не бъдещето, не носят нови или принципни послания, а се опитват да се утвърдят или да намерят мястото си под слънцето.
Бившият президент иска да се подсигури, че няма да му се наложи да пише проекти като останалите бивши президенти и да изпадне в забрава. Приоритет за настоящия партиен лидер пък е задържането на председателството на ПЕС. Максимумът, който двамата могат да постигнат, е да запазят статуквото в червените редици и да се възползват от естественото увеличение на неодобрението към управляващите. Възможен компромис в името на партията е да се споразумеят трети, по-неутрален човек да застане начело. През 1991 г. по подобен начин беше лансиран Жан Виденов като компромисна фигура от двамата силни в червената партия Александър Лилов и Андрей Луканов. Тогава въпросът беше да се утвърди младо лице, необвързано с епохата на Живков, но сега партията разполага с много кадри, способни да бъдат пълноценни лидери. Обсебването на публичното внимание и лидерската битка от познатите муцуни обаче няма да им даде възможност да бъдат разпознати.
За симпатизантите на партия, която е свикнала да разрешава и изживява противоречията си в ограничен вътрешен формат, размяната на остри реплики през седмицата сигурно е прозвучала необичайно рязко. Това е и най-важното за БСП – как ще отекне конфликтът в редиците на зрелите симпатизанти, които са основният й електорат. Те не са свикнали със силната вътрешна опозиция и откритото публично противопоставяне. Сценарият, при който независимо от резултата от борбата за овладяване на партията някои от тях наказват столетницата, като през 2013 г. не отиват да пуснат бюлетина, остава много вероятен.
