Родителите не трябва да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Това смятат 83% от българите, участвали в представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение за идеите, заложени в проекта на Закона за детето, проведено в периода 3 ndash; 15 февруари . Най-последователни и твърди в подкрепа на ненасилието над децата в семейството се оказват младите и образованите българи, жителите на големите градове и жените.Вторичният прочит на данните от настоящото изследване показва, обаче, наличието на противоречиви нагласи. От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна ndash; 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото bdquo;минимално насилиеrdquo; (шамар, напляскване, издърпване на ухо и т.н.). Това косвено означава, че сред немалка част от хората по въпроса има bdquo;двоен моралrdquo;. От една страна, те намират за допустимо минималното насилие към деца, а в същото време не приемат да се използва насилие, принуда и други методи, които накърняват достойнството на детето. Очевидно повечето родители, упражняващи минимално насилие, имат персонално усещане, че упражняват контрол върху ситуацията. Но дали подобна субективна оценка е вярна?
Близо 60% от интервюираните българи посочват, че е нужно при развод специалисти психолози или специалисти в областта на политиките за децата, да следят за спазване на правата им и да ги защитават. Жените по-често от мъжете настояват за експертна намеса. Подобна е позицията и на образованите респонденти, както и на живеещите в малките градове и в селата. Главно субективни се оказват причините, поради които различни обществени групи са склонни да подкрепят идеята вещи лица да следят за защита на правата на детето след развода.
Сред предложенията за формулиране на конкретни права на детето в проектозакона, най-висока подкрепа от страна на обществото получава правото на закрила на детето срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности. Това предложение е одобрявано от 93% от българите.
По-слаба подкрепа (от 43%) регистрираме за предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права. Сред приемащите подобна мярка преобладават млади и образовани хора, несемейни и жители на градовете.
