Пълна промяна претърпя президентът Росен Плевнелиев за по-малко от половин година. Бившият министър, който преди да влезе в надпреварата за Дондуков 2, обичаше да припомня, че не е партиец, а професионален мениджър, все още се старае да намери политическото си лице. Опитите са с променлива успеваемост и често го виждаме да се чувства неудобно в ролята на изразител на обществени каузи. Неловкостта му обаче е някак симпатична. От мен политик не става. Не мога да се заигравам, не мога да правя интриги, не мога да лъжа, призна си той в интервю в началото на миналата година. И най-вероятно нещата не са се променили особено оттогава, въпреки че усилия явно се полагат.
За времето, в което е в президентството, Плевнелиев успя да очертае приоритетите, по които институцията му ще работи. Най-сериозната цел, която обяви в първата си реч пред парламента, е превръщането на България в средно богата европейска държава до края на десетилетието. (Това от време на време с променлив ентусиазъм го повтаря от началото на мандата си и премиерът Борисов.) Друга основна стъпка, за която президентът даде заявка, е разработването на национална доктрина България 2020. Важни за него ще бъдат и енергетиката, административната реформа, изграждането на електронното правителство и подкрепата на малките и средните предприятия, анонсира самият той.
Всички обичат Плевнелиев
Но идеята, с която президентът спечели широко одобрение на политиците извън ГЕРБ, беше инициативата му за консултации с всички парламентарно представени партии. На тях обсъжда идеи и сондира за подкрепа. В петък той се срещна с управляващата партия, засега не се е видял единствено с Атака. След първата си среща със социалистическата партия той беше категоричен по повод на парламентарната комисия, която разследва помилванията на предишната президентска администрация, че Народното събрание не може да контролира държавния глава. Плевнелиев демонстрира приемственост, нетипична за неговия (дали бивш) шеф. Най-интересно беше преди време в президентството, когато за среща с новия държавен глава там отиде лидерът на ДПС. Доган каза няколко добри думи за домакина си и обяви в тайнствения си стил, че срещата е знакова, стига да декодираме смисъла на знака. Дали това не беше условна заявка за политическа подкрепа към президента, все още не е ясно.
Интересна е и идеята на президента за националната доктрина. За Плевнелиев тя няма да е като екселска таблица по отношение на европейските милиарди с българско кофинансиране. България 2020 ще е всеобхватен документ по националните приоритети и наистина ще влезе в същността и технологията на приоритетите – кой отговаря, с колко пари. Представям си я като матрица по години, за всяка една от годините – кои приоритети, с колко пари, по кой проект, какво трябва да стане в България, обяви той.
Ако подобна стратегия наистина бъде приета от Народното събрание, това би било прецедент. Особено ако Плевнелиев успее да си подсигури одобрението на останалите парламентарни групи извън управляващите, каквито са намеренията му. Премиерът вече му пожела успех, но побърза да хвърли вината за възможен бъдещ провал (каква изненада!) на Станишев и българската политическа класа. Последният опит за приемане на национална доктрина е направен през 1999 година. Тогава в парламента е внесен проект, изработен от екип учени от БАН – проф. Григор Велев. проф. Ангел Гълъбов, проф. Георги Бакалов, проф. Георги Марков, доц. полк. Димитър Зафиров, доц. Емил Александров и проф. Стефан Воденичаров. Документът разглежда предимно исторически моменти и концепции за българска национална идея и идеал, но съдържа и някои по-спорни съждения. Той обаче така и не успява да влезе в дневния ред и си остана добро намерение. Във варианта на президента ще преобладават икономическите, а не хуманитарните постановки.
Липса на опит
Засега Плевнелиев се изявява като умерено популистичен държавен глава. Някои от ситуациите, в които изглежда, че се опитва да се харесва на всички, се дължат на липсата на президентски опит и на все още силното му притеснение. Неубедителното му и неискрено на моменти екранно присъствие е нещо, върху което президентът ще трябва да работи. Съвсем премерена и прагматична беше реакцията му по темата за бонусите, което го отличи от останалите действащи лица в сагата. Той нееднократно заяви, че администрацията трябва да бъде стимулирана с допълнителни средства, но подчерта, че за това трябва да има ясни правила. В същото време прави впечатление позирането на президента като главнокомандващ – нещо, което никой преди него на поста му не е успял да избегне. Исках да бъда с войниците в Афганистан в този труден момент на ескалация на напрежението там, след изгарянето на Корана от натовски войници, коментира той внезапната си визита в Кабул, където се беше изхвърлил още, че България можела да построи болница. Когато българските самолети пазят въздушното пространството, сърбите могат да спят спокойно, и обратното, коментира той и балканското военно сътрудничество.
Нещо, по което новият президент се отличава от предшествениците си, е липсата на достатъчно изявено лоби в парламента. И Желев, и Стоянов, и Първанов имаха свои депутати. През 1992 г. народните представители, предани на първия български президент, дори свалиха правителството на Филип Димитров при искания от тогавашния министър-председател вот на доверие. После пък премиерът беше заменен от съветника на Желев – Любен Беров, чийто кабинет бетонира участието на групировките в икономическата власт на страната. Засега Плевнелиев няма подобни силни позиции и влиянието му върху парламентарната група на мнозинството вероятно ще минава предимно през официалните партийни канали. Нежеланието му да играе партийни игри на практика води и до липсата на реални политически позиции.
Партиен или бизнес профил
Въпреки че ще се намира в сянката на управляващите, Плевнелиев наистина има най-надпартийния облик от всичките трима бивши президенти. Спорно е дали това е толкова положително, за колкото обикновено се смята. Съмнително е и че като човек, произлизащ от кръговете на строителния бранш, той е свободен от обремененостите на прехода. ГЕРБ е пълен все с хора, произхождащи от бизнеса и негови посланици и лобисти. Ако това се приема като нещо хубаво, критериите, по които се оценяват политиците в България, са безнадеждно изкривени.
Критична точка за рейтинга на новия президент ще бъде отношението му към проблемите, които ГЕРБ създаде и към сферите, в които управляващите са слаби. Такива са главно спазването на човешките права, съдебната реформа, полицейското насилие и бедността. Липсата на позиция или твърде гъвкава такава по тези теми би го разобличила като зависим и като функция на управляващите. Президентът може да играе силна роля, когато настоява пред политическите сили за решаване на определени въпроси. Ако влезе в ролята или по-точно, ако му бъде позволено да влезе в ролята на коректив на властта, това би довело и до укрепване на позициите на самата ГЕРБ. Твърде голямата власт, съсредоточена в ръцете на премиера, постепенно изтощава партийната енергия и превръща неизбежното натрупване на негативи за правителството в прекомерно бреме. Президентството е ценен актив за управляващите, ако те позволят на Плевнелиев да си създаде поле на автономност. Но ако Борисов се отнася с него по унизителния начин, по който понякога се държи с министрите си и с други подчинени, това по-скоро би навредило на премиера.
Въпросът доколко Плевнелиев ще се еманципира от Борисов и от ГЕРБ зависи от това, дали изобщо ще може да се превърне в политик. И дали го иска. Ако съдим по онова, което той е споделял за самия себе си, отговорът е по-скоро отрицателен. Пет години мандат обаче са сериозен период от време. А хората, попадали в политиката, често се променят по начин, по които и самите те не са очаквали. Веднъж вече президентът демонстрира, че може да влезе в режим на промяна.
nbsp;
Има основания да се смята, че Плевнелиев ще e успешен президент. При това той ще бъде и различен от предшествениците си. Смятам, че е подходящ. Той става държавен глава в друга историческа обстановка, не в онази от началото на 90-те години. Сега сме навлезли и продължаваме да навлизаме в един по-прагматичен период. На този етап е много важно да има един прагматичен президент, който да се занимава с икономиката, да икономизира външнополитическите връзки. Широките контакти, които има още преди да влезе в политиката, ще му помагат да направи онова, което трябва да се направи.
Президентът Желю Желев в интервю за в. Банкеръ
