Финансовите министри на еврозоната одобриха официално втория спасителен пакет от кредити за Гърция в размер на 130 млрд. евро на 14 март – ден преди бордът на МВФ да гласува сумата, с която ще участва в него. Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е председател на групата на 17-те финансови лидери на общността, подчерта, че новата гръцка програма вече е приета и политически от еврорегиона.
Оттук нататък Гърция ще получи над 100 млрд. евро през следващите три години. Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) ще преведе 5.9 млрд. евро през март, 3.3 млрд. евро през април и 5.3 млрд. евро през май, съобщи неговият главен изпълнителен директор Клаус Реглинг.
Споразумението слага точка на продължилите с месеци изтощителни преговори между гръцкото правителство, МВФ и официалните власти на еврорегиона. Основен принос за одобрението на втората програма за Атина, след договорените през 2010-а 110 млрд. евро, има сделката за преструктуриране на гръцките задължения с частните кредитори на страната. Благодарение на нея гръцкият дълг се стопи с около 100 млрд. евро. Самата сделка стана факт в полунощ на 8 март и ден по-късно, във вечерните часове на 9 март, Международната асоциация за суапови операции и деривативи (ISDA) обяви
наличие на кредитно събитие
nbsp;
След него собствениците на гаранционни контракти по гръцките държавни облигации (credit default swaps или съкратено CDS *) трябва да получат плащания по притежаваните от тях производни.
До това решение гръцкото правителство стигна на 9 март, привеждайки в действие клаузата за колективна отговорност. Тя принуждава всички частни инвеститори в гръцки ДЦК – и съгласните, и несъгласните със споразумението, да участват в сделката за замяна на дълга. А всеки елемент на принуда се смята за невъзможност да се изпълнят поетите ангажименти за обслужване на задълженията или, казано по-просто – за фалит.
Пазарните играчи не бяха развълнувани от
присъдата на комисията на ISDA
съставена от представители на 15 световни банки и инвестиционни фондове. Една от причините е, че сумата, която трябва да се плати, е символична от гледна точка на пазара на финансови производни. По оценка на Depository Trust amp; Clearing Corp.-компанията, която съхранява данните за този вид контракти, брутната стойност на съществуващите CDS по гръцкия дълг е около 70 млрд. щ. долара, от които ще останат чисто не повече от 3.2 млрд. долара, след като купувачи и продавачи компенсират позициите си. Повече от ясно е, че подобна цифра няма да порази дори най-слабите институции.
По информация на Европейския банков орган от края на септември 2011-а
най-големи загуби
сред банките на континента ще понесе италианската Уникредит, която ще трябва да плати приблизително 240 млн. евро. Между другите платци германската Дойче Банк – 77 млн. евро, и френската БНП Париба – 74 млн. евро. Начело на печелившите пък ще е английската Ейч Ес Би Си, която трябва да получи приблизително 194 млн. евро, следвана от Роял бенк ъф Скотлънд – 177 млн. евро, по данни на Европейския банков орган. От цифрите е видно, че не става въпрос за впечатляващи суми. Приходи от CDS очакват и някои хеджингови фондове.
На 19 март ще се проведе аукцион за уреждане на плащанията по CDS. На него търговците ще получат стойността, която гаранционните контракти ще възстановят на собствениците на застрахованите държавни облигации. Дотогава новите гръцки държавни облигации, с които бе заменен преструктурираният дълг, ще са се търгували цяла седмица и ISDAще трябва да реши кои от тях ще са най-изгодни за процеса на обезщетението.
На 12 март новите книжа от 20 различни емисии със срочност от 11 до 30 години направиха пазарния си дебют и получиха оценки между 23 и 26.5 евроцента за едно евро номинал – малко над цените на сивия пазар от 9 март. Това означава годишна доходност от около 18.1% за 11-годишния дълг и 13.4% за 30-годишния – най-високите стойности за еврозоната.
В случая
голямата тръпка
от мероприятието ще е за онези притежатели на гръцки облигации, емитирани съгласно чуждестранното законодателство, които отказаха да заменят книжата си на загуба. Специално за тях Атина удължи до 23 март срока за доброволното им присъединяване към сделката. Така че след 19 март те ще могат да преценят коя операция ще им донесе по-голяма изгода.
Вторият спасителен пакет за Гърция означава, че Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) занапред все по-често ще излиза на финансовите пазари.
Реглинг информира, че миналата седмица фондът е емитирал дългосрочни и краткосрочни облигации за 66 млрд. евро на безналична база (без да излиза на пазара). От тях книжа за 35 млрд. евро са използвани като залози в Европейската централна банка, а други 31 млрд. евро – за натрупани лихви и подсладители към сделката за замяната на дълга на частните кредитори на Атина.
EFSF ще трябва да предостави, отново безксасово, и
48 млрд. евро за рекапитализация на гръцките банки
Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос очаква да получи в близките дни първия транш от 25 млрд. евро за местния банков сектор.
Останалите средства, от които ще има нужда Гърция, ще бъдат привлечени от финансовите пазари, каза Реглинг. Успоредно с южната ни съседка фондът ще продължи да подкрепя и спасителните програми за Португалия и Ирландия.
Лошата новина е, че въпреки огромната сума на преструктурирания гръцки дълг (206 млрд. евро) пазарните играчи не изпаднаха в ентусиазъм – котировките на еврото продължиха надолу, а цените на акциите се повишиха символично. Инвеститорите очакват следващата фаза от гръцката сага. И тя е, че вероятно ще се наложи още едно преструктуриране на дълга на Гърция.
* CDS е споразумение за финансова замяна, при което продавачът на контракта се задължава да компенсира купувача, в случай че обслужването на заема спре или че настъпи друго кредитно събитие).
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
