Разнопосочни напъни за промени в законовата уредба актуализираха за пореден път текстовете, регламентиращи употребата на сила. След месеци умувания как да бъде пипнат Законът за МВР, за да спре полицейското насилие, само въпрос на парламентарна процедура е вече това да стане факт и да бъде въведен стандартът абсолютна необходимост при употреба на сила, оръжие и помощни средства.
В края на миналата седмица текстовете бяха гласувани без съпротива в правната комисия на Народното събрание. Преди да влезнат в сила – което е предвидено за 1 юли тази година – се състоя и дискусия за института на неизбежната отбрана, уреден в Наказателния кодекс (НК). Ако в случая със ЗМВР целта е правомощията на полицейските органи за употреба на сила да бъдат ограничени по отношение на НК, се стига отново до искания гражданите да разполагат с твърди законови гаранции, че за отблъсване на бандитска атака няма да се окажат на подсъдимата скамейка.
nbsp;
С приемането на новия стандарт абсолютна необходимост при употреба на сила, оръжие и помощни средства от полицията в ЗМВР намериха място схващанията на Европейския съд по правата на човека. Така прилагането само на абсолютно необходимата сила замести изискването това да става по възможност, като се пази животът на задържаните лица и не се застрашават животът и здравето на други лица. Забранява се и използването на животозастрашаваща сила при задържане или предотвратяване на бягство на лице, което не извършва насилие. Употребата на оръжие и сила пък трябва да бъдат спирани веднага, след като са постигнали законната си цел. Въвежда се задължение служителите на реда да вземат всички мерки за опазване на живота и здравето на хората, срещу които са насочени физическата сила и помощните средства. Създава се и правило полицейските операции да бъдат предварително планирани, а изпълнението им – стриктно контролирано, за да се ограничат максимално рисковете.
nbsp;
nbsp;
Промяната във формулировките за употреба на полицейска сила беше наложена отгоре и въпреки неодобрението на огромното мнозинство от служителите на МВР. Редовият полицай тепърва трябва да осмисля що е то абсолютна необходимост и стриктна пропорционалност при употребата на сила. Аргументите обаче са международноправни и следва да бъдат приети. През януари миналата година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ)посочи България като страна с тежки системни дефицити в тази насока и препоръча държавата да вземе спешни мерки, за да избегне бъдещи случаи на смърт или на нечовешко и унизително третиране на хора от органите на реда, каквито е имало в българската практика.
В докладите на ПАСЕ редовно присъстват примери за превишаването на правомощия от страна на полицаи, а за 12 години съдът в Страсбург постанови близо 30 осъдителни решения срещу България по такива поводи. Подобни констатации направи и Държавният департамент на САЩ.
Редакцията на законовите текстове е обаче едно, а приложението им – друго. Заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, който договори промените с няколко неправителствени организации, потискайки съпротивата на своите подчинени, продължава да уверява, че полицията ни не бива да бъде беззъба и слаба, но не бива да бъде и вулгарна. Според него новите положения в Закона за МВР не целят да притъпят активността на полицаите.
В стремежа си да седне и на двата стола Вучков заяви, че и досега полицейските операции се планирали с отчитане на риска от съпротива, но проблемът бил единствено в липсата на законов регламент за това. Заместникът на Цветан Цветанов дори стигна до куриозния извод, че съдът в Страсбург всъщност се е объркал. Евромагистратите четяли българския закон и като виждали, че няма такова изискване, приемали, че полицаите по принцип превишават правата си. Вучков обаче беше откровен и напълно прав в твърдението си, че с промяна само в Закона за МВР проблемът с превишаването на полицейските правомощия не може да бъде отстранен. Той предупреди, че никой не бива да очаква, че от 1 юли тази година полицаите ще започнат да действат по коренно различен начин.
Ръководството на МВР тепърва ще бере ядове, опитвайки се да обясни на своите служителите в кои случаи и кой вид сила е абсолютно необходима и стриктно пропорционална. Спорът изглежда като онзи за броя на дяволите, които могат да се съберат на върха на една игла. В очакване на резултатите от него се възражда и схоластиката около употребата на сила в условия на неизбежна отбрана и при крайна необходимост. Подобно на шума около полицейското насилие искрата тук дойде от конкретен случай. Разликата е обаче далеч по-съществена. Ако полицейското насилие влезе в дневния ред на обществото основно заради европейските изисквания, дебатът за неизбежната отбрана и крайната необходимост извира от ежедневието на всеки българин.
Схватката в Студентски град, при която Илко Радев прободе смъртоносно с нож Марио Данчев, се оказа пример за учебник по наказателно право. Радев беше нападнат в квартирата си от група биячи, сред които Данчев. Прокуратурата обвини първия в причиняване на смърт при превишаване на пределите на неизбежната отбрана и се аргументира с това, че Марио Данчев е убит с един удар с нож в гърба. Междувременно съграждани на Илко Радев от Добрич скочиха в негова защита, настоявайки да не му се търси наказателна отговорност.
Неочаквано се намеси и главният прокурор Борис Велчев. Той припомни, че и сега НК дава възможност за присъда, различна от затвор при доказана неизбежна отбрана. Но в същото време заяви, че е нужна промяна в НК, с която да бъдат по-ясно разписани правата на гражданите да се защитават при нападение. Показателно за липсата на идея какво да се прави по въпроса е признанието на Велчев, че сред предложенията за промени в НК няма такива, свързани с убийствата при неизбежна отбрана. Подчертавайки, че чл. 12 на кодекса е един от малкото текстове, насочени предимно към гражданите, а нетолкова към съда, главният прокурор поиска поправка, която да обясни на хората по много понятен, простичък и житейски разбираем начин как имат право да се защитават и до каква степен могат да увреждат нападателя си. Член 12 в сегашната му редакция бил ясен за практикуващите юристи и за теоретиците, но не и за гражданите.
Макар че аргументите на Велчев обикновено се радват на масова подкрепа, сега те показват по-скоро, че законодателството у нас е един безкраен експеримент, в който лобирането в полза на престъпността прави невъзможно провеждането на ефективна наказателна политика. Всъщност главният прокурор върна лентата с цели 15 години назад. Тогава мнозинството в 38-ото Народно събрание от ОДС вкара в закона детайлно описание на случаите, в които неизбежната отбрана не може изобщо да бъде превишена, независимо от уврежданията, които нападнатият причинява на нападателя.
Тогава беше създадена нова ал. 3 на чл. 12, с която бяха предвидени шест хипотези, при които законодателят приема че независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако:
nbsp;
1. нападението е извършено от две и повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
5. нападението е извършено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.
С решението по конституционно дело ‘b913 от 1997 година текстовете по точки 1, 2, 4 и 5 бяха отхвърлени като противоконституционни. Разпоредбата по точка 3 остана само в частта й за нападението чрез проникване с насилие или с взлом в жилището. Текстът по точка 6 не беше пипнат, но той е и безсмислен, тъй като не въвежда подобно на другите специална хипотеза, а преповтаря основното правило, че отбраната трябва да съответства на нападението. На практика правото на нападнатия да се защитава, както намери за добре е признато само в случаите, когато е нападнат в жилището си и нападателите са проникнали там с насилие или с взлом. В решението на КС беше пояснено, че понятието жилище следва да се тълкува широко и в него влиза всеки обект, който се използва за обитаване, в това число и вилна сграда. Ако обаче си нападнат в стопански обект, включително и на работното си място или в офиса на собствената ти фирма, там трябва да пазиш цялостта на нападателя. Трябва да бъдем милостиви и в случаите, когато бандитите са влезли в жилището ни без насилие или взлом, а са използвали обстоятелството, че някоя врата е оставена отворена.
Дори и малкото, което остана от опита да бъдат развързани ръцете на хората за самозащита, мина на косъм в Конституционния съд – шестима от съдиите гласуваха за, шестима – против. Показателни са обаче мотивите в подкрепа на разпоредбата, третираща нападението в жилището. Прието беше, че то се характеризира с особена интензивност и грубо нарушава неговата неприкосновеност, прогласена в конституцията. Тази неприкосновеност се оценява като особено ценно право и благо, а нападнатият не може да знае с каква цел нападателят иска да проникне насилствено или с взлом в жилището му. Тази цел можела да бъде убийство или жестоко изтезание, за да бъде принуден нападнатият да посочи къде има скрити пари или други ценности, каквито случаи за съжаление има и то не малко. При тези условия самоотбраната на нападнатия, включително чрез убийството на нападателя не може да бъде окачествена като явно превишаване на пределите на неизбежната отбрана. А разпоредбите на конституцията не можело да бъдат тълкувани така, че да обезкуражават нападнатия да се защити.
Макар че аргументите в конституционното решение са отчели съответните разпоредби в Наказателния кодекс на щата Ню Йорк и във френския Наказателен кодекс, все пак не стана ясно с какво нападението, извършено в жилището, е по-малко интензивно и общественоопасно от нападението, извършено на друго място от няколко лица, или от въоръжен човек, през нощта или, да речем, в самолет или влак. Сега Борис Велчев нарече отменените тогава текстове неудачно изпълнена процедура и предлага те да се пренапишат. И да се опишат конкретните случи, в които гражданите могат да се защитават с произволна интензивност. Без да се притесняват, че някой ще ги съди, че са превишили пределите на неизбежната отбрана.
Дали главният прокурор има сериозно намерение да предизвика нова дискусия за неизбежната отбрана не може да се каже. Но докато юристи и правозащитници се замерят с аргументи, кражбите, грабежите, нахлуването с взлом, побоите и убийствата продължават с пълна сила в цялата страна. А престъпността си остава визитната картичка на еврочленката България.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
На практика остава основният въпрос дали е по-добре изключването на обществената опасност при неизбежната отбрана да бъде въвеждано с отделни хипотези или да се прилага общото правило за съответствието на защитата с нападението. В полза на втория подход е наличието на натрупана съдебна практика и на тълкуване на Пленума на Върховния съд, което е задължително за съдилищата. В него е казано, че превишаване на пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.
Това тълкуване се възпроизвежда във всеки съдебен акт с подобен казус, но на практика не казва много. Юристите, които са против въвеждане на конкретни текстове, подчертават, че единственият начин да се стигне до справедливо решение е цялостната преценка на доказателствата в конкретния случай. Според тях опитите да се регламентират отделни житейски ситуации съдържат повече рискове, отколкото гаранции за справедливост. Привежда се като аргумент и наличието на института на мнимата неизбежна отбрана – случай, когато човек решава, че го нападат, а обективно нападение не съществува. Според чл. 14 от НК незнанието на фактическите обстоятелства изключва умисъла. Ще рече – онзи, който се е объркал, решавайки че го нападат, не може да бъде съден за извършване на умишлено престъпление. За непредпазливо обаче може, освен ако самото объркване не се дължи на непредпазливост.
Опонентите пък твърдят, че този подход дава прекалена свобода на съда да тълкува съответствието на отбраната с нападението и създава у хората страха, че ако се защитят ефективно, ще се окажат престъпници. Същевременно съдът в Страсбург не е уважил български жалби срещу превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Миналата година съдът отхвърли жалба по случай, в който нападнатият е пробол с нож нападателя си и той впоследствие е починал. Отбраняващият се обаче е паднал по гръб, а нападащият го бил притиснал с коляно в гърдите, опитвайки се да го души. Съдът в Страсбург е приел, че защитата с нож е надвишила силата на нападението, но нападнатият е имал основания да се страхува за живота си, което оправдава използването на описаната защита.
nbsp;
