Лари Лий Хилблум може да бъде наречен пионер на глобализацията – той е един от тримата основатели на компанията за експресни доставки DHL (H в тази абревиатура е от фамилията му Hillbloom). А също екстравагантен търсач на нови усещания – милиардерът зарязва бизнеса си и се премества на собствения си остров в Тихия океан. От този момент до загадъчната си смърт през 1995-а Лари живее по свой вкус, като с удоволствие игнорира американското данъчно законодателство и морала. Ексцентричният богаташ оставя след себе си състояние от 1 млрд. долара, за което претендират бизнес партньорите му, данъчните, както и пет уж изнасилени от него жени.
Лари Хилблум прекрасно знаел как се изкарват парите, защото от младини ги печели със собствен труд. Роден е през 1943-а в Калифорния. Когато навършва две години, баща му умира, майка му се омъжва за местен фермер и Лари израства във ферма за праскови. Той завършва държавния университет във Фресно с пари на семейството си, а след това постъпва в престижен частен юридически колеж в Бъркли. За второто си образование младежът трябва да плаща сам и работи като сервитьор и куриер. Този период от живота на бъдещия милиардер е пълен с лишения, недояждане и нощувки на случайни места. След като все пак получава диплома за юрист, Хилблум решава да се посвети на адвокатската кариера и дори започва работа в кантората Melvin Belli в Сан Франциско. Но много скоро
животът му поема в съвсем друга посока
Младостта на Лари преминава на фона на протестите срещу войната във Виетнам и критичното отношение на хипитата към буржоазните ценности на поколението на бащите им. Но единственото, което вълнува младежа, е да спечели повече пари. Идеята за нов бизнес му хрумва още докато работи като куриер в малка фирма за доставки. Той решава да я реализира с двамата си партньори – Ейдриън Далси и Робърт Лин (съответно D и L в названието на бъдещата международна компания). Лин напуска предприятието още в стадия на неговото формиране и не участва в понататъшната му съдба. Далси също продава своя дял, но през 80-те години. Така или иначе през 1969-а с остатъците от студентския кредит на Хилблум и спестяванията на Далси приятелите основават собствена компания, предлагайки международна експресна доставка на спешни документи от врата до врата между западния бряг на САЩ и Хавай. Макар че на пръв поглед е проста, идеята на тримата е новаторска – първият конкурент на фирмата им се появява четири години по-късно. Скоро са сключени контракти с големи клиенти като Bank of America и Standard Oil. Към трета година от съществуването си оборотът на компанията достига 1 млн. долара. Следва една от типичните истории на успеха, свързана с безкрайно много работа и решаване на нови и нови проблеми. Но колкото повече време минава, толкова повече Лари разбира, че бизнесът не му доставя никакво удоволствие.
Някой път ще замина далече и няма да пиша писма
– казвал Лари още в училище. Той осъществява мечтата си когато навършва 38 години. Впрочем милиардерът започва да си позволява волности много по-рано. За системна работа и присъствие в офиса не може да става и дума. По онова време се носят легенди за скандалните изцепки на Хилблум в Близкия изток, които включват почти самоубийствени състезания с мотоциклети и кокаинови вечеринки в компанията на арабски шейхове и скъпоструващи придружителки от фирми за ескорт. Партньорите му (които по това време са други) се опитват да повлияят на Лари и за известно време успяват да го вразумят. През 1981 г. обаче Хилблум придобива остров в Марианския архипелаг и без излишни обяснения се премества на него, а след това се установява на съседния – Сайпан. Така че преди да продаде своя основен дял от компанията, партньорите му и юристите на DHL са принудени да пътуват дотам, за да обсъждат делови въпроси.
След като всички мостове са изгорени, в живота на Хилблум започва нов и нееднозначен период. По онова време Северните Мариански острови са данъчен рай, където отстъпката при налога върху печалбата достига 95 на сто. Милиардерът започва да изгражда своя малка империя и се превръща в своеобразен бял раджа, а местните жители са готови да го носят на ръце. В техните очи Лари е герой, който защитава интересите на острова от вмешателствата на САЩ, макар че подобна безкористна защита предизвиква съмнения.
Впрочем с помощта на Хилблум остров Гуам осъжда успешно САЩ. Тогава представители на ищците твърдят, че американските власти провеждат дискриминационна политика към местните жители, изразяваща се ограничено издаване на визи. А през 1991 г. Лари подава
иск от името на гражданите на Сайпан
срещу одита, който американските данъчни власти трябва да извършат на данъчните декларации на гражданите на Северните Мариански острови (те са свободно присъединила се територия към САЩ в западната част на Тихия океан, а местните жители са американски граждани, макар и с ограничени права при избора на органите на властта в Щатите). Делото се гледа от върховния съд на Северните Мариански острови, в който Хилблум по съвпадение е съдия, и се решава в полза на Сайпан. Резултатът всъщност е в полза най-вече на Лари, който така и не плаща на САЩ данък върху печалбата от продажбата на дела му в бизнеса, който надхвърля 29 млн. долара.
През 1992 г. Хилблум влиза в битка с компанията Continental Airlines за контрол върху принадлежащия й местен превозвач Air Micronesia. Той примамва американците в съдебен капан, в резултат на което става най-големият акционер на Continental. Милиардерът купува всичко наред – няколко ресторанта, националната банка на Сайпан, на която дори е президент в продължение на четири години, кабелната телевизия, телефонната компания, вестник и какво ли още не, при това не само на Сайпан. Той влага 40 млн. долара за покупката на Dalat Palace Hotel, заедно с голф игрище във Виетнам. На всичко отгоре сделката е оформена чрез чуждестранна компания, заобикаляйки действащото тогава американско ембарго върху сътрудничеството с Виетнам.
В свободното си време пък Лари колекционира типични мъжки играчки от рода на автомобили, яхти и самолети. Понякога се развлича, работейки като барман в ресторанта на плажа, където с удоволствие изхвърля клиентите, които не му харесват. Но основната страст през последните години на живота му са
младите азиатки, за които харчи 10 млн. долара
През май 1995-а личният самолет на Лари се разбива в района на едни от Марианските острови. Телата на пилота и втория пътник са открити, но не и това на Хилблум. Обстоятелствата около катастрофата не са изяснени и досега, а някои дори мислят, че милиардерът е нагласил лично нещата така, че да се скрие от всички окончателно. Въпреки това официално се смята, че инцидентът е сложил край на живота на Лари Хилблум, който оставя след себе си 550 млн. долара в брой и 700 млн. в активи, завещавайки по-голямата част от състоянието си на Университета на Калифорния за извършването на медицински изследвания. Само няколко седмици след смъртта на милиардера пет млади жени от Филипините, Виетнам и от островите на Микронезия заявяват чрез адвокатите си, че са били изнасилени от Лари Хилблум и имат деца от него. И тук се изниква проблемът с необмисленото завещание. Законите на щата Калифорния предвиждат възможността за лишаване на децата от наследство. Но за целта тяхното съществуване трябва да бъде признато, за което Лари не се бил погрижил. Така в битката за наследството се включват, от една страна, майката и двамата братя на милиардера, както и бизнес партньорите му, а от друга – предполагаемите наследници с майките си и техните алчни адвокати. Генетичната експертиза е наложителна, но извършването й се усложнява от липсата на материал с ДНК на Хилблум. Къщите на милиардера неочаквано се оказват почистени до степен на стерилност, а брадавицата, която са му отстранили, е загубена в лабораторията на медицинския център, който би трябвало да получи наследството. Експертиза обаче все пак е извършена. ДНК на претендентите за богатството е сравнена с тази на роднините на Хилблум, които съдът задължава да дадат образци от кръвта си. Така четири от осемте деца са признати за наследници с дял от почти 50 млн. долара след удържане на данъците.
