Цялата правителствена машина се задвижи, за да… изплати дълговете на Валентин Захариев и той пак поведе в резултата. Това е равносметката от мача, който се води вече 20 дни на терена на ГОРУБСО – Мадан, и по жълтите павета на столицата. Бизнесменът, от когото никой не търси сметка за нищо вече тринадесет години, за пореден път постави държавата на колене.
Премиерът Бойко Борисов предложи държавата да вземе част от акциите на ГОРУБСО – Мадан, и да ги заложи в Българската банка за развитие. По този начин щели да бъдат осигурени 1.5 млн. лв., с които да се платят заплатите на миньорите. Не стана дума обаче за задълженията към Националния осигурителен институт, а те са близо 8 млн. лева. Простата сметка показва, че акциите на акционерното дружество, които са 779 967 на брой и са с номинал 1 лев, отникъде не стигат, за да покрият дори две задължения. Пък и никой не гарантира дали парите от евентуалната продажба на акции на дружеството, ще отидат точно за заплати, защото мениджърите му могат да решат, че има други по-наложителни плащания.
С други думи, ако се тръгне към такова решение, държавата би трябвало просто да си прибере безапелационно цялото предприятие. Но и така сметката няма да излезе. Вече стана ясно, че задълженията на Захариев отдавна са надхвърлили цената на ГОРУБСО – Мадан, и ОЦК Кърджали. Новият министър на икономиката, енергетиката и туризма изкара на бял свят в петък (23 март) още 12 млн. евро задължения под формата на доста неясен ангажимент. Те били открити в последните часове, когато държава и трима потенциални купувачи се чудели как да решат проблема с ГОРУБСО.
На практика се оказва, че Захариев реално минира Бойко. Цялата работа е не просто скандална. За пореден път се вижда, че държавната машина у нас не е в състояние да се справи с откровени разбойници. Правителствата се сменят, но Захариев си остава недосегаем за справедливостта в повечето й разновидности.
Периодичните скандали около личността и бизнеса му винаги избухват драматично, но затихват бързо, а последствия… няма. Този кабинет очевидно също не прави изключение. И тук неминуемо изниква въпросът-каква ли може да бъде причината държавните мъже и държавните институции да ослепеят така фатално. Те инак уж се чудят как да закърпят продънената кесия на бюджета и все ни призовават да затягаме коланите, а в същото време не правят нищо, за да си приберат дължимите от Захариев повече от 200 млн. лева.
Лидерът на КТПодкрепа д-р Константин Тренчев обаче официално обяви папка с документи, които доказват безобразията на Захариев. Тя е предадена още преди месеци на главния прокурор Борис Велчев, на министър-председателя Бойко Борисов, на вътрешния министър Цветан Цветанов и на вече бившия министър Трайчо Трайков. Реакция няма.
Сега стачката в ГОРУБСО – Мадан се превърна в колосална житейска драма за хиляди работници, които от месеци не получават и без това мизерните си заплати. Потресаваща е картината в миньорското градче – яки мъже не могат да скрият сълзите си, защото не могат да купят дори хляб на децата си. Но не защото не са се трудили и са пили бира пред телевизора с кръстосани крака.
Междувременно КТ Подкрепа обвини директно Захариев и за източването на ГОРУБСО, Мадан, и ОЦК, Кърджали. Синдикатите са категорични, че схемата, прилагана в Кремиковци – негови фирми да стоят на входа и доставят скъпи суровини, а после на изхода да купуват продукцията евтино, се повтаря едно към едно и тук.
Според председателя на федерация Металурзи в КТ Подкрепа Людмил Павлов
моделът на Захариев се изразява добре чрез поговорката Където мине, трева не никне
Той стои в дадено предприятие, докато може да източва и след това… сменя обекта. И защо не – да напомним и друга поговорка – за лудия и зелника.
А тези дни той направи забележителен тур из сутрешните блокове на почти всички телевизии и навсякъде обясняваше, че е просто набеден и дори заподозря, че някой умишлено му пречи да си върши работата. И заплаши работниците си, че ако не се върнат на работа, щял да ги уволни. Може би бизнесменът Захариев има намерение да си внесе миньори от Шри Ланка или Зимбабве например….
Очевидно тази наглост вбеси управляващите, тъй като министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че ако миньорите от маданското предприятие не получат парите си и не бъдат внесени осигуровките им, той ще разпореди данъчна проверка във всичките фирми на Захариев. От друга страна пък, съветничката в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Марина Армутлиева заяви, че ведомството е готово да спре процедурата по отнемане на концесията на бизнесмена върху мините на ГОРУБСО, ако Захариев се разплати с работниците там. А срокът този път беше доста категоричен – до края на седмицата. Явно държавните чиновници си дадоха ясна сметка, че ако не вземат спешни мерки за решаването на проблемите на стачниците, ГОРУБСО може да се превърне в поредния горещ картоф за правителството.
При тази перспектива може пък най-сетне някой да се размърда и да вземе да проучи сигналите за дейността на Захариев, които през всичките тези години биваха удавяни в мълчание. Е, ако не се окаже, че и този път той е побързал да стане спонсор на управляващите….
Нека припомним, че във връзка с протестите икономическото ведомство още преди седмица започна процедура за отнемане на концесиите върху находищата в Мадан, дадени на холдинга на Захариев Интертръст. Причината е неплатени концесионни възнаграждения на стойност 93 хил. лева.
На практика обаче ползата от разтрогване на концесионните договори между държавата и Валентин Захариев е почти никаква, тъй като предприятието си остава негово, а евентуални бъдещи съдебни искове биха се проточили с години. Да не говорим, че дори да бъде обявен търг за нов концесионер, процедурата може да бъде разтакавана с години. Със сигурност точно този факт дава кураж на Захариев да се държи арогантно. Това обаче не пречи на държавата да предяви всичките си финансови претенции към него. А те са купища – от НАП, от НЗОК, от Министерството на екологията, от Министерството на икономиката, от Инспекцията по труда и т.н. и т.н.
Още повече че този път Захариев очевидно премина всяка граница на търпимост, като провъзгласи, че никой не може да поеме в този момент предприятията. Финансовият министър Симеон Дянков реагира почти веднага и обяви, че интерес към предприятията има. Нещо повече – той беше категоричен, че при неизпълнение на ангажиментите ГОРУБСО – Мадан ще смени мажоритарния си собственик. Това изказване само по себе си потвърди и нашата теза, че има шанс най-сетне някой да се престраши и да сложи вилицата на врата на Захариев.
Тайнствените купувачи
Още в началото на седмицата лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев пусна в общественото пространство, че две големи компании проявяват интерес към закъсалите предприятия ГОРУБСО – Мадан и ОЦК – Кърджали. Ден-два по-късно според думите на икономическия министър
се появи и трети желаещ. В четвъртък целия ден теле-визиите ни съобщаваха, че всеки момент благороден инвеститор ще купи нещо
от ГОРУБСО и така ще се осигурят пари за заплати на миньорите. До късния следобед в петък такъв инвеститор все пак не се появи.
Имената на евенту-алните инвеститори бяха пазени в дълбока тайна. Но логиката сочи, че единият от мистериозните мераклии би трябвало да е Минстрой холдинг . Причината е, че съвсем наскоро (през октомври миналата година) акционерното дружество получи 30-годишна концесиия за добив от рудник Върба . Холдингът се управлява от Николай Вълканов, близък до лидера на ДПС Ахмед Доган. Битката на Вълканов за тази концесиия има дългогодишна история, но договорът беше сключен точно с правителството на Бойко Борисов, при все че поне публично той недолюбва Доган. Залежите от руда, според самия Вълканов, са около 3 млн.тона, а самият рудник е разположен на територия от 1307 дка. Естествен би бил интересът на Вълканов да приобщи към империята си и ГОРУБСО, и ОЦК – Кърджали. Още повече че в активите на маданската фирма влиза и доста апетитната флотационна фабрика.
От уж губещите производства се интересуват и хората от известна трибуквена икономическа групировка. Говори се дори, че те даже са успели дори да надхитрят хитреца Захариев. Според запознати той бил закопчан чрез финансиране през сателитна банка с утежняващи клаузи за бързо връщане на дълга. В случай че плащанията се забавят обаче, се предвиждало директно прехвърляне на предприятията.
Според самия Захариев двете дружества, които по всяка вероятност той ще напусне съвсем скоро, са натрупали сериозни загуби. ГОРУБСО – Мадан е вътре с 34 млн. лв. загуба, а ОЦК – Кърджали – с 14 млн. лева.
В последния ден на инфарктната седмица се разбра и за още една скрита лимонка. Съвсем в стила на видния приватизатор участниците в преговорите изненадващо се натъкнали на още един ангажимент … за 12 млн. евро. А това едва ли е единственият подводен камък, който може да обърне колата на потенциалните купувачи…
