При скромното политическо влияние, което има СДС, е странно, че в партията може да има хора, за които разводът с ДСБ е желан ход. На последния национален съвет обаче се чуха доста гласове в тази посока. Включително и този на председателя на изборния щаб Борис Марков и на бившия заместник- кмет на София по сигурността Иван Сотиров.
Твърди привърженици за запазването на Синята коалиция в настоящия й формат са Надежда Михайлова, Димо Гяуров и бившият кмет на Плевен Найден Зеленогорски. Засега председателят на партията Мартин Димитров се изказва за обединение, което включва и ДСБ, но доскоро представата му за широка дясна коалиция включваше и партии, с които Костов никога не би влязъл в съюз. Крайната дата, до която СДС трябва да обяви с кого ще се яви на парламентарните избори през 2013 г., е 15 май.
Досегашните опити на СДС да се еманципира от партньора си не са били особено успешни. Преди по-малко от половин година партията се яви на президентските изборите без ДСБ. Тогава кандидатпрезидентската двойка Румен Христов и Емануил Йорданов, спечелили вътрешните избори в Синята коалиция, постигнаха незавидни резултати. Преди това СДС регистрира коалиция със старите герои Стефан Софиянски, Евгени Бакърджиев и Александър Праматарски, като успя да събере едва 65761 гласа, или под 2 процента. Сред партиите в сформирания тогава Съюз на десните сили бяха и организациите на Любен Дилов-син и на Петя Ставрева.
В напрегнатата предизборна обстановка Иван Костов обяви подкрепата си за кандидатурата на Христов и Йорданов, но не участва в регистрираното обединение. Стигна се и до публични размени на обвинения. Мартин Димитров се оплака, че не може да приеме постоянните ултиматуми на лидера на ДСБ, а Костов каза, че е доказал, че може да преглъща тежките думи. След вота от ДСБ обявиха, че Синята коалиция не е участвала на президентските избори и че подмяната й е бил провал. Въпреки напрежението обаче двете партии запазиха съвместното си участие на местните избори. Като резултат от изборния провал Мартин Димитров обяви, че е готов да си подаде оставката, но по-късно поиска вот на доверие от Националния съвет на партията и го получи.
От това, дали СДС и ДСБ ще запазят съюза, си зависи дали изобщо ще са в състояние да оцелеят политически. Последните социологически проучвания показват, че Синята коалиция е или на ръба на 4-процентната бариера за влизане в парламента, или под нея. Според Галъп подкрепата за обединението е 4%, а според Алфа Рисърч доверието към тях е 2.9 процента. Традиционно обаче подкрепата за десницата сред колебаещите се гласоподаватели, които решават в последния момент за кого да пуснат бюлетина, е силна. Впускането в коалиционни авантюри на СДС е най-сигурният начин да се сложи край на романтичния период от историята на българската десница. След него следва спускането под вода.
