Със смяната на Трайчо Трайков и Стефан Константинов правителството на ГЕРБ излезе на първо място по промени в кабинета сред всички правителства на българския преход. При това до края на мандата има още 15 месеца и предвид спецификата на управляващите този рекорд ще бъде подобрен още няколко пъти. Премиерът се закани този път в действие да влезе тежката артилерия, но на бойното поле всъщност се появи леката кавалерия. Проблемът не е толкова в липсата на опит или доказани резултати (новите членове на кабинета нямат никакъв ръководен опит освен в това управление), а в манталитета. Когато един млад човек на 33 заяви, че разбира от енергетика, защото 11 месеца е бил ресорен заместник-министър, явно трябва да се готвим за нещо по-лошо от поредно поскъпване на парното.
Преди доста време, когато коментирах в БАНКЕРЪ изминалата първа година от управлението на ГЕРБ, изразих убедеността си, че дали ГЕРБ ще се докаже в управлението на страната и ще се утвърди като жизнеспособна партия зависи преди всичко от едно изпитание. А именно – ще се формира ли около премиера относително балансиран екип от политици с качества на лидери, а не с призвание на предпазители (бушони).
Отглеждането на лидери не се случи
nbsp;
Характерологичните особености на Борисов, подсилени от нашепванията на заинтересовани страни, тласнаха развитието в друга посока.
Премиерът не можа (и не се опита) да изгради екип от политически и административни ръководители с лидерски качества, способни да носят своята част от тежкото бреме на реформите. Подобно на любимите си учители по политика (на които често се позовава) той сглоби схема от бушони и бушончета, които да поемат вината за всеки пореден гаф, неуспех или просто за уязвяването на личното му самолюбие.
Политическият опит и дори просто здравият разум би трябвало да подскажат, че такава стратегия е обречена и рано или късно (но по-вероятно рано) късото съединение на неумелото управление ще удари върха. Лидерът на ГЕРБ обаче се е вкопчил в нея с мъртва хватка. Поради липсата на далновидност и добри политики, както и на хора, които да реализират адекватно задачите на управлението в администрацията, износването на материала на управляващите се засилва с опасна (не само за тях) скорост. Проблемът не е главно, че министри биват сменяни и захвърляни като нещо по-нечисто от носни кърпички, а че това няма как да не се отрази на управляемостта на процесите в страната.
Текучеството на здравните министри
nbsp;
е чудесна илюстрация на този процес. Гастролът на четирима души на този постя и то само за две години и девет месеца е без прецедент в богатата на министерски кадрили история на българския преход. Което е по-фрапиращо, оставките не бяха подкрепени с аргументи, а паднаха от небето по нечия висша воля точно като в древногръцка трагедия. Нито дума не бе спомената за грешки в разработването и реализирането на политиките, неща, които очевидно не могат да бъдат вменени във вина на един-единствен човек (и това бе ясно заявено от Ст. Константинов). Скандалът с цените на лекарствата бе употребен за други цели, а ситуацията в сектора продължава да се влошава. При това положение довчерашната председателка на парламентарната комисия (която неслучайно дълго време се противеше на височайшото благоволение) ще бъде поредната изкупителна жертва, провалила нещо, което не е измислено, но за сметка на това е трябвало да се случи на всяка цена.
Преградата между премиера и високото напрежение на политическите реалности става все по-тънка. Отидоха си не само сгафили, но и мнозина, които не бяха виновни, но просто някой трябваше да бъде изкупителна жертва за основателни и неоснователни обществени реакции и настроения. Циркът с бонусите е печална илюстрация за обратната страна на медала – останаха идеолозите на срамните допълнителни възнаграждения на политически ръководители, които, за разлика от държавните служители, получават доста отгоре просто защото заемат някакви постове.
Днес е ясно, че главозамайването на ГЕРБ от политическите победи не премина, а се превърна в трайно състояние. Борисов си вярва, че всички останали в управлението се износват, само той – не. Преди време един от малкото български журналисти, които си позволяват лукса да питат това, което мислят – Сашо Диков , формулира това впечатление по своя уникален начин, като зададе на премиера реторичния въпрос: Ти, изглежда, си загубил чувството за реалност?! Външно погледнато, Борисов наистина си вярва, че лично строи магистрали, бори престъпността, сваля цените на яйцата и въобще прави дълбоки реформи, поради което е преуморен до крайност. Но вътрешно вече усеща, че неподдаваща се на износване титаново-ванадиева сплав в политиката не е изобретена и вероятно никога няма да бъде. Поради което възклицанието, отронено в сряда на кюстендилския площад: Видяхте ли, че ме обичат?! е опит да убеди по-скоро себе си, че е правил, каквото е трябвало да бъде правено.
Червената лампа мига учестено. Именно крайната и опростена персонификация на ГЕРБ се очертава като непосредствена заплаха и за партията, и за управлението на страната. Мина времето, когато това носеше дивиденти. В днешните трудни условия управление от типа човекът-оркестър вещае все по-тежки беди. Продължаването на тактиката в името на личната аура на министър-председателя да се жертват фигури от правителството вече не носи дори временни успехи.
Фактът, че нито Константинов, нито Трайков се съгласиха да изиграят ролята отишъл си по лични причини, директно удря по авторитета на премиера и го изобличава не само като авторитарен, но и като нечестен ръководител. Поредната партида новоизпечени министри вероятно ще отбележи изчерпването на желаещите да поемат бремето на изкупителни жертви на олтара на Борисов. А това неизбежно ще генерира вътрешни проблеми в партията, особено когато пожарът достигне до най-тесния кръг около премиера.
Единствената линия на поведение, която би могла да даде някакъв шанс и на Борисов, и на управляващите като цяло, е засилване на екипността, очертаване на по-ясна самостоятелна политическа и управленска физиономия на основните фигури в ГЕРБ, разширяване на ролята на самата партия като партньор и коректив на управлението. Ако продължат настоящите негативни тенденции в управлението, каквото и да говорят социолозите, може да стане така, че след година ГЕРБ да се бори за оцеляване, а не за безапелационна победа.
ГЕРБ остана една от малкото български партии, в които
лидерският въпрос
nbsp;
се смята за предрешен по дефиниция – и като качества на лидера, и като всеобща подкрепа за него. Приемането на тази видимост за даденост обаче може да се окаже подвеждащо. Това, че в момента никой не заявява открити претенции за мястото, съвсем не означава, че лидерът е безспорен. Лидерството се доказва най-вече чрез способността да водиш в тежките моменти, а това означава да си на първа линия и пръв да поемаш предизвикателствата и ударите. Когато лидерът започне да се крие зад гърба на своите сподвижници, каузата е обречена, той самият – също.
Вярно е, че по цял свят политическите лидери в определени моменти жертват свои министри или политически сподвижници. Това е част от политическата игра и всеки, който влиза в нея, трябва да е готов и за такова развитие (това е смисълът на популярния, но невинаги правилно използван израз Нося си оставката в джоба). Въпросът е в името на какво и как се правят подобни жертви. Една жертва на висока политическа фигура (каквато е министърът) има смисъл само ако допринася за постигането на стратегическите цели на политиката. Тя се обезсмисля и се компрометира морално, ако е израз на философията на бушона. Ако оставката е ход за успокояване на общественото недоволството или за отклоняването му от личността на премиера, това е не само непочтена, а и непечеливша тактика, най-вече защото ефектът й бързо се изчерпва, ако не е подкрепен със съответните необходими корекции на политиките.
Без значение дали го осъзнава (и дали тези, които са длъжни да го направят, му го казват) Бойко Борисов е във фатална фаза на политическата си кариера. Тук и сега той трябва да се докаже като лидер, каквото и да му струва това. Това би могло да се случи, ако Борисов разбере, че за да си лидер, не е достатъчно често да употребяваш местоимението аз.
Александър Маринов
