Лихвените проценти по търгуваните на междубанковия паричен пазар депозити продължават да се понижават, макар и вече с по-бавни темпове.
Еднодневните депозити в евро вече се търгуват при стабилните 0.2% на годишна база срещу 0.23% преди месец и 0.58% преди година. Това се случи, след като ЕЦБ предприе драстични мерки и наля над 1 млрд. евро под формата на дългосрочни депозити.
Индикациите, че водещите икономики се възстановяват, стават все убедителни. Това е твърде основателна причина да се предполага, че възстановяването ще обхване и останалите страни. Резултатът е, че рисковите премии, присъждани за вероятността дадена страна да изпадне в неплатежоспособност, се понижиха. Така например оценката, че в рамките на пет години страната ни ще изпадне в ликвидни затруднения се котира вече на само 260 базисни точки рискови премии срещу 430 базисни точки в самото начало на годината. Това на практика означава, че при евентуално емитиране на български облигации на външните финансови пазари инвеститорите биха приели и по-ниска възвръщаемост с 1.7% на годишна база, т.е. държавата ще има възможността да се финансира по-евтино.
Понижаването на лихвите дава възможност за по-евтино и бързо финансиране, което в съчетание с намаляването на рисковите премии премахва задръжките на инвеститорите да пренасочват големи количества свободни пари към по-рискови инвестиции. Такива са корпоративните акции и облигации, към която категория спадат и държавните ценни книжа на страни с рейтинг като този на България – ВВВ. Той обаче ни подрежда между икономиките с инвестиционен рейтинг, но не и сред отличниците, с отметка ААА в бележника.
Засилените покупки водят до повишаване на цената и до понижаване на доходността на книжата (заради обратнопропорционалната им зависимост). Ето защо възвръщаемостта на българските глобални облигации се понижава. Тази на книжата ни, деноминирани в щатски долари, с падеж през януари 2015-а, вече е 2.96% на годишна база, а месец по-рано носеха 3.32 процента. Едва 1% годишна доходност носят другите ни книжа, които са деноминирани в евро и са с падеж януари 2013 г. (срещу 1.28% до преди месец).
Банките ни продължават да се радват на повече от отлична ликвидност. Балансовото число на банковата ни система вече е 77.4 млрд. лева. Основен принос за този резултат имат увеличените депозити от граждани и фирми, които за последните 12 месеца са нараснали съответно с 4 млрд. и с 2 млрд. лв., или общо с 6 млрд. лева. Явно гражданите са по-пестеливи, а в условията на криза това качество се проявява най-силно. За сравнение – през същия период от време, но преди три години тези цифри са били по-малки, съответно 2.9 млрд. и 1.1 млрд. лв., или общо са били спестени 4 млрд. лева. Въпреки увеличените си ресурси в момента банките свиха драстично кредитната си дейност. За цялата предишна календарна година нетното увеличение на кредитните им портфейли е 2 млрд. лв. срещу близо 12 млрд. лв. през 2008 година. В резултат банковата система акумулира огромни свободни парични средства, които сега държи или под формата на депозити в други, най-вече чуждестранни финансови институции и първокласни контрагенти, или ги инвестира в държавни ценни книжа. Общо 17 млрд. левова равностойност са наличностите на банките в сметките им в БНБ и в други кредитни институции срещу 12.3 млрд. лв. три години по-рано.
Именно наличието на повече свободен левов ресурс смъкна лихвените проценти на междубанковия паричен пазар. При 0.15% на годишна база се договарят най-търгуваните – еднодневни депозити срещу 4.85% преди три години. В диапазона от 0.2 до 0.3% пък се сключват едноседмичните сделки. Едномесечните се договарят в още по-широките граници от 0.5 до 1% на годишна база.
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит Булбанкrdquo; АД
