Единият от собствениците на ЦСКА и Титан – Димитър Борисов, съвсем не на шега заяви неотдавна, че ако не спрат рецидивите срещу червените от страна на Българския футболен съюз, сметопочистващата компания ще стане спонсор на 48 клуба от Б окръжна, А окръжна и В групите, за да свали Борислав Михайлов на следващия изборен конгрес. Поводът за гнева на футболния бос бе поредното абсурдно решение на съюза. БФС не уважи молбата на армейците наказаните за употреба на допинг Янчев, Трифонов и Стоянов да се върнат за двубоя срещу Локомотив (Пловдив), защото тимът не бил страна в случая, а самите състезатели трябвало да поискат лично правата им да бъдат възстановени. Интересното е кой гений от централата реши, че работодателят на футболистите не се явява страна? Или просто бе необходимо да бъде изпълнена нечия поръчка и да бъде спрян ЦСКА, който напук на гаврата взе категорично мача в Пловдив.
Президентът на Славия Венцеслав Стефанов също подкрепи колегата си, посочвайки, че управлението на БФС е трагедия. Наложително е първенството ни да бъде администрирано от Професионалната футболна лига, за да спрат клубни президенти от Изпълкома да влияят на решенията на съюза. Шефът му трябва да е достоен човек с авторитет, смята Стефанов.
Всъщност, откакто управлението на Българския футболен съюз бе поето от Борислав Михайлов и четвъртите в света, клубният ни футбол достигна европейското дъно, националният ни отбор бе изпреварен в световната класация от Антигуа и Барбуда, а детско-юношеските школи все още съществуват благодарение на щедростта на неколцина заблудени президенти. Междувременно БФС не спира да произвежда гаф след гаф. За почти седем години това ръководство не е предприело нито една значителна реформа, шефовете посипват главата си с пепел и се покриват, когато трябва да разрешават поредния скандал.
Ако се върнем към платформата, с която Михайлов и компания свалиха от власт покойния Иван Славков през 2005-а, ще открием драстичното разминаване между обещаното и сегашната трагична ситуация на футбола ни. Да започнем от формата на първенството и футболния ни календар, които уж щяха да бъдат променени след открита и демократична дискусия за доброто на българския футбол. За толкова време БФС проведе само някакви плахи проучвания, от които разбра, че мастити клубни шефове не са готови
да се лишат от сателитната си система
nbsp;
и въпросът бе забравен. Така А група си остана с 16 тима, поне шест от които напълно неконкурентоспособни на лидерите. Изпадащите се знаят предварително, а в елита попадат откровени недоразумения. Например Черноморец Бургас-София, чиито играчи бяха разкарвани като пътуващ цирк с автомобили из цяла България от президента си Ивайло Дражев, или пък Светкавица, която още не е записала победа за 20 мача от сегашния сезон. Футболният съюз така и не се отказа от масовката и не пожела да търси твърди гаранции от клубовете, че са финансово обезпечени да завършат първенствата. Затова отбори като Сливен, Академик (София) и Пирин фалираха в движение. Очевадно е, че отборите в А група са твърде много, а по-подходяща за страната е схема с 10 или 12 тима подобно на шотландското или швейцарското първенство.
Кашата, сътворена във втория ешелон, пък от година на година става по-гъста. Двете Б групи бяха редуцирани от 16 на 12, а после и на 10 отбора, но от тях по правило поне два не завършват заради липса на средства. Тимовете играят по няколко пъти помежду си в три дяла на подобието на първенство, други почиват и накрая по правило първенците се оказват боксови круши в ‘А група. Миналогодишният цирк с баражите бе черешката на тортата. Пирин (Благоевград) не получи лиценз за А група и противно на всякаква логика бе решено да има бараж между Видима-Раковски и Черноморец (Поморие), въпреки че тимът от Севлиево завърши на 14-о място в елита и трябваше да запази мястото си. Поморийци го спечелиха, но се разминаха с лиценза и бе насрочен трети бараж Етър и Светкавица.
Друго гръмко обещание от конгреса гласеше, че ще бъдат създадени предпоставки за развитие на националния отбор, за да бъдат достигнати дори надминати
постиженията от незабравимото американско лято
nbsp;
на 1994-а. Селекционерът на тима трябваше да получи картбланш и да работи в дългосрочен период от поне шест години, а юношеските и младежките ни отбори – да гонят успехи и да се класират на големи първенства и олимпиади. Оттогава българският национален тим не само че не се е класирал за нито един голям футболен форум, но и в последните квалификации за Евро 2012 зае безпрецедентното последно място в групата си със само една победа в осем мача.
В този период допуснахме унизителна загуба от Кипър с 1:4, а Черна гора и Уелс ни отупаха с по 1:0 на стадион Васил Левски. За седем години на селекционерския пост се смениха осем треньори, но отборът не мръдна и сантиметър напред в развитието си, напротив – гледката ставаше все по-печална и публиката се оттегли от трибуните. Само юношеският ни тим до 19 години успя да достигне до европейски финали, но загуби три пъти, без дори да отбележи гол. В същото време националният ни отбор изигра най-скандалната контрола в историята си срещу Естония (2:2), манипулирана от съдии, и дори не влезе в официалната статистика заради съмнения в черно тото. Но от централата на Иван Асен пак се направиха на ни чули, ни видели.
Въпросните ръководители навремето декларираха, че футболният съюз ще започне да излъчва отговорност, деловитост, прозрачност, откритост по всички въпроси. Трябваше да бъдат наложени твърди правила, задължителни както за малките, така и за големите клубове, и промени във футболното законодателство, които да затворят всички вратички за нарушаване на спортните закони. Но се оказа, че много от взетите от тях решения са нито прозрачни, нито отговорни. Показателен пример бе аферата със скандално отнетия
лиценз за евротурнирите на ЦСКА
nbsp;
през 2008 година. Малките клубове от калибъра на Калиакра, Монтана, Видима-Раковски, Академик (София), Пирин и Миньор съвсем не се чувстват равнопоставени, след като преди около година директно обвиниха БФС, че им дава трохи от парите от телевизионнни права, несправедливо наказва играчите им, а съдиите безчинстват на терена и ги ощетяват с решенията си. Издържаме изцяло съюза, а излиза, че не той работи за нас, а ние за него. И на всичкото отгоре ни пращат съдии да ни режат и да ни правят на маймуни, каза тогава президентът на Калиакра Цонко Цонев.
За откритост по всички въпроси и дума не може да става. Футболният съюз доказа, че е напълно неспособен или просто се страхува да реши
спора между ЦСКА и Черноморец
за Абел Анеси, отсичайки, че такъв казус не съществува въпреки пладнешката кражба на играч с действащ договор. От своя страна създаденият Арбитражен съд към съюза се оказа без никаква юридическа стойност, след като гражданските съдилища на практика решават проблемите с трудовите договори на футболистите. Комисиите, които трябваше да разследват съмнителни мачове и съдийски прояви, се появиха, но членовете им само получават възнагражденията си, без дори да са уличили един отбор в прегрешение. Публична тайна е, че в България доста от срещите са уговорени на най-високо ниво, дори УЕФА и букмейкърите постоянно посочват съмнителни срещи, но БФС си трае. Определени отбори преминават като на парад през съперниците си, съдиите подкрепят винаги едни и същи, но най-много някой рефер да бъде изваден от нарядите за месец. И толкова, няма официално корумпирани или подкупени.
Най-важната част от нашата бъдеща мисия ще бъде свързана с изграждането на изцяло нова инфраструктура на българския футбол, уверено заявиха навремето новите управници. Естествено, по въпроса не бе направено нищо. Стадионите продължиха да се рушат, голяма част от тях получават лицензи, независимо че са опасни за зрителите, а проблемът бе оставен изцяло на гърба на клубовете и държавата. Нова Арена на розата или друго архитектурно чудо скоро няма да има, не бе решен и проблемът за базата на националния тим, при все че бяха правени първи копки тук и там.
Четвъртите в света поискаха кредит на доверие и го получиха. Но идва време, когато трябва да се оттеглят, защото футболът ни се нуждае от наистина добри мениджъри и отговорни ръководители. Каквито те явно не са.
nbsp;
