Компютърният отрасъл е благодатна почва за развитие на десетки харизматични личности, успели да създадат нещо революционно и да спечелят от това невероятно количество пари. Ако съществуваше рейтинг на подобни хора, първото място щеше да е за Бил Гейтс, а второто – за Стив Джобс. Колкото до третата позиция, най-много я заслужава предприемачът-милиардер Елън Мъск. Защото е вложил парите, спечелени от компютърните технологии, в проекти, които могат да променят нашия свят повече, отколкото са го променили постиженията на Гейтс и Джобс, взети заедно.
Да се откажеш, за да преуспееш
Биографиите на известните личности по правило съдържат епизоди, в които героят си казва: Да, аз ще направя това и впоследствие постига невероятни успехи. В биографията на 40-годишния Мъск има поне два такива епизода. С тази разлика, че и в двата случая той казва: Не, аз няма да направя това. Първото си подобно решение Елън взима още на 17 години. Тогава той емигрира от ЮАР в Канада, въпреки липсата на подкрепа от страна на родителите си.
Второто най-важно не в живота си Елън Мъск изрича през лятото на 1995-а. По онова време тъкмо е завършил обучението си в университета в Пенсилвания и постъпва като аспирант в Станфордския университет. Но само след два дни зарязва науката и вместо да разработва кондензатори, създава първата си компютърна компания Zip2.
В този период интернет се развива бурно, но още никой не е успял да спечели сериозни пари от това. Компанията на Мъск е сред първите, които успяват да го постигнат – тя създава платформа, с чиято помощ вестниците могат да предлагат на своите клиенти допълнителни търговски услуги. Четири години по-късно, през 1999-а, най-голямата за времето си търсачка AltaVista купува Zip2 за 307 млн. долара в брой и 34 млн. долара в ценни книжа. Тази сделка е рекорд за продажба на компания в кеш.
След още две години изгрява вторият проект на Елън Мъск – компанията за електронни плащания PayPal, която през 2002 г. е придобита от eBay за 1.5 млрд. долара. И ако продажбата на Zip2 прави Мъск мултимилионер, продажбата на PayPal го превръща в милиардер. Но вместо да се наслаждава на живота като супербогаташ, той използва спечелените пари, за да реализира една своя отдавнашна мечта.
Частната астронавтика
nbsp;
Бидейки пресметлив бизнесмен, с твърд характер, Мъск все пак си остава романтик. Той не може да се примири с това, че след като преди 30 години хората са стигнали до Луната, оттогава не могат да се придвижат по-далеч от земната орбита. Проектът Марсиански оазис предвижда изпращането на малка автоматична оранжерия на Червената планета. Бизнес анализът показва, че подобна станция би струвала на частен производител 15-20 млн. долара – в пъти по-евтино, ако същият проект се изпълни от държавните космически агенции. Но когато се стига до въпроса за ракетоносителя на станцията, нещата се оказват задънена улица. Американската ракета Делта-2 струвала 50 млн. долара. Търсейки по-евтин вариант, Мъск проверява различни възможности, но удря на камък.
Тогава предприемачът взима изключително важно решение – щом в света няма евтини частни ракетоносители, трябва да ги създаде самият той. За начало организира редовни съботни срещи с водещи инженери, участвали в разработката на американските ракети. Усилията му се увенчават с успех – след по-малко от десет години (невероятно кратък срок за системи с такова ниво на сложност) новосъздадената компания SpaceX разработва не една, а две ракети носители. Малкият Falcon-1 може да изведе в ниска земна орбита спътници с тегло до 1 тон (стойността е 10 млн. долара) и става първият частен носител на товари в орбита. Средният Falcon-9 пък е двустепенна ракета-носител за многократно използване, която може да доставя в ниска и геостационарна орбита съответно 10 450 и 4540 кг товари срещу 54 млн. долара. За тази ракета бе разработен космически кораб с названието Dragon.
Мъск далеч не е единственият ентусиаст, комуто е хрумнала идеята за частна астронавтика. Въпреки това неговите ракети SpaceX вече летят, а през тази година Международната космическа станция ще приеме първия Dragon. Друг е въпросът защо тъкмо Мъск успява да реализира проектите си. Първо, защото за разлика от дипломираните генерални директори, той е не само мениджър, но и инженер, по-точно човек, който умее да създава нещо от нищото. И второ, защото изповядва в бизнеса същия подход, който някога Наполеон е прилагал в битките си – да използва в начинанието си всички сили, с които разполага, и тогава победата е гарантирана.
Акумулатори вместо нефт
nbsp;
Вероятно земната фирма на Елън Мъск – Tesla Motors – изглежда по-малко ефектно. Но и тя постига резултати, които я поставят на едно равнище с компаниите на Даймлер, Майбах или Форд.
През 2003-а предприемачът възлага на Tesla Motors да създаде електромобилна технология, която да даде възможности, ако не за пълен отказ от бензина, поне до намаляване на потреблението му в транспорта до минимум. По онова време тази цел изглежда много по-утопична от частната астронавтика. Нито една сериозна автомобилна компания не произвежда серийни електромобили, а проектите на екоентусиастите или се провалят, или раждат малки, непрактични и немощни превозни средства. От търговска гледна точка ценността им се равнява на нула.
Мъск отново рискува да тръгне срещу течението и предлага революционно различен подход. Вместо унилите електромобилчета той предлага мощен спортен кар, задвижван с литиево-йонни батерии. Няколко години по-късно Toyota и Mersedes купуват разработения Tesla Motors батериен блок за своите електромобилни проекти.
В този период Мъск проявява още едно свое качество на мениджър – способността да изхвърля безжалостно зад борда всички, които по някакви причини пречат на проектите му. Отначало изпълнителен директор на Tesla Motors е Мартин Еберхард – харизматична личност и запален привърженик на електромобилите, който през първите години е лице и душа на компанията. После обаче допуска стратегическа грешка – неговата концепция за трансмисия за Tesla Roadster се оказва неефективна и производството на автомобилите се отлага за повече от година. Мъск уволнява Еберхард и още няколко бащи-основатели, без да му мигне окото, а след известно време поема лично кормилото на компанията. Отстраненият директор подава иск срещу него, но спорът се решава извън съдебната зала, при това толкова ефективно, че подробности за конфликта почти не стигат до широката публика.
През 2008-а спортният Tesla Roadster става първият електромобил на пазара, който се произвежда серийно. Количеството е ограничено – за три години са продадени само около 2 хил. коли, а сега производството им е прекратено. Tesla Motors обаче е готова с два нови автомобила. През тази година започват продажбите на седемместния седан премиум-клас Tesla Model S. Той може да измине с едно зареждане от 260 до 480 км, в зависимост от мощността на батериите. За онези, които искат да стигнат по-далеч, Tesla изгражда около основните пътните артерии на САЩ мрежа от бързи станции за зареждане, които могат да напълнят батерията до 80% само за 45 минути.
На 9 февруари Мъск представи лично третия модел на Tesla Motors – кросроувъра Model X. Той също побира седем пътници и използва същите батерии като Model S. Основната дизайнерска характеристика на автомобила са отварящите се нагоре задни врати, т. нар. крила на сокол.
Преди Tesla Motors никой не се е занимаваше с електромобили, а днес всички автомобилни концерни, без изключение, или вече произвеждат коли на батерии, или възнамеряват да го направят в най-близко бъдеще. И заслугата за това е на Алън Мъск. Той обаче едва ли ще се ограничи с електромобилите и космоса. Мъск е само на 40 години и не планира да се оттегли в заслужена почивка. А и идеите, които един предприемчив и талантлив милиардер може да реализира, са предостатъчно.
