Актуализираната Национална програма за реформи (2012-2020 г.) май е пренаписана набързо, колкото да отчетем дейност пред Евросъюза и поне на хартия да изпълним съветите и препоръките му. Подобно заключение не може да не хрумне на всеки, участвал в т. нар. публичен дебат около приемането на стратегическия за националното ни развитие през следващите осем години документ. Обсъждане на текстове в Министерския съвет на практика нямаше. Едни заместник-министри издекламираха колко държавни пари са похарчили ведомствата им досега и колко ще бъдат потрошени в бъдеще. Те успяха да нахвърлят имената на оперативни програми, концепции, мерки, безразборно подбрани цифри и си заминаха.
Дебат не се състоя, защото държавните функционери се оказаха прекалено заети и не успяха да отделят от безценното си време, за да отговарят на присъстващите. Така подготвените смислени въпроси увиснаха във въздуха, а концепцията си остана ясна само за съставилите я. Върхът на фарса бе питане към заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева за противоречие в срока за изпълнение на част от мерките, на което тя отвърна, че е допусната печатна грешка, предизвиквайки искрен смях в залата. И ако 2015-а с коректор лесно може да се преправи на 2020 г., то дано скоро не се окаже, че цялата стратегия е печатна грешка. В нея липсват аналитичност, конкретика за досегашното и бъдещо финансиране по отделните програми, както и адекватен отчет за (не)постигнатите резултати.
Напълно резонно икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев отбеляза, че в националната програма са разписани
огромна част от разходните политики
nbsp;
на администрацията, а структурни реформи с дългосрочно действие почти не са заложени. Той изтъкна, че не е ясно, как ще се постигне по-гъвкав пазар на труда, допълвайки, че никъде в програмата не се споменава Кодексът на труда и не се прави връзка между бедността и заетостта.
Като цяло в документа са посочени приоритетните области от икономическата политика, които ще допринесат в най-голяма степен за повишаването на жизнения ни стандарт. Това са инфраструктурата, конкурентоспособната младеж, по-добрата бизнес среда и по-голямото доверие в държавните институции. От своя страна те би следвало да бъдат осъществени с целенасочени действия за подобряване ефективността на публичните разходи, осигуряване на институционална и финансова подкрепа за предприятията и намаляване на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото – младежите, нискоквалифицираните , обезкуражените лица и възрастните хора.
Именно изпълнението на най-важните мерки за подобряване стандарта на живот дотук сериозно куца. При все че по тях вече са налети стотици милиони левове, ефектът е почти нулев, без видими тенденции за обрат на статуквото. Пазар на труда реално няма, нивото на безработица се повишава, социалното подпомагане и включване съвсем не отговарят на обществените нужди.
Смущаващо е, че правителствените експерти отчитат едва ли не като успех факта, че безработните през 2011-а са се увеличавали с по-бавен темп спрямо предишните години. Рекордните 380 хил. българи, изхвърлени от пазара на труда, и повишението на безработицата сред икономически активните (на възраст между 15 и 64 г.) с 67 хиляди души е обяснено лаконично със спада в сектора на услугите и пониженото вътрешно търсене. Пазарът на труда през 2012-а щял да се стабилизира около нивата от 2011-а, което съвсем не изглежда като стабилизация. По-същественото подобрение се очаква от догодина, когато повишеното вътрешно търсене и инвестиционната активност ще се отразят като нарастване на заетостта. В текстовете удобно не е упоменато на какво отгоре (и от кой непоправим оптимист) се очаква вътрешното потребление да се повиши. Предстои скок в цените на парно, ток, горива и вода, след които неминуемо ще последва и рязко покачване на цените на най-употребяваните стоки и услуги. Което по елементарна икономическа логика означава свиване на потреблението, след като е заложено, че заплатите ще останат на сегашните си нива.
За бум на инвестиционната активност пък е направо кощунствено да се говори. Преките чуждестранни вложения в икономиката ни за януари 2012-а (44 млн. евро)
са намалели с над 400%
nbsp;
спрямо същия месец на миналата година. Българите напоследък инвестират само в банковите си сметки и в недвижими имоти. И ако това са двата икономически лоста, с които ще свалим безработицата до 9.8% през 2015-а, тежко ни и горко. Далеч по-вероятна е мрачната перспектива нивото на незаетите съвсем скоро да удари 20-те процента. А националната цел за намаляване броя на живеещите в бедност с 260 хил. души, анонсирана от заместник социалния министър Зорница Русинова, вероятно ще бъде постигната, но в посока увеличение.
Хилядите освободени работници от малки и средни фирми през 2011-а май са попаднали в графа процес на оптимизиране на дейността и дори излиза, че се е случило нещо положително, след като бизнесът е отчел нарастване на производителността на труда с над 6 процента. Просто защото по-малко хора са извършвали едни и същи дейности. Правителството изтъква, че целта му е
да повиши производителността на труда
nbsp;
в дългосрочен план, за да стане икономиката ни по-конкурентоспособна и да се вдигнат заплатите, но е пропуснало да отбележи, че това ще става, като се намаляват работещите.
Необяснимо е, че в изпълнение на Националния план за действие по заетостта през 2011-а в програми, мерки и обучения са били включени общо над 50 хил. души, от държавния бюджет са похарчени над 30.7 млн. евро, а безработицата достигна най-високите си нива. Индиректно признание за провала на социалната политика на правителството се съдържа в променения регламент за участие в програма От социални помощи към осигуряване на заетост, насочена към интеграция на продължително безработните. Вече се изисква поне 70% от включените в нея да не са работили по програмата от началото на предишната година. Тоест досега са били субсидирани предимно едни и същи хора. За 2012-а са осигурени 9 млн. евро за осигуряване на временна работа на 5400 души, които впоследствие вероятно ще се върнат в бюрата по труда и ще бъдат включени в друга от многобройните схеми.
Като цяло мерките, касаещи пазара на труда, модернизирането на институциите, удължаването на трудовата заетост и пътеките за интегриране на хора в неравностойно положение, досега са глътнали над 95 млн. евро. До 2015 г. предстои да бъдат похарчени още над 300 млн. евро. Дано поне управляващите установят къде ще потъне огромната сума.
