Същински ренесанс преживяват напоследък временните парламентарни комисии. Както е известно, създаването им обикновено следва ситуации, в които тежък проблем или гореща тема са надвиснали в публичното пространство, а политиците (управляващи и опозиция) не могат да се справят с него. Последните формирани временни комисии обаче са подчертано мотивирани не да търсят истината или да решават проблеми, а да трупат политически дивиденти и да омаскаряват съперници, злословят наблюдатели от парламентарните кулоари. И комисията за цените на лекарствата, и тази за разследване на дейността на Първанов – Марин, както и двете комисии за полицейското насилие – официалната и алтернативната – влизат в това описание.
От началото на мандата на 41-вото Народно събрание са били създадени 10 временни комисии при общо 17 постоянни. Техните членове получават за участието си до 5% добавка към заплатата си при 15 % в постоянните комисии. Разбира се, нормално е всеки труд да се заплаща, похвално е и депутатите или други членове да разследват и проучват казуси. Въпросът обаче е наистина в тях да се върши работа, а не да служат като инструмент за натиск и пазарлъци.
Нека създаването на комисии да започне сега!
nbsp;
Голямото роене започна след случаите с отвличането и убийството на Мирослава и самоубийството на заподозрения за това Стойчо Стоев. През февруари в ситуация на повишена медийна критичност към действията на МВР управляващите приеха формирането на комисия, която да разследва дали е имало полицейско насилие при няколко нашумели случая. Тогава парламентът гласува тя да бъде на квотен, а не на паритетен принцип. С мотива, че така ГЕРБ ще проверява самата себе си, опозицията отказа да участва в нея. В момента тя се състои от шестима депутати от управляващите и независимия Димитър Колев. Синята коалиция, Коалиция за България, Атака и ДПС пък се събраха в алтернативна комисия, която разследва основно обстоятелствата около самоубийството на Стоев в Перник.
Опозиционните партии обаче нямат нищо против да участват на квотен принцип в последните две появили се временни комисии – за цената на лекарствата и за скандала Хохегер. Първата донякъде беше създадена от управляващите като реверанс и от уважение към темата, станала медийно известна. Според предложението за формирането й тя трябваше да проучи действията и бездействията на управляващите за цените на медикаментите, но в крайна сметка парламентът прие по-широкото определение за причините за повишаването на цените. В комисията Хохегер на същия принцип освен управляващите имат участие и по двама представители на Коалиция за България и ДПС, по един от Атака, Синята коалиция и РЗС.
Поглед отблизо
nbsp;
Шестима депутати са за, нула – против и нула – въздържали се. Така протече гласуване през седмицата в комисията, която разследва дейността на Георги Първанов и Ангел Марин за помилването, опрощаването на дългове и даване на гражданство от предишната президентска администрация. Председател й е Яне Янев, който отново намери път към прожекторите и административните екстри, заместник му е Йордан Бакалов от СДС, а останалите шестима членове са все депутати от ГЕРБ. Какво всъщност може да постигне тя освен да дискредитира червените политически противници на ГЕРБ? Пред в. БАНКЕРЪ Янев обясни, че сред резултатите, които се очаква комисията да постигне, са подобряване на съществуващото законодателство, както и създаването на ново такова. Щял да бъде направен и анализ на нормативната уредба, както и хармонизирането й в съзвучие с тази в останалите членки на ЕС. Взаимодействието на институциите, занимаващи се с помилване, опрощаване и даване на гражданство, ще бъде регулирано, анонсира той, а институциите ще бъдат сезирани за корупцията.
Изборът на Янев, който претърпя забележителна метаморфоза и от шумен враг на управляващите се превърна в техен най-верен съюзник, за председател е крайно необичаен. Той повдига въпроса дали от мнозинството изобщо са вложили някакъв сериозен смисъл при създаването на комисията.
Струва си да се отбележи странното поведение във временните парламентарни комисии на Синята коалиция. Тя участва в Анти-Първанов, където разследва заедно с управляващите бившия президент. В алтернативната комисия за полицейското насилие пък е рамо до рамо с БСП, Атака и ДПС. В комисията Хохегер сините разкриват истината за пиар скандала на Станишев, с чиято партия са се обединили да хвърлят светлина върху самоубийството в Перник. Получава се странно навързване, при което десницата разобличава политическите си противници – управляващи и опозиция, обединявайки се и с едните, и с другите във временните комисии.
По света и у нас
nbsp;
Една друга комисия преди повече от 20 години е имала за цел да проучи задграничните дружества, създадени от комунистическия режим. На 21 март 1991 г. кабинетът на Димитър Попов създава правителствен орган начело с Димитър Луджев, който да разследва изнесените от България средства чрез подобни фирми. Оттук нататък темата се развива по начин, подобен на начина, по който се решават много от важните въпроси за страната. Комисията събира повече от интересни и показателни факти за предполагаемото източване и натрупване на капитали. Част от тях стават публично достояние, а друга част се превръща във вдъхновител на градски легенди. После венецът на работата на всяка една комисия в България – докладът, бива засекретен. През годините темата никога не е преставала да бъде актуална, а повече от десетилетие по-късно – през 2004 г., парламентът възлага на правителството отново да създаде междуведомствена комисия по същия въпрос. Само две години по-рано подобно искане е било отхвърлено. Защо мнозинството на НДСВ е решило да подкрепи решението този път ли? Тайната е в тайминга. Колкото по-близо са изборите, толкова по-важни стават комисиите. Специално тази е можела да разкрие неудобни тайни от историята на основния съперник за властта за жълтата партия – БСП.
Резултатът днес е, че по случая е хвърлена определена светлина, интересуващите се от казуса имат достъп до повече информация, но реални последици за държавата или за виновните – като връщане на присвоени пари или присъди, няма. Първият въпрос, зададен на Бойко Борисов по време на парламентарен контрол през 2009 г., пак е по същата тема. Министър-председателят уверява, че ще настоява прокуратурата да се занимае със случая. Обвинението обаче вече е направило проверката си още през 1992 година. Това е българската институционална въртележка, в която важните въпроси се търкалят, докато не се обезсмислят, а комисиите – парламентарни, правителствени или междуведомствени – са важни колелца в нея. И за съжаление няма много признаци, че от дейността на настоящите временни комисии ще произлезе по-различен резултат.
Малко по-друга е ситуацията в Германия. Там през 1990 г. се създава комисия, която се занимава с укритите пари от бившата комунистическа партия. Тя просъществува до 2006 г. и за 16 години работа в държавната хазна са върнати 1.6 млрд. евро. При посещението си в България преди две години бившият й председател Кристиян фон Хамерщайн обаче спомена, че резултатите от опитите и на неговата страна да си върне парите, изтекли в чужбина, са били разочароващи. Е, германците поне са се опитали.
Последователност ала ГЕРБ
nbsp;
Управляващите са изключително упорити в проверките на партийния враг. Малко след встъпването в длъжност на правителството парламентът гласува известната като Анти-Станишев комисия, която проверяваше разходите, назначенията и сделките в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев. В него четем следното описание на разглеждания период: Ситуацията обаче се променя драстично още от месец октомври 2008 г., когато започва сериозно забавяне в приходите поради свиването във външната търговия и свитите приходи от ДДС от внос. Това са първите сериозни сигнали за предстоящото драстично влошаване на приходите през последните месеци на 2008 г. и цялата 2009 година. Тези сигнали обаче са пренебрегнати и правителството на тройната коалиция през месеците ноември и декември 2008 г. успява ударно да похарчи огромен ресурс само за два месеца. Това харчене стопи фискалния резерв с близо 30% – от рекордните 12.1 млрд. лв. към 31.10.2008 г. на 8.4 млрд. лв. към края на годината, пише в доклада.
Е, в момента резервът е 4,3 млрд. лева. Дали през 2013 г. няма да има нова временна комисия, която да разследва това правителство за икономическата му политика и за стопяването на фискалния резерв? И кой ли след пет или десет години ще бъде новият Яне Янев, който ще проучва дали президентът Плевнелиев не е нарушил законите с указите, които е издавал?
