Ето че след дълга пауза страната ни отново попадна във фокуса на всички европейски и световни медии. Този път с отказа си да строи АЕЦ Белене.

Взехме решение да прекратим проекта Белене и съответно да доплатим на Русия първия реактор, за който дължим още около 140 млн. лева. Това се налага, защото при цена на проекта около 6 млрд. евро и с кредитния ресурс, който ни се предлага с лихва между 10 и 12%, за шест години общата стойност на тази централа става някъде около 20 млрд. лева. Ние нямаме възможност да ги платим, а и да задължим държавата да изплаща подобна мощност поколения наред. Няма как да стане. В същото време целият ядрен риск, ако нещо се случи там на този земетръсен разлом на Вранча, остава за сметка на България. Вие видяхте Япония – втората по сила икономика в света буквално рухна и не може да понесе удара (бел. ред. – от катастрофата в АЕЦ Фукушима) . Какво остава за една България, която ще се изтрие от картата на света, мотивира се в сряда (28 март) в парламента министър-председателят Бойко Борисов.

Малко по-рано същия ден

решението за отказа

от АЕЦ Белене бе документално оформено от кабинета с отмяна на решение №259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект Ядрена централа на площадка Белене като обект с национално значение, на решение №260 за изграждане на ядрена централа на площадка Белене и на решението по т. 57 от протокол №17 от заседанието на правителството от 29 април 2004-а. И за да се бетонира цялата работа, в четвъртък (29 март) Народното събрание гласува решение за прекратяването на строеж в Белене.

На пръв поглед формално всичко е уредено. Излизането от подобен проект обаче съвсем

не е толкова проста задача

nbsp;

Още повече че именно чрез АЕЦ Белене Русия възнамеряваше да направи уникален пробив, като за пръв път достави и монтира свой ядрен реактор в държава от Европейския съюз. Нещо, с което Брюксел не бе особено съгласен, а и Вашингтон.

Наред с това страната ни е подписала редица обвързващи документи. Освен споразумението от 29 ноември 2006-а между НЕК ЕАД и ЗАО Атомстройекспорт, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство още преди техническият проект за Белене да бъде одобрен от Агенцията за ядрено регулиране, са сключени редица допълнителни анекси, някои от които включват поръчка и изработване на оборудване с дълъг цикъл на производство за новата атомна централа като реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация…

Всичко това поставя България в много деликатна ситуация, тъй като попада под ударите на международното търговско право и срещу нея могат да бъдат заведени солидни искове, коментираха за БАНКЕРЪ юристи, запознати с материята. Още в началото на мандата на сегашната власт през 2009 г. тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков изчисли, че при спиране на проекта ще трябва да платим на Атомстройекспорт компенсации за около 800 млн. евро. Сега със сложната мисия да преговаря с руснаците за избягването на съдебните дела и плащането на тези огромни суми бе натоварен новият енергиен министър Делян Добрев, който обаче няма почти никакъв опит в подобни разговори, за разлика от обиграната руска дипломация.

Нещата стават още по-сложни, тъй като с отказа си от Белене вече реално се оказваме в епицентъра на

голямата геополитическа игра

между САЩ и Русия. Само преди няколко месеца управляващите гласуваха мораториум за забраната на проучванията за добив на шистов газ в Североизточна България, които трябваше да прави американската компания Шеврон. Ход, който определено имаше за цел да натрупаме точки пред руснаците, които да използваме при отказа си от АЕЦ Белене. Неслучайно след телефонния разговор с Владимир Путин и в изказванията си през тази седмица премиерът Борисов няколкократно акцентира върху дълбоките дружески отношения с Русия. Искрено се надявам – отбеляза той – президентът Путин да удържи думата си, че ние ще се разделим дружески по този проект. Явно обаче и самият Борисов изпитва съмнения, че тези аргументи ще се окажат достатъчно стабилни в Москва и за руснаците бяха пуснати още два бонуса. Първият е решението на кабинета да монтира поръчания за Белене реактор като седми блок на площадката на АЕЦ Козлодуй.

Защо седми реактор на Козлодуй? Защото пети и шести реактор са руски от второ поколение, а този е две плюс. По този начин там ще е изцяло руска централата. Паралелно имаме и изградена електропреносна система, която за АЕЦ Белене ще струва още 1 млрд. лв. допълнително, изтъкна пред медиите министър-председателят.

Някак си между другото бе вметнато, че

реакторът ще е хибриден

– с диверсифицирано гориво и турбина. По-късно енергийният министър Добрев обясни, че с минимални модификации на руския модел можело да се използва гориво, различно от руското.

Другата опция, който предлагаме на руснаците, е изграждането на паро-газова централа на площадката в Белене. Това все още е идея – нека добре да я обмислим и тогава да коментираме. Но тя съвсем не е лоша, защото подобна централа, от една страна, ще балансира концентрацията на мощности от възобновяеми енергийни източници в Североизточна България и ще допринесе за по-голяма сигурност на енергийната ни система. А от друга, ще създаде и икономическа активност в региона, тъй като хората там се надяваха на един голям проект, коментира Добрев пред репортер на в.БАНКЕРЪ.

При сегашното положение горивото за захранването на газова централа може да дойде единствено от Газпром и е логично компанията да прояви интерес към тези намерения. В същото време обаче управляващите са категорични, че в едно такова начинание държавата няма да се ангажира с изкупуването на тока чрез дългосрочни договори и на преференциални цени.

Проблемът с газовите централи е, че цената на произведената от тях електроенергия е неконкурентна. При сегашните цени, по които купуваме природен газ от Газпром, цената на произведената електроенергия ще е над 130 лв. за мегават час, посочи бившият енергиен министър Трайчо Трайков.

Какво излиза на практика? Хем предлагаме варианти да компенсираме Русия за спрения ядрен проект, хем със седми реактор на АЕЦ Козлодуй и с изграждането на паро-газова централа си

оставяме отворена вратичка

nbsp;

за да можем спокойно да се измъкнем от тези полуангажименти, които освен това са доста разтегливи във времето.

По всичко личи, че правителството отдавна се с подготвяло за отказа от Белене и многократните отлагания досега са били само за да се опитаме да намалим до минимум неблагоприятните последици, които може да има за нас този ход (факт, който признава и премиерът Борисов, съдейки по стенограмата на правителственото заседание през тази седмица). Същата тактика впрочем бе използвана и за излизането ни от другия голям българо-руски проект – нефтопровода Бургас – Александруполис.

Съвсем съзнателно и решението за отказа от АЕЦ Белене бе взето без дебат в парламента, какъвто бе обещан, за да се запознаят депутатите с изводите от анализа на консултанта по проекта -британската банка HSBC. Тя трябваше да каже рентабилен ли е той, на каква цена ще е произвежданата енергия и има ли пазар за нея. Изводите й засега остават неизвестни за широката публика, макар вече да е ясно, че управляващите са разполагали с предварителен вариант на консултанта. А окончателеният анализ може и никога да не видим. Нищо че платихме за работата на HSBC близо 3 млн. лева.

Реално, най-сериозният ни коз остава газопроводът Южен поток – последният проект от т. нар. Голям шлем в енергетиката, за който преди години се договориха Владимир Путин и експрезидентът Георги Първанов. Кабинетът даде да се разбере, че го подкрепя напълно и е склонен да се пристъпи възможно най-бързо към неговата реализация. Доколко обаче сме си оплели кошницата, която от доста време стои все разплетена?

nbsp;

nbsp;

Позиции:

Росен Плевнелиев – президент на България:

Сега страната ни ще има достатъчно аргументи, за да се бори за удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ Козлодуй, а вие знаете, че оттам произвеждаме най-евтиния ток. От гледна точка на финансите, аз мисля, че правителството тепърва ще сложи всички свои анализи на масата. Доставеното оборудване ще се премести на базата на нов диверсифициран проект, като VII блок на АЕЦ Козлодуй, което ще подпре стратегически най-важната ядрена площадка на България.

Отношенията между България и Русия в продължение на стотици години са градени в един изключително добър, позитивен, приятелски и бих казал братски дух. Те са не само и единствено АЕЦ Белене. Искаме да говорим за износ на земеделска продукция, за руските туристи, за инвестиции в двете посоки.

Трайчо Трайков – бивш министър на икономиката и енергетиката:

Поздравявам правителството и министър-председателя за това решение. Нещата до момента, когато аз бях в кабинета, не изглеждаха много добре. Какво се е случило от моята оставка насам, не мога да гадая, но очевидно са се случили неща, които са наклонили везните в посока на това решение. В този смисъл си мисля, че всички усилия са си заслужавали. Има начин как от цялата тази ситуация България да излезе с полза. Има начин и всичко да се обърка.

Румен Овчаров, БСП:

Днешното решение на правителството е грубоват байганьовски тарикатлък на човек, който се опитва да направи доволни всички с едно решение. Премиерът се опитва да удовлетвори руската страна, американските претенции и населението в Северозападна България, което се надява на работни места. Русия няма да се съгласи да строи газова централа, тъй като токът при нея ще е 6-7 пъти по-скъп от АЕЦ и няма как реакторът да бъде монтиран в Козлодуй по технически причини. Американците също няма как да са доволни, след като няма да има Набуко и съответно никаква диверсификация на руския газ. Ставаме тотално зависими от руските газови доставки. Ще си изядем боя, солта, и ще си платим накрая за АЕЦ Белене.

Иван Костов – съпредседател на Синята коалиция:

Аз съвсем убедено разбирам, че проектът Белене не беше реализиран, защото той е нереализируем. Той е ненужен на България. Решението през 2002 г. на Симеон Сакскобургготски не държеше сметка за макроикономическите условия в страната, базирано беше на фалшива прогноза за бъдещата консумация на електроенергия. България произвежда 5300 киловатчаса на човек от населението, Италия – 5100, а Дания – 6200 киловатчаса. Бъдещето е ние с тези днешни 5300 киловатчаса да произведем италианския брутен вътрешен продукт на човек. С този проект се постъпи изключително некоректно. Тези, които го стартираха, нямаха намерение да го реализират докрай. Не извършиха предпроектно проучване преди него. Не сме видели нито едно число, което да показва как ще се построи, как тази централа ще бъде ефективна.

Сергей Станишев – председател на Коалиция за България:

Решението за АЕЦ Белене е едно от фаталните решения за това правителство, за България, за българските данъкоплатци и за българската атомна енергетика. Цената за него ще платят българските данъкоплатци с по-високи цени на електроенергията. Очевидно е, че Русия е защитила своите интереси, при това по добър начин за тях. Къде е българският интерес? Той не е защитен в това решение, от самото начало проектът Белене бе замислен с ясна концепция за българския държавен контрол.

Мартин Димитров – съпредседател на Синята коалиция:

Инвестиционният интерес ще бъде тест дали ще има газова централа на мястото на АЕЦ Белене. Вече има изградена площадка -ролята на държавата е да я продаде и който я купи на собствен риск, да строи на нея, каквото пожелае. Проектът Белене, който щеше да съсипе българската икономика, който щеше да произвежда скъп ток, вече е спрян и това е най-важното за нас.

Симеон Сакскобургготски – премиер на България в периода 2001-2005 г.

Аз, поне като премиер, считах, че беше положително за страната, гледайки, да кажем, за 2025 или 30-а, да си имаме още един допълнителен реактор. Това е въпрос към експерти и хора, които наистина са запознати с енергетиката.