Дълговете на българските болници продължават да нарастват и вече са достигнали 378 млн. лева. От тях около 70 млн. лв. са просрочени, съобщи здравният министър Десислава Атанасова. Според нея това са задължения, трупани в годините назад, а не по време на мандата на правителството на ГЕРБ. Причините са комплексни и една от тях са мениджърските екипи и лошото управление, каза министърът. Данните обаче показват, че 75 млн. лв. са именно нови дългове, които лечебниците са акумулирали през последните 6 месеца.
През септември 2011-а бившият ресорен министър д-р Стефан Константинов извади статистика, според която дефицитът на болниците бе само 303 млн. лв., от които 243.3 млн. лв. бяха в пасива на държавните заведения (53.3 млн. лв. просрочени), а останалите тежаха на бюджетите на общинските болници.
Атанасова отбеляза, че до 30 юни ще се проведат общите събрания на ръководствата на лечебните заведения. Министерството на здравеопазването като принципал на повечето иска оздравителни планове, като е възможно и да бъдат сменяни директори. Министърът каза още, че дори в условията на криза има болници, в които много добре се управляват парите, и даде за пример варненската Света Ана, отделила 300 хил. лв. собствени средства за обновяване на отделението по ортопедия и травматология.
От друга страна, имало огромен брой неосигурени хора, които търсят медицинска помощ и лечебните заведения им я оказват, след което дълговете се трупат върху сметките им. В по-голямата си част това са университетски и областни болници, приемащи най-тежката и сложна диагностика и лечение, заедно със спешна помощ. Атанасова отново посочи, че трябвало да се помисли за по-адекватни мерки срещу неосигурените пациенти, защото санкциите, предвидени в Закона за здравното осигуряване, не работели.
nbsp;
