В САЩ продадоха на аукцион цяло градче. Бъфорд, който се намира в щата Уайоминг, беше купен за 900 хил. долара от гражданин на Виетнам, пожелал да запази анонимност. За тази сума купувачът получи бензиностанция, магазинче, пощенски пункт, пустееща училищна сграда, построена през 1905-а, гараж, барака, къща с три спални и около 4 хектара земя. Какво ще прави новият собственик с имота си все още не е ясно. Още повече че след търга градът ще стане безлюден – неговият единствен обитател ще напусне местожителството си.
Съдбовният кръг се затвори по твърде забавен начин – коментира събитието единственият жител на Бъфорд – Дон Самънс, който през 1968-1969, в разгара на войната във Виетнам, е служил там като радист в американската армия. Дон се мести от Калифорния в града джудже през 1980-а заедно с жена си и детето си. Синът му пораснал и се отделил от родителите си. Малкото съседи на семейството също напуснали селището по различни причини. А след неотдавнашната смърт на жена си ветеранът от армията останал сам. След като приключат формалностите около търга, Самънс възнамерява да се премести по-близо до хората и да напише книга за 32-годишния си опит в Бъфорд.
Градчето възниква през 60-те години на ХIХ в. като една от опорните точки на изграждането на Трансконтиненталната железница, свързваща Западното и Източното крайбрежие на САЩ. В пика на развитието си неговото население наброява 2 хил. жители. Когато релсите достигат далече на запад, а Бъфорд престава да бъде железопътна гара, броят на жителите му постепенно започва да намалява. Процесът се ускорява след като новата федерална автомагистрала заобикаля градчето. Въпреки това за Дон Самънс годините, които е прекарал в него, са много щастливи. Той се надява, че и новият собственик ще се радва на това, на което се е радвал самият той – общуването се хората (живеещи около Бъфорд) и уникалността на тукашната природа.
Аукционната компания CheyenneRealEstate отказва да съобщи каквито и да било данни за новия собственик, позовавайки се на изричното му желание. Знае се само, че това е първото му посещение в САЩ и че преди началото на търга е посетил Университета на Уайоминг, който се намира в Ларами.
Макар че в стремежа си да направи по-добра реклама на Бъфорд, Самънс го представя като най-малкия населен пункт в САЩ, това не е точно така. За тази титла има много претенденти. Например Лост Спрингс в същия щат, Хибъртс Гор в Мейн, Ирвингс Локейшън в Ню Хемпшир, Ню Амстердам в Индиана. Същото важи и за Монови в Небраска, с неговата единствена жителка – 77-годишната Елси Ейлър. Тя прекарва по-голямата част от времето си в местната постепенно рушаща се библиотека, където има 5 хил. тома книги. Известно време списъкът на най-слабо населените места в Щатите се оглавяваше от Ут Оул с неговите шест къщи и пълната липса на хора. Но преброяването от 2010-а показа, че там сега са се настанили четири човека. Не е изключено новият собственик на Бъфорд да му вдъхне втори живот. Във всеки случай обитателите на неговите околности, които идват в градчето за продукти, да използват пощата и да обменят новини, вярват в по-доброто бъдеще. Както каза след края на търга фермерът Гери Кроуфорд, живеещ на 8 км от Бъфорд : Надяваме се, че новите съседи ще се окажат приятни хора.
