Вълненията в Гърция не стихват. Страната постепенно се отърсва от поредната 48-часова стачка, проведена на 10 и 11 април. Този път блокади направиха пристанищните работници, недоволни, че правителството либерализира професията им, за да осигури по-голяма конкуренция, респективно да повиши производителността. В резултат бяха анулирани стотици резервации от чужбина за Великденските празници.
Доверието в гръцката политическа класа
е спаднало катастрофално. И двете основни политически сили ще имат проблеми да излъчат подходящи кандидати за изборите, които най-вероятно ще се проведат на 6 май. Гърците масово характеризират политиците като крадци и предатели, чиито корупционни практики са предизвикали финансовия колапс.
Според последното проучване на общественото мнение, публикувано на 7 април, консервативната партия Нова демокрация получава 24% подкрепа, а лявоцентристката ПАСОК – 16 процента. Това прави общо 40%, но е доста под критичните над 50% парламентарна подкрепа, която да гарантира продължаване на процеса на реформите, договорени с официалните кредитори на страната в замяна на втория пакет от спешни заеми за 174 млрд. евро. Следващото правителство ще трябва да одобри съкращение на разходите с нови 11 млрд. евро между 2013-2014-а, защото в противен случай рискува да доведе южната ни съседка до пълен фалит в рамките на няколко месеца.
Досега временният коалиционен кабинет на Лукас Пападимос успя да свали разходите с 3.3 млрд. евро, като оряза пенсиите и заплатите на държавните чиновници с 25% (а някои и до 40%), безработицата скочи над 20%, а БВП на страната се очаква да се свие с нови 5% през тази година. Същевременно Пападимос се опитва да опази депутатите от популистки поправки на приети закони, целящи да привлекат повече гласове с риск да провалят досегашните постижения на правителството. Една от тях вече бе отхвърлена от министъра на транспорта Макис Воридис. С нея се искаше собствениците на камиони да бъдат изключени от обсега на действие на приетия в края на март (със седем месеца закъснение) закон за либерализация на превозите, за който отдавна настояваха туроператори и пътнически агенции. Друга поправка, подкрепена от няколко леви депутати, призоваваше за по-леки условия за погасяване на просрочените банкови заеми от дребни длъжници.
В тази напрегната обстановка висш представител на гръцкото финансово министерство коментира, че ако Атина не успее да овладее публичните си финанси през следващите седмици, тя ще трябва да направи нови съкращения на разходите през юни (до 3.5 млрд. евро) извън допълнителните около 11 млрд. евро. Това се налага от спада на бюджетните приходи (оценяван на около 1 млрд. евро) от началото на годината, както и заради обещаните Великденски надбавки за всички пенсии, за чиновническите заплати и помощите за безработни. Гръцките медии са пълни с информации, че минималното трудово възнаграждение, което вече бе понижено до малко под 500 евро на месец, може да слезе още по-надолу.
Че Гърция отдавна е фалирала, го знаят вече и децата. Холандският ученик Юре Херманс смята, че страната трябва да напусне еврозоната, да въведе наново драхмата и да наложи солени глоби на онези, които откажат да работят с новата валута. Той предлага гърците да бъдат принудени да използват валутна машина, за да обърнат своите евро в драхми. След това с получените евро правителството да плати деноминираните си в единната европейска валута задължения.
Някои граждани и компании могат да откажат новите драхми, защото те ще се обезценят драматично, пише в проекта си Херманс. И предлага всички, които се опитват да укрият еврата си, да бъдат наказани с равни или двойно по-високи глоби от цялата скрита сума. По този начин всички гърци щели да занесат своите евробанкноти и монети в гръцките банки и правителството на страната щяло да успее да изплати всичките си дългове, оптимистично е момчето. А когато страната се разплати с кредиторите си, тя би могла отново да влезе в еврозоната.
Любопитна подробност е, че малкият холандец е илюстрирал разсъжденията си с пица (бел. ред. – точно както и българският финансов министър Симеон Дянков), за да ги направи по-ясни.
С тези предложения 11-годишното момче кандидатства за наградата по икономика Улфсън (Wolfson Economics Prize). Тя е втората по размер парична награда (250 хил. брит. паунда) след Нобеловата, присъждана на икономист. Спонсорира се от благотворителния фонд на Чарлз Уълфсън и се управлява от независимия институт от Лондон Policy Exchange.
Тазгодишната награда Улфсън ще отиде в лицето, предложило най-рационалното решение на въпроса: Ако страна членка напусне европейския икономически и паричен съюз, какъв ще е най-добрият начин за управление на икономическия процес, за да се осигури най-здравата основа за бъдещ растеж и просперитет на сегашните членове?
Покани за участие са били разпратени на 200 водещи университета от целия свят, на 350 международни икономисти, на 220 глобални финансови институции (включително хеджингови фондове и банки) и на над 100 института за проучвания (включително от Китай, САЩ, Европейския съюз и Великобритания).
Краткият списък от петимата (от общо 425) участници, допуснати до финалния кръг, бе публикуван на 3 април. Това са Роджър Бутъл и неговият екип от консултантската компания Кепитъл икъномикс, частният инвеститор Кати Додс, Йенс Нордвиг и Ник Файроози от Номура сикюритис, Нийл Рекърд от Рекърд кърънси мениджмънт и Джонатан Тепър – главен редактор на Варайънт пърсепшън. До 29 май те трябва да развият и изпратят предложенията си. Всеки, достигнал до тази фаза, има гарантирани по 10 хил. паунда от наградата. Победителят ще бъде обявен на 5 юли.
Холандският ученик Херманс обаче вече получи ваучер за 100 евро, с които да си купи подарък, задето се вълнува от проблемите на Гърция. В телефонно интервю за агенция Блумбърг детето е казало, че страната все още има прекалено много дългове и че трябва да се намери решение за нея.
Еврозоната като яйчен белтък и жълтък
Изключително интересно е предложението на Кати Додс, която преди да стане частен инвеститор, е работила в лондонското Сити. Тя го е нарекла NEWNEY подход към разделяне на еврозоната.
За да обясни идеята си, Додс използва аналогията с белтъка и жълтъка на яйцето. Тя би разделила еврорегиона на две (или повече )части. Една или повече държави от общността, които не могат да останат в нея, биха могли да образуват нова група (жълтък) с друга парична политика и своя централна банка, която да им позволи да възвърнат конкурентната си мощ. Това формирование ще използва нова валута – New Euro – Yolk (жълтък) илиNEY. Останалите държави ще имат своя валута – New Euro – White (белтък) или NEW.
Равнопоставеното третиране
на всички страни от еврозоната може да бъде постигнато от централните банки, които да обменят всяко съществуващо евро срещу фиксирана комбинация от двете нови валути. Примерно едно сегашно евро може да бъде сменено за 0.8 NEWsи 0.2NEYs.
Тъй като двете парични единици стават официални средства за разплащане, би било възможно да се определи цената на старото евро, деноминирана във всяка от двете му нови разновидности. След това автоматично ще се трансформират и стойностите на активите, пасивите и контрактите в сегашното евро.
Едно от предимствата на подхода на Додс е, че при него съществува по-малка опасност от отлив на капитали от периферията към център на еврозоната. Додс предлага също нови евроединици да започнат да се търгуват при обменни нива, близки до текущите стойности на еврото, а пазарните сили да определят реалната им оценка в бъдеще.
Водещият икономически коментатор на Файненшъл таймс
Волфганг Мюнхау разкритикува
с необичайно остри думи тазгодишния въпрос, формулиран от комитета на Wolfson Economics Prize. В статия, публикувана на 8 април, той припомни, че често е посочвал макроикономическата неграмотност на сътворената от еврозоната икономическа политика. И заявява, че още по-дразнеща е политическата и правна необразованост на икономистите, които се занимават с въпросите на еврорегиона.
По същество тезата на Мюнхау се гради върху факта, че в Лисабонския договор няма предвиден правен начин за отделяне от еврото. И това може да стане или чрез промяната му, или ако съответната страна напусне целия Европейски съюз. Която и опция обаче да бъде използвана, икономическият процес не може да бъде управляван, какъвто е текстът на въпроса на Улфсън.
Мюнхау не вижда ситуация, при която отпадането на някоя страна членка на еврозоната да бъде ефективно и доброволно договорено. И смята, че единственият резултат от тазгодишната награда Улфсън е да затвърди интелектуалната немощ на макроикономистите в този дебат.
nbsp;
На 9 април гръцката статистическа агенция Elstat (Hellenic Statistical Authority) съобщи, че февруарският индустриален продукт е намалял с 8.3% годишно през февруари след 6% понижение през януари и спад от 11.9% през декември. Икономистите не се ангажират с прогнози кога ще започне подем на производството, защото вътрешното потребление продължава да се свива. Благодарение на това инфлацията в страната през март се е охладила до 1.7% годишно срещу 2.1% през февруари въпреки поскъпването на горивата.
В България очакваме тленните останки на 77-годишния гръцки пенсионер Димитрис Хрисула, който се застреля пред сградата на парламента на 4 април. Бившият фармацевт предпочел да сложи край на живота си, вместо да рови в кофите, за да се изхранва. Той поискал тялото му да бъде кремирано у нас, защото този ритуал е забранен от гръцката ортодоксална църква.
