Започна съдебният процес срещу Андерш Брейвик – организатор и изпълнител на двоен терористичен акт, в резултат на който загинаха 77 човека. На втория ден от слушанията обвиняемият произнесе реч, в която заяви, че с действията си се надявал да защити страната от ислямизация и би повторил своите престъпления, ако има такава възможност.
Съдът срещу Андерш Брейвик се превърна в най-шумния процес за последните 50 години, ако не и за цялата най-нова история на Норвегия. В продължение на девет месеца, изминали от 22 юли 2011-а, когато Брейвик взриви бомба в центъра на Осло и организира стрелба в младежкия лагер на Работническата партия на остров Утоя, цялата страна напрегнато се подготвяше за началото на слушанията.
За съдебния процес срещу норвежкия стрелец беше построено специално помещение, което може да побере двеста зрители, оборудвано с бронирани стъкла, които ги отделят от обвиняемия. За пръв път в историята на Норвегия съдебните слушания се предават по националната телевизия. Въпросът доколко прозрачно трябва да е отразяването на процеса срещу терориста, застрелял хладнокръвно 69 младежи, беше обсъждан дълго в медиите. В края на краищата беше решено телевизионните камери да бъдат допуснати в залата, но съдът забрани на репортерите да предават изказването на самия Брейвик, както и речите на свидетелите на защитата. На телевизионните канали пък беше разпоредено да препокриват звука по време на описанията как терористът се е разправил със своите жертви.
Оказа се, че в хода на делото срещу Брейвик се налага да се решават множество съпътстващи проблеми. Доколко е нравствено широкото отразяване на процеса в медиите? Как да се установи дали някой от членовете на съда не е обременен с предразсъдъци по отношение на престъпника? На втория ден от слушанията например се наложи да бъде отстранен съдебният заседател Томас Индреб, който имал непредпазливостта да заяви във Фейсбук, че извършеното от Андерш Брейвик заслужава смъртно наказание. Но най-важният въпрос е – вменяем ли е изобщо Брейвик? На съда са предоставени заключенията на две психиатрични експертизи, едната от които признава терориста за параноичен шизофреник, а другата – за здрав човек.
Колкото и да е парадоксално, съдът ще отдели най-малко време на разглеждане на доказателствата за вината на Брейвик. Подсъдимият призна, че е извършил престъпленията още когато се предаде на полицията с думите аз приключих операцията и съм готов да сваля оръжието. Затова пък Брейвик отказва да се признае за виновен в тероризъм, твърдейки, че действията му са били продиктувани от необходимостта на отвори очите на Европа за заплахата от ислямизация.
След като застана за пръв пред съда, Брейвик поздрави присъстващите с вдигната дясна ръка и заяви, че не признава норвежкото правосъдие, тъй като правителството на страната поддържа идеята за мултикултурализма. Аз признавам извършените деяния, но отказвам да се призная за виновен, – обяви Брейвик. – Действията ми бяха продиктувани от съображения за самоотбрана.
По-късно той получи възможност да разясни позицията си, в случай че мотивацията му изглежда противоречива на някого. За изказването си в съда терористът беше подготвил 25-странична реч, която бе принуден да съкрати до 13 страници, след като стана ясно, че за обръщението на обвиняемия към съда е отреден само половин час. Брейвик не успя да се вмести в това време, речта му бе прекъсната от съдиите, но адвокатите успяха да издействат подзащитният им да прочете и останалите пет страници.
По думите му убийствата били превантивен удар, призван да защити европейците от ислямска колонизация. Хората, които ме смятат за злодей, не са разбрали нищо, – продължи Брейвик. Според него постъпките му били продиктувани от съображения за доброто, а не за злото.
Бих направил това отново, ако мога – заяви подсъдимият, добавяйки, че е счел за най-висша чест възможността да умре за своя народ или да прекара остатъка от дните си в затвора (по-рано той вече каза, че предпочита смъртното наказание пред принудителното лечение).
Изявлението на Брейвик, че лагерът в Утоя е бил неговият запасен вариант, бе неочаквано. Той сравни младежкото крило на Работническата партия с хитлерюгенд с промити мозъци, но подчерта, че първоначално планирал да организира клането на годишната конференция на нарвежкия Фонд за журналистически разследвания. Конференцията обаче се състояла през март 2011-а, а по това време подсъдимият още не бил готов да извърши намисленото.
Брейвик не пропусна да изложи подробно концепцията си за гибелта на Европа от ръцете на привържениците на исляма и необходимостта за борбата с тях. Прието е да се смята, че повечето мюсюлмани са мирни хора, но всичко това е лъжа и пропаганда, заяви обвиняемият. Той разказа пред съда и за съществуването на две организации, които ще претворят идеите му в живота.
За всички стана очевидно, че Андерш Брейвик е решил да използва отделеното му време в съда за пропагандиране на собствените си идеи, които е формулирал в своята Европейска декларация на независимостта. Този програмен манифест от 1500 страници беше публикуван в навечерието на терористичните актове от 22 юли.
Документът, който разказва за съвременните тамплиери и изобилства с препратки към подвизите на рицарската епоха, стана достояние на всички, които се интересуват от него. Впрочем в текста на декларацията, значителна част от която е адресирана към бъдещите последователи на Брейвик, се казва следното: Ако по някаква причина успеете да останете жив след операцията, ще ви арестуват. Но истинският рицар не бива да се успокоява с това. Вашият арест ще постави началото на пропагандистката фаза (с. 939 на манифеста).
Както по всичко личи, Брейвик следва точно плана, който сам е изработил. В това обаче няма никаква логика. Поведението на норвежеца по-скоро показва, че е болезнено обсебен от идеята си. И тъй като всички желаещи да прочетат манифеста на терориста можеха да го направят още преди девет месеца, сегашните пространни обяснения не обвиняемия не представляват вече никакъв интерес. Норвежците се интересуват много повече от това как Брейвик ще се държи пред съда. След първия ден на процеса вестниците обсъждаха колко спокойно терористът е изслушал описанията на 69-те убийства в Утоя, а после неочаквано се е разплакал, когато в съда показаха тамплиерския му видеоклип. Впрочем всички стигнаха до извода, че сълзите му не са знак на разкаяние, а на гордост от собственото му творение. Самият подсъдим по-късно обясни, че е оплаквал умиращата си страна.
Най-важният въпрос, на който ще трябва да отговори съдът, е за вменяемостта на Брейвик – от него зависи дали норвежкият стрелец ще бъде осъден на затвор, или ще бъде изпратен на принудително лечение. Защитата на терориста възнамерява да поддържа тезата, че посъдимият е психически здрав. И това е съвсем разбираемо – едно е да си рицар и пророк, готов на смърт за своята идея, и съвсем друго – луд параноик. Във втория случай влиянието на идеите на Брейвик за новите тамплиери ще отслабне значително.
За да докаже психичното здраве на клиента си, защитата е поканила в качеството на свидетели представители на различни радикални обединения – както антиислямистки, така и ислямистки. Техните изказвания трябва да покажат на съда, че битката на цивилизациите наистина съществува и не е само в главата на подсъдимия. Засега обаче с поведението си Брейвик по-скоро рискува да убеди съда в собствената си невменяемост.
