Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса, подобряване на ефективността при потреблението, намаляване на риска от наводнения и поддържане на нивото на водните ресурси са само част от амбициозните задачи, набелязани в новата водна стратегия. Тя бе предоставена в края на седмицата за обществено обсъждане и отделно бе разяснена от министъра на екологията Нона Караджова.
Хоризонтът на документа е 2035-а, а целта му е ясно да се определят собствеността и отговорностите на институциите за водните съоръжения в страната. Публична държавна собственост стават всички язовири и микроязовири (с изключение на тези, които са общински или които имат оператор за експлоатация и поддръжка), съоръженията за защита от наводнения извън населените места, водохващания и водохранилища, използвани за питейно-битово водоснабдяване, водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи, включително на сондажи и пречиствателните станции.
Строителното министерство ще се заеме с изработването и поддържането на Национален Регистър на водната инфраструктура, в който ще фигурират всички собственици и оператори. В компетенциите на ведомството ще е и подготвянето на интегриран план за развитие на водната инфраструктура и управлението на съоръженията във ВиК сектора, които са държавна собственост.
Министерството на икономиката пък ще управлява всички язовири, използвани за питейно-битови и хидроенергийни цели, и ще контролира техническото им състояние чрез Предприятие Язовири и каскади.
Министерството на земеделието и храните ще поеме управлението на останалите язовири, публична държавна собственост, сключвайки договор за поддръжка и мониторинг с оператора Напоителни системи.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране вече ще регулира цените на водните услуги не само във ВиК сектора, но и в отраслите Хидроенергетикаи Хидромелиорации, като при определянето на тарифите ще отчита необходимостта от осъществяване на приоритетни инвестиции.
Според разчетите в стратегията финансовите ресурси за подобряване на амортизираната водна инфраструктура и изграждането на нова възлизат между 13 млрд. лв. и 43 млрд. лв., в зависимост от качеството на услугите.
След края на общественото обсъждане и включването на забележки и препоръки документът трябва да бъде одобрен и от Висшия консултативен съвет по водите. Окончателният му вариант ще бъде публикуван на страницата на екоминистерството и ще започне междуведомственото съгласуване. Очакванията са стратегията да бъде одобрена до края на май от Министерския съвет и да влезе за обсъждане в парламента.
