Назначението на Томас Йордан за управител на Швейцарската национална банка би трябвало да подкрепи банковата политика, провеждана спрямо националната валута. Както е известно, на 6 септември 2011-а бившият банков шеф Филип Хилдебранд и неговият екип фиксираха таван от 1.20 франка за едно евро и се заклеха да го бранят от пазарните сили с всякакви средства. Целта е да се защитят местните износители и икономиката от надценената национална валута. Швейцарската парична единица се опита да пробие този таван на 18 април непосредствено след като правителството на страната определи официално 49-годишния Йордан за приемник на подалия оставка в началото на януари Хилдебранд. В момента търговията е на нива близки до 1.2020 шв. франка за едно евро, в опасна близост до забранената стойност.
Йордан обеща пред репортери на 18 април приемственост на паричната политика на Националната банка на Швейцария и потвърди, че фиксираният през миналата година таван е абсолютно необходим и подкрепен от всички членове на банковия борд. Швейцарската валута всъщност го проби мимолетно на два пъти през този месец – на 5 и на 9 април, което Йордан определи като пазарни аномалии.
Йордан е роден в швейцарското градче Биел, където играе в местния отбор по водна топка, след което влиза в националния тим на страната. Като тийнейджър се запознава с бъдещата си съпруга Жаклин, която в момента работи като учителка по английски и с която имат двама сина.
За разлика от предшественика си Хилдебранд, който е работил в хеджингов фонд, преди да оглави Националната банка на Швейцария, Йордан има по-скоро академичен опит. Завършил е икономика и бизнес в Берн, защитава докторат през 1993-а и след това прекарва три години в катедрата по икономика в Харвард. Там разработва тезата си за предимствата и недостатъците на Европейския валутен съюз.
Постъпва на работа в Швейцарската централна банка през 1997-а и постепенно се издига от шеф на управлението за икономически проучвания до член на банковия борд през 2007-а. Три години по-късно става негов заместник-председател.
Йордан помага за осъществяването на оглавената от Берн спасителна акция за Ю Би Ес през 2008-а. Тогава Националната банка на страната създава фонд за най-рисковите активи на местния кредитен лидер и въвежда по-стриктна финансова регулация и капиталови наредби. Йордан участва и в гласуването на решението за понижение на швейцарските лихви до нула през август 2011-а и за това финансовата система на страната да бъде наводнена с пари.
Работата на Йордан оттук нататък едва ли ще се облекчи. Над Швейцария продължава да тегне опасността от кризата на държавния дълг на еврозоната и от обсадата на задграничните инвеститори, които търсят сигурно убежище за капиталите си. Това качва котировките на франка спрямо еврото и принуждава местните компании да изместват част от производствените си мощности в чужбина. Профсъюзните лидери и работодателите пък искат от централните банкери да увеличат тавана на местната валута поне до 1.35-1.40 франка за едно евро.
Йордан обаче е сигурен, че ще се справи с предизвикателствата, защото е човек с типичен швейцарски подход да балансира мненията, преди да вземе решение. И макар че е малко по-дървен от предшественика си, може би точно това изисква ръководният му пост в тези турбулентни времена.
