Има два вида независими депутати – по собствено желание и по принуда. Мнозинството от независимите в 41-вото народно събрание са отцепници от Атака и принадлежат към първия тип. Представителите на РЗС, които останаха без парламентарна група, са от втория. За разлика от предишните парламенти, в сегашния като че ли липсват независими, които да са ярки личности и да блестят със законодателна или друга активност. Изключение прави усърдния като пчеличка напоследък Яне Янев.
Сравнително голямата група на независимите депутати освободи ГЕРБ от необходимостта да редят сложни и нестабилни партийни коалиции. Управляващите имат най-голям интерес от това броят на парламентарните групи да намалява. Засега единствено РЗС е останала без такава, като най-голям е рискът за цялостта на Атака, в която все още има 10 депутати, или точно изискуемият минимум. Само четирима народни представители са нужни на ГЕРБ, за да имат мнозинство, и те обикновено идват тъкмо от редицата на напусналите парламентарната си група или на останалите без такава.
Партията на 24-ата
Към момента в парламента има 24-ма независими, което представлява една десета от състава му. Те не могат да преминат към никоя от другите парламентарни групи заради ограниченията, които ГЕРБ и Синята коалиция гласуваха в средата на 2009 г. с намерение да прекратят политическото номадство. Същевременно с това обаче Законът за политическите партии дава право да се обяви принадлежност към чужда група. Бонусът на приемащите партии за това е около 50 000 лв. държавна субсидия за тримесечие на калпак. Пари, които те не са длъжни да делят с онези, обявили партийна принадлежност към тях или пък да им ги отчитат. Очевидният парадокс е, че преминаването в друга партия е ограничено, но финансовите облаги, с които върви роенето, си остават.
Когато темата стана актуална, управляващите дадоха противоречиви сигнали какво правят с пренасочените по този начин пари. Според неясно изказване на Цветан Цветанов 18-те независими депутати, които са декларирали принадлежност към ГЕРБ, са получавали субсидията си. Два месеца по-късно Искра Фидосова посочи, че пари от пренасочените средства наистина се дават, но само срещу строга отчетност. Идват и казват – трябват ни 4 хил. лв. за тези и тези мероприятия. Това са фактурите, това – отчетните документи. И само срещу тези документи ние им ги отпускаме, разказа тя. По-късно по традиция беше разпространена и трета версия – на административния секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов, която отхвърли категорично първите две. На независимите не били изплащани никакви пари, обяви тогава той.
Парламентарната група на Атака е най-голямата банка кадри за своеобразната партия на независимите депутати. От началото на мандата на 41-вото Народно събрание 11 нейни членове са се прелели в друга (главно на ГЕРБ) група. Само още един трябва да направи това, за да престане тя да съществува, както стана преди две години с групата на РЗС. Затова беше и драмата с вота на недоверие, който народните представители от партията Огнян Стоичков и Николай Пехливанов отказаха да подкрепят.
Къде отиват парите?
Остава въпросът дали депутатите излизат от парламентарните си групи единствено по свое желание и идеални съображения, или за тях има и някакъв страничен стимул. Бройката на народните представители, които са избрали да пренасочат именно към ГЕРБ субсидията, е повече от внушителна – 18 от всички 24-има независими. Кое прави управляващите толкова привлекателни? Волен Сидеров и Яне Янев в антибойковския му период подчертаваха, че отцепниците от техните партии са се поддали на изкушения, предложени им от ГЕРБ. Засега обаче липсват каквито и да е други (освен логически) доказателства това да е истина.
Камен Петков, който напусна Атака, е единственият независим депутат, декларирал принадлежност към БСП. На въпрос на БАНКЕРЪ дали следи за какво партията изразходва субсидията му, той отговори отрицателно, но се зарече да поиска тази информация от Сергей Станишев.
Венцислав Върбанов, бивш земеделски министър от кабинета на Иван Костов, напусна Синята коалиция през 2009 г., обиден, че съпредседателите й са се подписали в жалба, оспорваща изборните резултати в района, в който е избран. Той е сред сред мнозинството, предпочели ГЕРБ да получава субсидията му, но отрече срещу това да стоят политически уговорки. На тях ще им е трудно да си подредят и техните хора в листите, коментира той. Депутатът допълни и че няма представа как управляващите разпределят средствата, които получават за него.
Субсидията на Димитър Карбов също отива при управляващите. Той е сред тримата, които бяха част от Атака, напуснаха я, присъединиха се към партията на Димитър Стоянов и Капка Георгиева и преди седмица обявиха, че излизат и от нея. Попитан какво го е накарало да предпочете именно управляващите да получават субсидията му, Карбов пък посочи намерението на ГЕРБ да правят дарения за благотворителни каузи. Даже и да имаме желание, ние няма как да получаваме облаги от пренасочените пари, подчерта той.
Независими с лице
В мотивите да напуснеш парламентарната си група може да се преплитат несъгласието с водената политика и с поведението на ръководството й, както твърдят болшинството от напусналите в случая с Атака, и желанието за собствено политическо оцеляване. Има и друг тип хора обаче, които трудно понасят партийната дисциплина и работа. Едни от най-запомнящите се независими народни представители са Стела Банкова и Минчо Христов. Банкова излезе от НДСВ няколко месеца след започването на работата на 39-ото народно събрание и влезе в следващия парламент от листата на Атака, като отново напусна групата. Минчо Христов пък беше изключен от националистическата партия. Банкова каза пред БАНКЕРЪ, че за да може един независим депутат да поддържа собствена политическа линия, е необходима упоритост. От над 100 внесени законопроекта на парламентарния тандем Банкова – Христов парламентът е приел три. Тя подчертава обаче, че и това не е малко. Депутатът без парламентарна група няма стая, секретарки, няма кой да ти направи елементарна канцеларска услуга, но това не е страшно, допълни Банкова. По думите й за осем години тя не е била нито веднъж на задгранична командировка, но от това работата й не е пострадала.
Политическото бъдеще на независимите е проблематично. Дори и извън от парламентарните си групи, партийната сянка продължава да им тежи и те не се възприемат като независими представители на гражданското общество. В крайна сметка те са влезли в Народното събрание като партийни кандидатури. Позицията, в която се намират, не им дава добри шансове за реализация при следващата власт. Докато са в парламента, те все пак имат определена политическа тежест и субсидия, която ги следва. Някои ще разчитат да попаднат в друго политическо формирование, в което да капитализират опита, който са натрупали. Други се надяват да попаднат в полезрението на управляващите и да осребрят оказаната от тях подкрепа. Развитието на независимите депутати досега обаче показва, че за мнозинството от тях допирът до властта е мимолетен. Възможно е валсът, който са играли, да се повтори още веднъж, но това по-скоро би било изключение от правилото.
