Вече повече от десет години управници от всякакви политически сили ни мътят главите с отварянето на пазара на електроенергия. Говорят ни как ще се отървем от монопола, ще се повиши качеството на предлаганата услуга, как редовия битов потребител и дребният бизнес ще могат да избират доставчика си… Наслушахме се и на варианти за купуване на ток от чужбина, и то почти в реално време, които можа да ни предостави една енергийна борса. Хубави думи, но все адресирани някъде в бъдещето.
Всъщност досегашното бездействие на плеядата ръководители на енергетиката ни, има свое обяснение. То е продиктувано от чисто финансовите интереси и сблъсъците между различни лобита, които нямат нищо общо с добруването на обикновения потребител.
На хартия българският пазар на електрическа енергия е напълно либерализиран още от 1 юли 2007-а. Тоест всеки потребител има законово право на избор на доставчик и на свободен и равнопоставен достъп до мрежата за пренос на електрическа енергия до мястото на потребление. Това е и официалният отговор на Министерството на икономиката и енергетиката, когато става въпрос за либерализация. На практика обаче на този пазар съществуват два паралелно действащи сегмента.Регулираният е за малките и средните фирми и битовите потребители, а на свободния помежду си се договарят най-големите български индустриални предприятия и … търговците на ток. Именно за последните частичната либерализацията у нас отвори сериозни възможности за печалба. В бранша не е тайна, че лицензираните от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране търговци са 35, но всъщност шепа фирми държат над две трети от пазара на ток.
Показателен е примерът с АЕЦ Козлодуй и с проведения в началото на годината търг за 250 мегавата, които да бъдат продадени през първото полугодие на тази година. Победители се оказаха петима играчи, които чрез осем свои фирми успяха да спечелят евтините мегавати на първата ни атомна централа. Става дума за Ател България, еднолична собственост на швейцарската Алпик Сентър Юръп. АВВ Електрифициране пък е на Бистра Стилиянова Акова, а Енерджи маркет е с прокурист Илко Стилиянов Аков. Друга двойка фирми – Енерджи МТ и Си енерджи груп, е на Румяна Георгиева, която отдавна е в търговията с електроенергия. Сред победителите са също Енергийна финансова група и Аркадия сървисис, свързани с Богомил Манчев и бившия изпълнителен директор на врачанския комбинат Химко – Николай Вузев. Ток от атомната централа след този търг ще взима и ДАНС енерджи с управител Даниела Радкова Колова. (Извън борда останаха други познати имена като Енемона на Дичко Прокопиев и Енерджи съплай на съпругата на Георги Кадиев – Соня Кадиева.)
За търговци от подобен калибър е повече от логично да не искат да включват в сметките си продажбите за малки фирми, а още по-малко за битови потребители. Причините са, че те трудно могат да направят точен разчет на необходимата им електроенергия и при тях финансовите затруднения са много по-вероятни. А и ползваните количества са далеч по-малки.
Реално погледнато, единствените, които на този етап имат интерес либерализацията да обхване по-широк кръг от клиенти, са електроразпределителните дружества. От една страна, ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН също регистрираха свои собствени фирми за продажба на ток, но се представят доста колебливо в съперничеството с останалите си конкуренти. От друга, колкото е по-голям делът на свободния пазар, толкова по-малко те ще са принудени да се съобразяват с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която сега изкуствено натиска цените, за да защити потребителите.
Когато дойдохме в България, очаквахме, че тя бързо ще въведе европейските правила за либерализацията на пазара. Седем години по-късно продължаваме да продаваме енергията на регулирани цени, които не осигуряват възвръщаемост на вложенията ни. Невъзможността да продаваме на пазарни цени възпрепятства инвестициите, които са от решаващо значение за постигането на нашата приоритетна цел – качествено и сигурно електрозахранване, заяви преди дни на енергиен форум в столицата регионалният мениджър на ЧЕЗ Петър Докладал.
По думите му ниските цени на електроенергията за бита, които държавата изкуствено поддържа, допълнително изкривяват пазара и в резултат на тази политика компанията му понася загуби между 5 и 10 лв. на мегаватчас от всяка сметка за електричество.
Получава се кръстосано субсидиране между домакинствата и бизнеса. Регулацията на цените се отразява неблагоприятно на големите предприятия, малкия и средния бизнес, които са основните двигатели на икономическия растеж, изтъква Докладал.
От ЕВН и Е.ОН също неведнъж са посочвали, че сред проблемите за отварянето на пазара е определяната от държавния регулатор цена. И е много вероятно желанията на електроразпределителните предприятия съвсем скоро да се сбъднат. Във всеки случай темата за либерализацията отново е на дневен ред, след като през седмицата в парламента най-накрая влязоха за разглеждане поредните промени в Закона за енергетиката. Сред тях е и тази, предвиждаща малките и средните предприятия също да започнат да купуват свободно електроенергия.
В норматива са направени последните поправки, засягащи транспонирането на Третия енергиен пакет на Европейския съюз. Очаквам до края на годината пазарите на електроенергия и природен газ да бъдат напълно либерализирани. На регулирания пазар ще останат единствено потребителите на ниско напрежение, обясни заместник-министърът на икономиката и енергетиката Валентин Николов.
Хубавото е, че в новият законопроект се отделя специално внимание и на мерките за защита на крайните клиенти. Контрактите между тях и енергийните предприятия задължително ще съдържат информация за правата и на двете страни, включително и условията за едностранно им прекратяване от потребителя, възможността за смяна на доставчика на енергия, условията и реда за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на качеството на договорените услуги, както и процедурата по разглеждането и произнасянето по жалби.
Големият проблем обаче ще е осигуряването на доставчици на ток за разширения свободен пазар, които да продават на конкурентна цена. Либерализацията у нас, на практика бе окастрена още в зародиш – с подписването преди години на дългосрочните договори за изкупуването на преференциални цени на енергията от ТЕЦ Марица изток 1 (собственост на американската компания Ей И Ес) и ТЕЦ Марица изток 3 (собственост на американската Контур Глобъл). Тези тарифи влизат в цената, която остава за битовите потребители и заедно със скъпата зелена енергия сериозно товарят НЕК, както и сметките на клиентите. Така реално на свободния пазар ток продават само АЕЦ Козлодуй, произвеждаща най-евтиното електричество в страната, ТЕЦ Марица изток 2 и Националната електрическа компания. След излизането и на малките и средните фирми на този пазар картинката със сигурност значително ще се промени, тъй като досега често те понасяха висока цена на тока, за да се намали цената за бита.
Казусът с либерализацията действително е сложен и всички експерти са категорични, че най-логичният начин той да се разреши е създаването на електроенергийна борса в България. Без нея истински свободна търговия и формиране на равновесни пазарни цени на електроенергията не може да има. Страната ни от няколко години работи по подобен проект, при това с финансовата помощ на норвежкото правителство, но стартът на борсата продължава да тъне в безвремие. Последната информация за нея дойде преди дни, не от някое енергийно ведомство, а от президента Росен Плевнелиев. По време на бизнес закуска с представители на гръцки фирми той сподели, че след няколко години ще имаме силна и голяма енергийна борса, защото е неприемливо токът да се търгува от търговците, а не на борса и АЕЦ Козлодуйда продава на някои търговци по-изгодно, отколкото на Националната електрическа компания.
Разбира се, докато това стане статуквото, от което едни печелят, а други губят, ще се запази.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
