Партиите, които са против мерките на южната ни съседка за сурови ограничения, наложени от официалните кредитори, получиха почти 70% от гласовете на гърците на 6 май, което е категоричен вот срещу реформите и в частност срещу Германия.
Гърция вече няма политическа система, заявиха крайни гръцки политически наблюдатели след края на предсрочните парламентарни избори. По-умерени техни колеги констатираха просто разпадане на съществуващия от 1975-а двуполюсен модел на управление. Самите гърци изглеждат стреснати от изборния резултат – общо седем партии трябва да изпратят представители в парламента, включително крайнодясната с нацистки елементи Златна зора и крайно лявата Независими гърци. Първата иска по протежение на границите на южната ни съседка да бъдат поставени мини, за да спират имигрантите. А втората претендира Германия да плати обезщетение за военните престъпления в страната по време на Втората световна война.
Основните политически играчи – Нова демокрация и ПАСОК, които се споразумяха с международните кредитори за двете спасителни програми от заеми (за общо 240 млрд. евро) и за преструктурирането на дълга, получиха общо 149 места в 300-членния парламент и дори в коалиция няма да имат мнозинство в него. Да не говорим, че точно тези две политически формации са причината за сегашните проблеми на Гърция, защото от 1975-а насам управляват на смени страната и са архитектите на всички корупционни схеми и безразсъдно харчене за пенсии и здравеопазване, довели до съществуващите огромни дефицити и задължения. Именно те обаче подкрепиха и сложиха подписите си под втория спасителен пакет от заеми за 130 млрд. евро, договорен с официалните международни кредитори от Европейския съюз и МВФ през март.
Голямата изненада на гергьовския вот – партийната формация Сириза, която е коалиция от радикално леви партии – спечели 52 места в парламента (16.78%) и измести ПАСОК която има 41 места, или едва 13.1% от прогнозираното второ място.
nbsp;
Усилията на Европа да спаси Гърция все повече приличат на епизод от телевизионната болнична драма Д-р Хаус – писа на 1 май екип от редактори на агенция Блумбърг. – Ако сте гледали шоуто, познавате упражнението: безнадежден пациент с обезпокоителни симптоми (Гърция) е лекуван от главен лекар с маниери на социопат (тройката кредитори – Европейска комисия, Европейска централна банка и МВФ). Следват фалшиви възстановявания или състояния близки до смъртта.
Резултатите от проведените на 6 май предсрочни парламентарни избори трябваше (на теория) да предложат лечение за болното гръцко стопанство. Вместо това те се оказаха пълна катастрофа и на практика блокираха политическата система на страната.
Гръцкият президент Каролос Папуляс връчи още на 7 май мандат на лидера на Нова Демокрация Андонис Самарас, който не успя да договори широко коалиционно управление и върна мандата, без да се възползва от полагащия се по закон тридневен срок за консултации. На следващия ден Папуляс покани председателя на Сириза Алексис Ципрас да състави правителство. Неговите усилия да формира коалиция с леви партии обаче също претърпя провал. Шефката на Комунистическата партия Алека Папарига подчерта, че не иска да се обвързва с други формации, а левите демократи отказаха да подкрепят Ципрас. Третия мандат от президента получи лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос, който обяви в петък, че ще преговаря за съставянето на правителство на националното единство с Нова демокрация. Крайният срок за това е 17 май. Ако и усилията на Венизелос пропаднат, по закон Папуляс трябва да назначи временно правителство, което да проведе нови избори в 30-дневен срок. Точно това е най-вероятният изход от създалата се ситуация, макар че политически анализатори предупреждават, че резултатите от повторни избори могат да са още по-отчайващи.
Или, както обобщи редакторът от гръцкия всекидневник Катимерини Никос Ксидакис, утвърдените партии се провалиха заради прекалено силния натиск от Берлин, Брюксел и от МВФ. Той признава, че повечето политически коментатори са очаквали подобен развой, но нетолкова бурен и нетолкова бърз.
На фона на очертаващата се безизходица австрийският канцлер Вернер Файман стана първият европейски лидер, който на 7 май отново поднови
дебата за членството на Гърция в еврозоната
Тактика, която Ципрас определи като изнудване по време на предизборната си кампания. В интервю по държавното австрийско радио ORF Файман заяви, че всяка страна може да реши да напусне еврорегиона, както и Гърция, но … всеки трябва да си даде сметка какво означава това, включително и гърците.
Нещата с членството обаче не са толкова лесни не само от правна гледна точка, но и от икономическа. От гръцките задължения в размер на 266 млрд. евро около 194 млрд. евро (или 73%) държат ЕЦБ, правителствата от еврозоната и МВФ, по данни на гръцката агенция за управление на дълга. За сравнение, преди първата спасителна акция на международните кредитори през 2010-а Гърция дължеше около 310 млрд. евро изцяло на частния сектор. След като европейските данъкоплатци са собственици на огромен дял от гръцките дългови книжа, европейските лидери едва ли ще имат място за маневри, освен да продължат да държат страната над водата. В противен случай пазарните играчи ще атакуват и другите слаби звена в общността на еврото и на първо място Испания, която е поредният потенциален кандидат за спасителна програма от кредити.
Германският канцлер Ангела Меркел предупреди Атина на 7 май да изпълнява стриктно планираните реформи и бюджетните параметри, за които се споразумя с официалните международни кредитори в края на февруари. А МВФ се закани, че няма да изпрати първото си тримесечно плащане по договорената помощ през лятото, ако Гърция не следва поетите ангажименти.
Не закъсня и
реакцията на финансовите пазари
Еврото падна под 1.30 щ. долара, както и котировките на всички световни борсови индекси. Доходността на държавните облигации от периферията на еврозоната тръгна нагоре, а на германските започна да пада.
Бъдещото гръцко правителство
трябва да спести 11.5 млрд. евро, за да си осигури плащанията по втория пакет от заеми, одобрен през март. До юни то трябва да изпрати детайлна програма как точно ще постигне тези допълнителни икономии в размер на 5.5% от БВП през 2013-а и 2014-а.
Ако притежава макар и скромна компетентност и воля, Атина може да постигне големи резултати с някои прости промени. Например, като въведе строга отчетност в пенсионната система, където в края на април министерството на труда откри 200 хил. души, получавали неправомерно пенсии, повечето от които – за сметка на отдавна починали лица. Това са почти 10% от гръцките пенсионери и потенциални спестявания от 800 млн. евро годишно.
Същото се отнася за данъчната система. В Гърция коефициентът на несъбраните налози към постъпленията от данъци е бил 72% през миналата година срещу средно 12% в страните от ОИСР. Разликата е източник на потенциална щедра жътва от приходи в бюджета за намаление на дефицита.
Досега Атина се движи изключително мудно при решаването на тези рутинни задачи. На държавните чиновници им трябваха цели две години, за да засекат имената на получателите на пенсии със смъртните актове. Нищо чудно, че експертите от МВФ изпадат в отчаяние, когато изискват изпълнението на основния приоритет – ремонт на данъчната система.
Би било несправедливо да не се отчетат и
досегашните постижения на гърците
От 2009-а досега Атина успя да намали първичния бюджетен дефицит (без лихвените плащания по дълга) с повече от 8% от БВП и разходите за работна сила – с 9.5 процента. Тези усилия обаче си имат цена – стопанството се е свило с 13% през последните три години и през 2012-а се очаква нов спад от 4-5 процента. Безработицата е на рекордно високите 22%, като сред младежите под 25 години тя е 51 процента.
Гърция обеща на тройката кредитори да съкрати до 2015-а поне 150 хил. работни места от публични сектор (една пета от всичките), да намали минималната работна заплата с 22% (и с още 10% за работниците под 25 години) и да дерегулира 20 защитени професии, включително за шофьори на камиони. Досега повечето от тези обещания не са изпълнени.
Експерти на Ситигруп обявиха след изборите в южната ни съседка на 6 май, че има 75% вероятност страната да отпадне от еврозоната до края на 2013-а.
В интерес на самите гърци обаче е да започнат да работят дружно, за да изправят страната си на крака. В противен случай д-р Хаус може просто да дръпне шалтера.
