Лошите кредити всъщност не са толкова лоши. Така накратко може да бъде описано мнението на експерти от банковия сектор у нас, които коментираха ситуацията с нарастващия обем необслужвани заеми по време на конференцията Глобални и регионални предизвикателства пред икономиката и финансовата система: имаме ли работещи решения. Тя се проведе на 10 май в столичния хотел Шератон и бе организирана от Висшето училище по застраховане и финанси по случай десетгодишнината от създаването му. На нея присъстваха представители на бизнес и финансовия елит, както и едни от най-уважаваните личности от академичната общност. Сред гостите бяха управителят на БНБ Иван Искров, подуправителят Калин Христов, председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и съветникът на МВФ Фернандо Монтес-Негрет, много банкери, застрахователи и собственици и управители на големи компании.
nbsp;
Управителят на БНБ заяви в изказването си, че в сегашната ситуация академичната общност има дълг към обществото, тъй като е доста пасивна при коментирането на важни за държавата икономически въпроси. В това отношение Висшето училище по застраховане и финанси е изключение, защото преподавателите в него винаги са заемали активна позиция по актуалните за страната икономически теми. И днешната конференция доказва това, обяви Иван Искров.
Фернандо Монтес Негрет пък направи много точен анализ на състоянието на кредитния пазар и причините за нова. Според него две неща отличават пазарите в държавите от Източна Европа – бързата експанзия на кредитирането до 2009-а и фактът, че тази експанзия бе финансирана с външни заеми. В България кредитите растяха от 40 до 60% на година. Това създаде ред дисбаланси. Бе нарушен един много важен коефициент, който наблюдават международните финансови институции – кредити спрямо депозити. Това съотношение определя какъв процент от всеки заем е финансиран от домашната, депозитната база на банките. В някои страни от Източна Европа съотношението надхвърляше 200%, което означава, че само половината от заемите са финансирани с вътрешни депозити, а останалата част идва от външни заеми. България беше по-консервативна и по-разумна в това отношение. Въпреки това в края на 2008 г. коефициентът беше 137 процента. Така че бързото нарастване на кредитирането и размерите на външните заеми, за да се финансира това кредитиране, са основните проблеми, които правят региона така уязвим от отраженията на кризата. България е в относителна безопасност, но ще трябва да рефинансира външните кредитни линии. Според мен в страната ще има значително намаляване на кредитирането. Освен това очакваме в целия регион да има значително увеличение на броя на просрочените кредити. Засега България има сравнително малък обем просрочени кредити, но броят им ще се увеличи. Това ще стане във всички държави в региона, коментира Негрет.
Според финансовия експерт, в целия регион на Източна Европа ще има забавяне на икономическия ръст и на безработицата, които ще доведат до допълнително намаляване на потреблението. Той подчерта, че заради големия дефицит по текущата сметка, който през изминали години е достигал до 20% от БВП, страната се финансирала предимно за сметка на чуждестранни инвестиции, които обаче са били влагани в сектора на недвижимите имоти.
Рецесията в Западна Европа предизвиква застой и дори спиране на тези инвестиции, но дефицитът трябва да се финансира. Вносът ще намалее по-бързо от износа, така че дефицитът ще намалее. Но такъв все пак ще остане и ще трябва да бъде финансиран по нетолкова здравословен начин, т.е. чрез заеми, които обаче няма да се намират лесно. Това са големите заплахи не само за България, но и за цяла Източна Европа, каза Негрет.
Управителят на БНБ Иван Искров подчерта, че, за разлика от политиците, които търсят бързи и разбираеми за широката публика икономически решения с краткосрочен ефект, Централната банка винаги е залагала на политика, водеща до дългосрочна стабилност. Това е и една от причините банковата система у нас да е толкова устойчива, категоричен е Искров.
Когато се коментират балансите на банките, много е важно да се знае какво стои зад числата и да не сравняваме краставици с домати. Вярно е, че просрочените над 90 дни кредити в момента са около 16 процента. Сам по себе си обаче този показател не бива да ни плаши, тъй като срещу тези заеми стои съответният процент ликвидни обезпечения и са заделени необходимите провизии, заяви управителят на БНБ Иван Искров. Той подчерта, че просрочията по отпуснатите заеми нарастват, защото има проблеми в икономиката и ролята на Централната банка в такъв случай е да изисква адекватно отделяне на капитал и провизии от страна на банките или пък внасянето на допълнителен капитал от собствениците им.
Искров заяви, че може една банкова система да има проблем дори когато лошите кредити са само 4%, каквито случаи имаме в някои страни от Западна Европа. В същото време има държави, където делът на лошите кредити е много по-голям, но не заплашва стабилността на системите.
Управителят на БНБ заяви, че той ще започне да се притеснява едва когато види, че капиталовите буфери не покриват необслужваните задължения към банките. Искров обясни, че рядко хората, които пишат за проблемните кредити, се съобразяват с факта, че ако от общия размер на тези кредити се приспаднат заделените провизии, ще стане ясно, че тези лоши дългове не са 16%, а 10.7 процента. Не искам да се вглеждаме в конкретните числа. Обръщам внимание обаче на факта, че когато се правят сравнителни анализи, особено на данни за различни държави, трябва да се има предвид, че много страни от ЕС имат различни счетоводни стандарти и надзорни практики за отчитане на необслужваните кредити, но ние следваме международните, обясни управителят на БНБ.
По време на дискусиите участниците във форума се обединиха около тезата, че банките разполагат с достатъчно свободни средства, за да отпускат нови заеми. Истинските причини за липсата на ръст в кредитирането са, че, от една страна, няма голямо търсене на нови заеми, а от друга, че малкото кандидати често не отговарят на затегнатите изисквания на банките. Ако има проблем с достъпа до кредит, той не е заради липсата на капитал или ликвидност у банките, коментира по време на форума подуправителят на БНБ Калин Христов. Той сподели още, че не може да се очаква от хора, които трупат спестявания, да теглят кредити, като визираше очерталата се тенденция през последната година у нас на увеличаване на депозитната маса.
Има цели отрасли, които вече не искат да вземат ново финансиране, заяви от своя страна Емил Хърсев. Според него в България кредитирането винаги е било консервативно и затова сега дори и лошите кредити са много добре обезпечени. Нашите бомби са най-безопасните бомби в целия свят, метафорично констатира Хърсев по темата за необслужваните заеми.
Екип на в. БАНКЕРЪ
