На 14 май през 869 г. в Рим е починал Константин-Кирил Философ, един от създателите на славянската азбука.
Свети Кирил Философ (на гръцки: Kappa;ύrho;iota;lambda;lambda;omicron;sigmaf;) е византийски учен, който, заедно с брат си Методий, е създателят на глаголицата. Остава в историята като славянски християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. Обявен е от папа Йоан Павел II за съпокровител на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.
Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, още през 855 г., в манастира Свети Полихрон в Мала Азия, създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия. Кирилицата пък се смята за дело на ученика на братята – Климент Охридски.
Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира Полихрон Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862-863 година.
Мисията в Рим е последната на светите равноапостоли. Тя започва в 867 г. и продължава над 14 месеца. Поводът за започването ѝ е кореспонденцията с папа Николай I по пренасянето в Рим на откритите при хазарската мисия от Константин в Херсон мощи на св. Климент I. Константин и Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати най-тържествено в Рим и благословени от новия папа Адриан II.
В Рим Константин наред с постигането на другите задачи, поставени му от императора, постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Тук Константин с подкрепата на новия император Василий I става съветник на папа Адриан II. На церемония в голямата базилика Санта Мария Маджоре папа Адриан II признава за равнопоставен на гръцкия и латинския и славянския език, и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука mdash; глаголицата. В Рим се отслужват литургии на славянски език. В 868 г. лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за свещеници славяните mdash; ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим. В 869 г. при славянското богослужение единственият компромис, който тогава се е допускал, е, че, по настояване на папата, в храмовете Евангелието и Апостолът трябвало да се четат най-напред на латински език.
В Рим св. Константин Философ завършва последния си труд Написание за правата вяра, но, изтощен от тежките пътувания, заболява. Малко преди смъртта си той приема великата монашеска схима с име Кирил, с което остава като светец в Православната и на Римо-католическата църква. Кирил умира в Рим на 14 май 869 година. Той е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим.
