Освен как да взима бонуси, по-големи от заплатата, българската администрация е открила и как друг може да й върши работата. Не са един или два случаите, когато за най-елементарни задачи се наемат външни експерти или консултанти, на които се плаща скъпо и прескъпо, за да отменят държавните служители в служебните им задължения. Типичен пример за това е и обществената поръчка на Министерския съвет за избор на фирма, която да се занимава с техническата поддръжка на Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз (ИСУН). За целта на нея ще й бъдат платени близо 2.9 млн. лв. през следващите три години. Какъв е смисълът обаче да се дават толкова пари, при положение че в администрацията на Дондуков 1 работят над 450 човека, които всеки месец се подписват на фишове за доста прилични заплати? Да не говорим, че в десетките министерства, агенции и комисии щъкат още хиляди хора, в чиито длъжностни характеристики пише експерт. Нима не е по силите на цялата тази армия от чиновници да поддържа една информационна система? Или у нас с пълна сила важи твърдението на австрийския поет и журналист Мориц Готлиб Сафир, че някои учреждения са като гробищата и на всяка врата може да се напише: Тук почива еди-кой си?
От документацията на правителствената поръчка става ясно, че наетата външна фирма ще се ангажира основно с развитието на системата и поддържането и актуализирането й. Първата услуга трябва да бъде извършена за 16 месеца след подписването на договора и освен модернизация и усъвършенстване на софтуера включва и обучение на посочени от възложителя служители при внедряването на нови функционалности, миграция на данни, тестване и участие в приемните изпитания на съответните версии на програмите. Защо е необходимо обаче всичко това, след като тези нещата така или иначе ще се правят от избраната компания? Те са част от втората й основна задача, която ще приключи до 31 март 2015-а.
Изпълнителят ще е длъжен също да отстранява всякакви грешки в системата, да добавя нови индикатори, параметри, списъци, чек-листи, отчети и справки, както и да прави корекции в софтуера при настъпили нормативни промени или изисквания на структурите, отговорни за координацията, управлението и контрола на европейски средства. По този начин за държавните служители кажи-речи не остава никаква работа, нищо че има цели звена, които би трябвало да се занимават с тази дейност.
Кой точно ще спечели от разсейването на чиновниците (а може би и от некомпетентността) ще разберем до края на месеца. Кандидатите са петима, като сред тях е консорциумът между регистрираното в Люксембург акционерно дружество Интрасофт Интернешънъл и Би Ен Груп БГ ООД – собственост на Биляна Ненова и Николай Ризов. Проверка в интернет показва, че през последните няколко години Интрасофт Интернешънъл е спечелило редица международни договори за изграждане на електронни услуги. Чрез консорциума Интрасофт-БН пък двете фирми се борят за част от милионите, предназначени за изграждането на станалото вече митично електронно правителство. Те подадоха оферти за една от най-оспорваните позиции – реализиране на приоритетни за централната администрация е-услуги, за която са предвидени 3.75 млн. лева.
В търга на кабинета за поддържане на ИСУН участва и компанията Лирекс БГ. Така на практика тя се изправя на още един фронт срещу Интрасофт Интернешънъл – Би Ен Груп БГ, тъй като е техен пряк конкурент и в наддаването за изграждането на електронното правителство. Иначе Лирекс БГ работи доста тясно с администрацията. На нея бе възложено изграждането на експортния портал на Агенцията за малките и средните предприятия, а от тази година тя доставя и мастило за принтерите на министерствата и подчинените им структури. Според фирмения регистър Дакси Лирекс БГ е собственост на Топика-Експерт ООД, Манол Илиев и децата му Ралица и Янко.
Сред кандидатите са още обединението Протон и регистрираното по Закона за задълженията и договорите Ей Ен Джи. Далеч по-сериозно внимание обаче заслужава един друг претендент – държавната компания Информационно обслужване. През 2008-а (тогава под вещото ръководство скандално известния близък приятел на Сергей Станишев – Азер Меликов) тя спечели търга на финансовото министерство за създаването на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз с цена от 2.984 млн. лв без ДДС и срок за разработка – 36 месеца. А в средата на 2009-а лошата разработка на ИСУН от Информационно обслужване беше основната причина петте оценки за съответствие на оперативните програми да ни бъдат върнати от Европейската комисия. Нелепото е, че след това се наложи експертите на Министерството на финансите да преработят изцяло софтуера, за да получим одобрението на Брюксел. С други думи, държавата плати няколко милиона за нещо, което после сама си направи. Нищо чудно и сегашната поръчка да мине по същата схема.
