Американски законодатели, загрижени от състоянието на икономиката, възнамеряват да орежат федералните разходи за издръжка на живите бивши президенти. За целта конгресмените републиканци Джейсън Чафец и Трей Гауди, заедно с демократа Джейсън Алтмайер, са подготвили законопроект. В него се казва, че пенсията на президента, след като напусне Белия дом, не може да превишава сегашните 200 хил. долара годишно. Предлага се всички останали разходи – издръжката на офиси, плащането на пътувания и телефонни сметки – да бъдат рязко ограничени, ако бившият държавен глава има допълнителен годишен доход над 400 хил. долара.
Посегателството върху привилегиите на бившите първи лица предизвика нееднозначна реакция в САЩ. Противниците на орязването на разходите уверяват, че 4-те млн. долара, които се отделят за четиримата живи експрезиденти , са толкова мизерни на фона на приближаващия 2 трилиона държавен бюджет, че не си струва дори да бъдат споменавани. От друга страна, някои пера в разходите на бившите държавни глави предизвикат недоумение сред данъкоплатците. Според изчисленията за миналата финансова година например Джими Картър е похарчил около 15 хил. долара само за пощенски марки. А наемът на Бил Клинтън за офиса му в Ню Йорк е бил в размер на 579 хил. долара. Джордж Буш-младши е говорил по телефона за 83 хил. долара. Той е и най-скъпоструващият на хазната бивш президент. Издръжката му е в размер на 1.3 млн. долара, почти с половин милион повече от тази на баща му – Джордж Буш-старши. Бил Клинтън пък е получил от федералния бюджет 1.1 млн. долара. На този фон Джими Картър, въпреки любовта му към изпращането на писма, изглежда истински спестовник с неговите 518 хил. долара.
Законът и традицията на т. нар. държавна подкрепа за бившите обитатели на Белия дом са създадени сравнително неотдавна – през 1958-а. Тогава конгресмените научават, че Хари Труман, който отстъпва президентското кресло на Дуайт Айзенхауер на изборите през 1952-а, е поискал банков кредит, за да плаща личните си разходи. При това повечето от средствата си той харчел за пътувания из страната и за хотели, в които се изказвал пред различни аудитории. Този бивш президент, известен с изказването си, че на прага на Белия дом властта на долара свършва, живеел с пари от военната си пенсия. Труман категорично отказвал да приема суми от частни лица и организации за участието си в едни или други мероприятия, но приемал за свой обществен дълг да споделя опита си на държавен деец.
Конгресмените се засрамили и приели закон, който въвежда специална пенсия за бившите президенти (в случая с Труман това били 25 хил. долара годишно), пожизнено безплатно медицинско обслужване и дори погребение за държавна сметка. Предвидени били и средства за издръжка на офис, на малък екип от помощници и някои други привилегии. По-късно законът е допълнен с точката за пожизнена охрана на бившите държавни глави. Вярно, че през 1996-а Конгресът реши, че този срок може да бъде намален до десет години. Поправката влезе в сила през 2001 г. и Джордж Буш-младши пръв попадна под нейното действие.
Главният аргумент на противниците на намаляването на харчовете за бившите президенти, разбира се, не са пощенските разходи, нито дори парите за охрана. От времената на безсребърника Хари Труман материалното положение на обитателите на Белия дом много се е променило. Двамата Буш например вече са милионери, когато стават държавни глави. Бившите президенти печелят добри суми и от своя статут и миналите си заслуги. За десет години след напускането на Белия дом Бил Клинтън натрупа 29 млн. долара от своите книги и 52 млн. хонорари от изказвания и участия в различни форуми и мероприятия. Буш-младши оцени бизнес инстинкта на предприемчивия демократ и започна съревнование с него, като през 2011-а получи за свои участия и речи 15 млн. долара. Така той изпревари Клинтън с цели пет милиона. Днес всички членове на американския клуб на бившите президенти са милионери. Състоянието на Буш-младши се оценява на 43 млн. долара, на Клинтън – на 38 милиона. Богатството на Буш-старши е приблизително 23 млн. долара. Дори Джими Картър е натрупал 7 млн. долара от многобройните си литературни трудове.
При тази ситуация десетките хиляди долари, които бюджетът отделя за пликовете и кламерите на бившите президенти, няма как да не дразнят данъкоплатците. Защото повече от тях са принудени да се борят всеки ден с негативните последици от икономическата криза.
